Митовете за ТЕЦ-овете в Марица-Изток

Други

Имат ли бъдеще трите топлоцентрали коментира експертът по управление на околната среда Боян Рашев:

Реших, че най-важно е да адресирам двата най-силни мита около трите ТЕЦ-а, които за мен са следните:

1. ТЕЦ Марица-Изток 2 е на път да фалира заради некадърно и неефективно управление; и

2. Американските ТЕЦ-ове ни ограбват.

Държавната ТЕЦ Марица-Изток 2 е най-голямата (8 блока; 1620 МВ мощност) и единствената централа в България, свързана и на трите основни нива на напрежение (110, 220 и 400 kV) и регулира честотите им. Нека бъде ясно: Без нея няма ток!

В МИ-2 работят около 2400 души. След 2013 г. започва да генерира загуби, а след гигантския скок в цените на СО2 квотите в средата на 2018 г. (от средно 5-7 до 25 евро/тон) е във финансов колапс, защото трупа загуби с почти всеки киловатчас произведена и продадена енергия. Важно е да сме наясно, че загубите започват с популистките решения на правителството да намали изкупните цени на енергията от ТЕЦ МИ-2 за регулирания пазар през 2013 г., продължават с възникването на задължение ТЕЦ-ът да плаща за 78% от емисиите си в третия период на работа на Европейската схема за търговия (от само 16% преди това), минават през подаряването на студен резерв на разни частни оператори в топли отношения с властта и достигат катастрофални размери заради СО2 квотите в последните 2 години. Днес само разходите за СО2 квоти са равни на общите приходи на ТЕЦ МИ-2, тоест това е непреодолим фактор.

Обвиненията, че ТЕЦ МИ-2 се оперира некадърно, има излишен брой хора, замърсява много над допустимите норми и т.н., които упорито се насаждат в публичното пространство, може и да имат някакви основания, но не са в основата на проблемите там. Броят служители в МИ-2 е висок, защото има голям брой блокове и практически няма аутсорснати дейности (за разлика от американските централи). Инвестициите в качествени сероочистки се случиха доста по-бавно, но от няколко години ги има и работят с нужната 96% ефективност. Даже в съседство бе изграден и завод на Техногипс, който произвежда гипсови плоскости, оползотворявайки значима част от отпадъка им.

Да, вероятно в управлението на ТЕЦ-а и мините има неефективност и епизоди на корупция – няма как да знам със сигурност, но като се има предвид, че говорим за държавни фирми, не го изключвам. Убеден съм, че има значим потенциал за оптимизации (къде няма?). Но не, абсолютно невярно е твърдението, че големите загуби на ТЕЦ МИ-2 се дължат на тези фактори. Дори да се съкрати всеки 4-ти служител и да се ограничат други разходи, може да се спестят 15-20 млн. лв. на година, а днес говорим за дупка от стотици милиони.

Финансовият крах на МИ-2 се дължи преди всичко на системни неправилни политики на правителството, което практически работи срещу ТЕЦ-а и го осъжда на сигурна смърт – както с действията си през годините на приемане на климатичните политики и страха си да вдигне значително цената на тока за домакинствата, така и с бездействието си в последната година, когато трябваше да уреди с Европейската комисия работещ механизъм за плащане за капацитет поне до 2030 г.

Борисов постави пред шефа на ЕК въпроса за цената на прехода към зелена икономика

Двете американски централи, на МИ-3 на ContourGlobal (4 блока; 908 MW) и МИ-1 на AES (2 блока; 670 MW), са най-големите инвестиции в българската енергетика през 21 в. Първата представлява дълбока реновация на стара ТЕЦ, а втората – напълно нова мощност на гола поляна.

Американските ТЕЦ-ове са под постоянна атака, че ни ограбвали. Не съм виждал договорите им, нито знам точно какво се е случвало около подписването им. Обаче знам следните няколко факта:

1. В края на 90-те, когато се съгласява да затвори малките блокове в АЕЦ Козлодуй, България е фалирала за пореден път страна, която се изправя и пред срив на енергийната си система. Нивото на доверие в нашето правителство е нулево и няма как то да разчита да сключи особено изгоден договор, с който и за каквото и да е. Крайният резултат са тези договори, но по-важното е, че те изобщо се случват, тоест днес имаме ток.

2. Двата ТЕЦ-а осигуряват средно 18-20% от тока на страната и то точно в моментите, когато системният оператор (ЕСО) има най-голяма нужда от него. Блоковете им са доста по-маневрени от всички други големи мощности в страната. МИ-3 може да изменя мощността на отделните блокове до 3 МВ/мин., а МИ-1 – до 6 МВ/мин. Това е изключително важно, особено в сухи години като настоящата, когато водата в големите ВЕЦ трябва да се пази.

3. Двата ТЕЦ-а са на световно ниво по отношение на екологичните си технологии и резултати. Нивото им на сероочистване е според най-добрите налични техники – движи се около 98%. Въпреки това няма как да се постигнат заветните 320 мг/м3, просто защото абсолютното количество сяра в нашите лигнити е ужасно високо. Наличното пречистване обаче е напълно достатъчно, за да се минимизират ефектите от замърсяването.

4. Край МИ-3 е заводът за гипсови плоскости на Кнауф, а МИ-1 има най-модерното съоръжение за съхранение на отпадъци от лигнитна централа на Балканите, което реално се рекултивира (за разлика от лунния пейзаж наоколо).

5. През 2019 г. двата ТЕЦ-а общо получават като допълнителни плащания 31% (около 500 млн. лв.) от Фонд „Сигурност на енергийната система“ и генерират 18% от тока в страната. ВЕИ без големите ВЕЦ (слънце, вятър, мини-ВЕЦ и биомаса) поглъщат 68% (1,13 милиарда лв.) от разходите на Фонда (49% за производителите и 19% за компенсации на ЕРП), а генерират около 8% от тока в страната. Забелязвате ли „лекия“ дисбаланс в полза на ВЕИ? Освен това, американските централи произвеждат ток с висока пазарна стойност, когато той е най-нужен на системата – примерно по време на пиковия вечерен час или в голям студ. А вятърните и слънчевите централи получават плащане за всеки, вкаран в мрежата киловатчас, независимо дали системата в този момент има нужда от него или не. Това прави огромна разлика, за която малко хора си дават сметка!

В светлината на всичко казано дотук, най-голямата глупост, която може да направи правителството е да тръгне да прекратява договорите на двата частни ТЕЦ-а. Трудно може да се измисли по-ефективен начин България да покаже на целия корпоративен свят, че днес нейното правителство заслужава по-малко доверие, отколкото преди 20 г. Ще се избият да инвестират тук, нали?

В заключение, трите големи ТЕЦ-а в Марица-Изток са ни абсолютно необходими и правителството трябва да направи всичко възможно, за да подсигури бъдещето им поне до 2030 г. Опитите за дестабилизацията им само пречат. Без промени и инвестиции в нови технологии и горива обаче няма да минем – дните на лигнитните въглища като основно гориво вече са преброени.

/vesti.bg/

0 Коментара

    Напиши коментар

    Login

    Welcome! Login in to your account

    Remember me Lost your password?

    Lost Password