Д-р Симона Велева: Финансирането на медии от властта задушава свободата на словото

Други

„Свободата на словото има много ясно определено съдържание и е изключително важна. Тя обаче има и изключително точно определени граници – това са онези ценности, които се конкурират с ценността свобода на словото. Това на първо място е репутацията, доброто име, независимостта, неприкосновеността на съдебната власт и авторитета на съдебната власт, това е народното здраве, националната сигурност. Тоест, имаме много ясни критерии кога е прекрачена свободата на словото“. Това коментира пред БНР Симона Велева, която е доктор по конституционно право, експерт по медийно и дигитално право и права на човека, автор на книгата „Свобода на словото“. В рамките на около 300 страници тя изследва юридическите аспекти и правните граници на свободата на словото.

„Като юрист прецених, че има нужда от книга, която да обобщи на едно място правните измерения на свободата на словото като конституционно установена ценност. Защото в нашата Конституция са гарантирани три т.нар. „комуникационни права“ – право на изразяване на мнение, право на търсене, получаване и разпространяване на информация, свободата на печата и другите средства за масова информация. Но въпросът е – достатъчни ли са те. И когато се анализира нормативната уредба във всяко едно ниво на законодателството, можем да преценим от правна гледна точка къде има пукнатини, къде има празнини и какво може да се подобри“, обясни Симона Велева за предаването „Преди всички“.

Има ли и свобода на словото и къде са нейните граници

Въпросът, който изследва авторката е какви са обективните правни критерии, които трябва да се приложат към всеки конкретен случай на нарушаване на свободата на словото. Тя посочи още, че правните измерения са изключително важни, но не са достатъчни:

„Правото – един инструмент, с който ние да си служим. Обаче, ако решим да си служим с него повратно и най-добрият закон не може ни спаси“, беше категорична Велева и открои някои заплахи за свободата на словото, които са следствие от възхода на социалните мрежи през последните години:

„Свързани са с все по-честото формиране на политическата воля в социалните мрежи, свързани с онлайн обидата и клеветата, свързани с ограничението на достъп на източници на информация и по-скоро самоограничението при достъп до източници на информация – тогава, когато човек онлайн получава информация само от конкретни страници и по този начин след това участва в политическия процес“.

Какво може да направи една медия, когато властта отказва да говори с нея и тя насила се превръща в опозиционна?

„Медията трябва да бъде активна и най-вече останалите медии трябва да я подкрепят“, препоръча юристът. Тя посочи и финансирането на медии от институции на централно и на местно ниво като средство, което задушава свободата на словото:

„Когато държавата с държавни или с общински пари финансира конкретни медии, а не финансира други, това изкривява със сигурност пазара. И когато тези медии знаят, че ще получат определени средства от определена Община, това изцяло затъпява тяхното чувство за критичност. /…/ Това е изключително сериозен проблем в малките населени места и е един от проблемите, които са много специфични за България“.

/БНР/

0 Коментара

Напиши коментар

Login

Welcome! Login in to your account

Remember me Lost your password?

Lost Password