Страхил Делийски: Българското общество е в политическа депресия

Политика

Как си говорят двамата първи мъже в републиката – премиер и президен, избрани на редовни вотове от гласуващи българи? Как се отразява ревностното, напрегнато от нескрита несимпатия противопоставяне между двамата върху поданиците? Коментар на преподавателя по политология в Алма матер Страхил Делийски.

Погледнато в по-общ системен контекст, разговорите между президента и премиера илюстрира кризата на смисъла в политическия разговор. Тази криза у нас се вижда както по хоризонтала между политици и граждани, така и по вертикала между политиците и институциите.

Преди политическите разговори обаче е необходимо да се постави базисната основата на онова, което обединява хората в едно общество. Няма общи цели и идеи за общо съжителстване. Нужна е институционална база за този разговор. Общото ни съжителстване е направлявано, институционализирано, то е резултат от действията на определени ведомства.

Аз не смятам, че президентът и премиерът си говорят по приятен за българското общество маниер. Но това е единственят възможен начин в контекста на тази криза на смисъла в българската политика. Въпреки претенциите им, те не говорят помежду си като институции, а като Бойко Борисов и Румен Радев.

При министър-председателя Бойко Борисов е ясна парадигмата „държавата – това съм аз”. Румен Радев пък се държи повече като говорител на опозиционните настроения. По принцип за всяка една демокрация не е лошо да има състезаващи се версии. Но по силата на българската Конституция, на президента не му се полага да изпълнява такава роля. Ако ставаше въпрос за институционален разговор, може би двамата щяха да си говорят по различен начин. Но не би.

Българите не харесват общуването между Радев и Борисов

А то, образно казано, прилича на отношенията между футболните агитки у нас и разговорите с тях. Не всички български граждани обаче участват в това агиткаджийско говорене. Не е тайна, че голяма част от нашето общество е изолирано от тези общувания. Когато дойде време за гласуване, тези неприобщени граждани, не отиват до урните. Там са агитките. В резултат се получава все по-непредставителен вот за избраните от малка част българи в Народното събрание, все повече социални групи остават изолирани. Този процес има все по-нелегитимен облик у нас. Този порочен цикъл възпроизвежда усещането за безсмислието на българския политически процес, за безпътицита в родната политика.

Това е огромен проблем, защото

институциите не би трябвало да говорят на агитки, а на обществото в цялост,

защото те принадлежат на всички. Това в еднаква степен важи за президенската институция и за Министерския съвет.

В настоящата ситуация не виждам знаци за промяна на този тип общуване. Напротив, то дори се задълбочава – президентът очевидно е влязъл в предизборната си кампания за кандидатстване за втори мандат, а премиерът трудно понася критики. Смятам, че излаз от тези взаимоотношения засега няма.

Важно е какво ще се случи в социалистическата партия при избора на нов лидер. Ако там стане някаква коренна промяна, може да очакваме раздвижване на политическите пластове у нас. Иначе на хоризонта не виждам някакъв политически субект, който убедително да ни разкаже позитивна версия на това какво трябва да правим. В т.ч. е и проекта на шоумена Слави Трифонов, който няма ясна идея за политически проект. Поне това, което показва не е. Но има шанс да влезе в парламента и да стане част от статуквото, срещу което твърди, че се бори.

Българското общество живее в политическа депресия.

Това състояние личи в поведението и на гражданите, и на политиците. Проявление има и в невъзможността в дневния ни ред да се наложат смислени, адекватни и полезни теми за развитието ни като държава и общество. Отказа на гражданите да изслушват каквото и да е предложение от страна на политиците, също е ярка илюстрация на темата, която коментираме с вас.

Живеем в среда на апатия и безразличие,

която едва ли може да роди нещо различно и позитивно. Като капак сега ни сервират и темата за разплатата за прехода, приватизационните сделки и прочее. Демек обществото ни се връща към най-депресивните моменти от общата ни история. Вместо да мислим и действаме заедно с модерните страни, към чийто стандарт на живот твърдим, че се стремим.

Българският политически елит е свикнал да получава съвети и подсказки за действията си отвън. Но сега и в ЕС ситуацията не е добра и стабилна, от там не искат да подсказват на нашите политици какво да правят и всичко това засилва политическата депресия на обществото ни.

/novini.bg/

0 Коментара

    Напиши коментар

    Login

    Welcome! Login in to your account

    Remember me Lost your password?

    Lost Password