Българките, които историята помни

Авторски статии

По случай днешния Ден на жената ви представяме 7 вдъхновяващи българки, чиито истории могат да служат за пример на поколения напред.
1. Анастасия Димитрова – Родена в Плевен през 1815 година, едва на 24 годишна възраст тя основава първото девическо училище в България, с което полага основите на девическата просвета, а нейните ученички надграждат и разпространяват делото й из близки и далечни градове и села.
2. Донка Ушлинова – Известна още като Донка Комитката, това е една от най-влиятелните български революционерки. Тя не пропуска нито една възможност да допринесе за свободата на родната Македония, която по това време е по-скоро българска територия. Заслугите на комитката по време на двете Балкански войни я издигат до военен чин ефрейтор и й носят два кръста „За храброст“ IV-та и III-та степен. Участва в няколко войни, но умира без да успее свободно да се нарече българка.
3. Елисавета Карамихайлова – Първата дама на българската физика е родена през 1897 година във Виена. След като се мести в София заедно със семейството си, тя завършва Девическата гимназия, а по-късно СУ „Св. Климент Охридски“ – специалност физика и математика. През декември 1939 година тя става първият хабитиран преподавател-жена в Алма Матер. По-късно започва работа в Българската академия на науките. Там Карамихайлова има значителен принос в обучението на кадри и създаване на експерименталната база в изследването на радиоактивността. С нейно участие са изградени редица направления: ядрена спектроскопия, космически лъчи, ядрени методи, масспектрометрия и др.
4. Райна Касабова – Първата жена в света, участвала в боен полет, е родена през 1897 година в Карлово. От малка мечтае да полети на борда на боен самолет и тази нейна нетипична за жена мечта се сбъдва през 1912 година, когато получава интересна и нестандартна за военни времена задача – да хвърля позиви, с които да информира хората от Одрин на турски и френски език за реалното им положение по време на войната. Без да използва оръжия и да убива хора, тя се нарежда сред големите имена във военната авиация по нашите географски ширини.
5. Райна Попгеоргиева – Райна Княгиня е може би най-ярката жена в българската история. Българската учителка и акушерка ушива знамето на Панагюрски революционен окръг през 1876 година. Лъвът на знамето е нарисуван от Стоян Каралеев (Баненеца) по образец на лъвчето, отпечатано на корицата на Устава на БРЦК, а буквите са изписани от Иванчо Зографа. Освен надписа „Свобода или смърт“ в долния край има и 2 букви – „П“ и „О“ (за „Панагюрски окръг“).
6. Станка Николица Спасо-Еленина – Първата българка, отпечатала свое авторско стихотворение, е родена в село Арнаут (днес Пороище), Разградско, тогава в рамките на Османската империя, през 1835 година. Една от първите преводачки на произведения на Димитър Обрадович, сръбски писател, поет, философ рационалист, педагог, книжовник и народен будител. През 1853 г. Станка Николица Спасо-Еленина издава части от негови съчинения под заглавие “Две приказки за славните жени и за Аза человекомразеца”, с което се утвърждава като първата българка, поставила открито въпроса за еманципацията на жената.
7. Фани Попова-Мутафова – едно от големите имена на българската литература. Първите ѝ книги са посветени на мистичния подвиг на майчинството и жената. Най-крупното й творческо дело е четирилогията „Асеновци“. Със своите над 35 книги, издадени до 1944 г., тя е най-популярната писателка в България.
Надяваме се вдъхновяващите истории на тези влезли в историята българки да ви докоснат и мотивират. На днешния ден, 8 март, е време да помислим за тях, а и за съвремените примери около себе си – жените, чиито пример е добре да следваме.

0 Коментара

Напиши коментар

Login

Welcome! Login in to your account

Remember me Lost your password?

Lost Password