Триптих с имената на дарителите – визитна картичка на Кремиковския манастир

Култура
Експозиция от археологически разкопки в Кремиковския манастир беше представена в Националния антропологичен музей.
Разкопките в манастира датират от 80-те години на миналия век и продължават до днес, разказа археологът Владислав Тодоров.
Акцент в изложбата е Кремиковският поменик и триптих от края на 16 век, който е с много богата украса. В него са изписани имена на дарители на църквата и манастира. Между тях се четат имената на двама митрополити – единият е Калевит. „Не случайно той е възприеман като визитката на Кремиковския манастир“, подчертава Тодоров.
В манастира са открити останки от некропол. Във всички османски документи се споменава за съществуването на селище с мина за сребърна руда.
Археолозите са открили интересна погребална церемония. Върху главите на починалите са поставяни конструкция от тухли под формата на куб като двускатен покрив. „Вероятно е правено, за да се предпазва главата на починалия. В онази епоха те са погребвани без ковчег“, обясни археологът.
Кремиковският манастир винаги е бил интересна туристическа дестинация, обичан от софиянци. Той е изграден е върху скалиста тераса, от която се открива хубава гледка към обширното Софийско поле и столицата. В историческата литература създаването на манастира се отнася към времето на цар Иван Александър (1331 – 1371). Първите писмени сведения за съществуването му има от края на 15 в.
Както повечето български манастири и Кремиковският е служил за убежище на четници по време на турското робство. Тук се е укривал няколко дни вторият знаменосец на Ботевата чета – Димитьр Стефанов – Казака.
След Освобождението в Кремиковския манастир се заселват двадесетина монахини бежанки от Малешевско. През 1897 г. Иван Вазов посещава манастира и пише един прекрасен пътепис за него.
Реставрацията на стенописите в малката църква е започнала през 1980 г. и с малки прекъсвания продължават и през новото хилядолетия.
Една от реликвите е Евангелие от 1497 г., написано по поръчка на софийския митрополит Калевит. Зад дебелите врати на манастира се съхранява триптих от 16 в., дървен иконостас от 17 в., икона с образа на патрона на манастира “Св. Георги на кон, убива змея” от 1667 г. и още няколко икони от 18 и 19 в.
/БГНЕС/

0 Коментара

Напиши коментар

Login

Welcome! Login in to your account

Remember me Lost your password?

Lost Password