Директорът на Френската гимназия: Гъвкавостта на системата ни спаси в онлайн обучението

Други

Как училища, преподаватели и ученици се справиха с шоковата дигитализация в изолацията покрай коронавируса, как учебното съдържание се трансформира в дигитално, какви са предизвикателствата пред новата учебна година – Dir.bg разговаря с директора на Френската гимназия в София Емилия Богдановаа.

Новата реалност в образованието с всички плюсове, открити недостатъци и как системата да работи като добре смазана машина ще са темите на конференцията “Образование от А до #. Иновативното училище”, което ще събере на една маса директори на училища, ректори на университети, представители на европейските и българските институции, както и бизнеса, който предлага технологични решения. Форумът е на 17 юли в София Тех Парк като дискусията ще бъде излъчвана и на живо през фейсбук страниците на организаторите. “Образование от А до #. Иновативното училище” е инициатива на Economic.bg, NOVA, Dir.bg и Kmeta.bg.

– Г-жо Богданова, образователната система у нас изпадна в странна ситуация във връзка с коронавируса и училищата завършиха с онлайн форма на обучение. Каква е вашата оценка?

– В такъв масов порядък практикуваме онлайн обучение за първи път. Никой не очакваше такова развитие на нещата. Пред това се дискутираха елементи от дистанционната форма на обучение, да се приложи експериментално и т.н. Но сега ни се наложиш масово изведнъж да се гмурнем в най-дълбокото. И предвид обстоятелствата смятам, че ние, говоря за образователния сектор като цяло, се справихме добре. С дистанционната форма образователната система преживя първоначален шок и уплах. Самите ние, учителите, смятахме, че не сме достатъчно подготвени. Като цяло хората се страхуват от новото. А и образователната система, като цяло, е сравнително доста консервативна. Бояхме се. Всеки имаше свой собствен страх. Говоря най-вече за учителите. Хората се страхуваха, че могат да работят само с една платформа. Също така се притесняваха, че нямат необходимата техника, за да мога да го направят качествено. Аз, ние, в частност, говоря за колегите директори, се притеснявахме дали пък всички наши колеги ще се справят успешно. Имахме и основания за това. Не е тайна за българското общество, че учителското съсловие доста застарява.

– След първата седмица вече какви наблюдения имахте върху работата на учителите и учениците?

– Вижте, всеки си мобилизира според възможностите си. Говоря както за колегите, така и за отделните училища. Всяко училище си има лична специфика и според възможностите на учителите и учениците успя да се справи. Така видяхме и доказахме сами на себе си, че можем да бъдем изключително гъвкави. Някъде се използваха успоредно както дистанционната форма на обучение, така и лични контакти, защото се разнасяха материали по домовете на учениците. На други места, както при нас във Френската гимназия, изцяло преминахме в дистанционна форма на обучение. Това се случваше в реално време. Положителното в цялата ситуация беше именно гъвкавостта на системата. Всеки колектив, всяка педагогическа колегия на всяко училище намери своето решение на ситуацията. Това също е много важно да го направим като извод. Проблемите трябва да се решават самостоятелно, защото, според мен, няма единно решение за всички. Училищата са различни и това трябва да бъде съобразено с конкретната ситуация.

– Тук ще вметна, че и други ваши колеги казват същото, че именно това, че от МОН не са спуснали правила, а са оставили свобода в избора и управлението на процеса в ръцете на ръководството на всяко училище е допринесло много, за да се справите със ситуацията?

– Ситуацията бе един от положителните примери, че индивидуалната адаптация на училищата спомогна нещата да се случат по един добър начин. Също така смятам, че тази свобода даде възможност на системата да бъде гъвкава и адаптивна. Ако беше наложено едно единно решение, мисля, че нямаше всички да се справя така успешно. Едно единно решение нямаше да може да отчете различната структура и специфика на всяко училище. Вече е ясно, че присъствената форма на обучение няма да е единствената, защото дистанционната форма разкри много плюсове и двете ще вървят паралелно.

– Доколко може да се допълват редовната и дистанционната форма…

– Смятам, че много добре може да се допълват. Вижте, учителите вече придобихме увереност да прилагаме тази дистанционна форма. Всеки си изгради подход веднъж към собствената работа, втори път към различните ученици. Лично аз за себе си открих една голяма възможност към учебния процес да бъдат приобщени децата, които са болни и продължително време отсъстват от училище. Учебният процес в тази дистанционна форма дава възможност на тези деца да участват пълноценно в програмата и така те няма да губят материал, което е много по-важно от това след това да наваксват. Също така вярвам, че прословутите грипни ваканции вече няма да бъдат такива, каквито бяха досега. Да, те бяха радост за учениците, защо не учеха, но вече няма да е така. Децата ги посрещаха с радост като истински ваканции, но… Ето една много положителна чертана дистанционна форма. И това е причина да смятам, че, комбинирайки двете форми на обучение – присъствена и дистанционна, ще се обогати учебният процес.

– Имате ли впечатления върху това през тези месеци как се промени успехът на учениците?

– Специално при нас промяната е много малка, защото традиционно нашите ученици, да кажем преобладаваща част от тях, имат отличен успех. Бих казала, че чрез дистанционната форма на обучение те имаха възможност да направят повече практически задачи, което за тях е плюс. Имаха и възможност да работят върху творчески задачи, така че да разгърнат своя потенциал. Честно казано, в началото не бяха особено много мотивирани, защото тази форма на обучение е много близка до начина, по който общуват младите хора в момента – през социалните мрежи, дистанционно. Но през последните дни, защото скоро приключихме, децата споделиха и нещо друго, което на нас, възрастните, ни се струва парадоксално. Липсва им личното общуване. Учениците не получават от учителите само знания, получават и подкрепа, чисто човешка, получават приятелското отношение. Това е може би недостиг на тази дистанционна форма на обучение. Няма го човешкото общуване. И още нещо. Казах вече, че приключихме учебната година и подготвяхме дипломите на нашите зрелостници. Ясно искам да кажа нещо – няма нищо по-страшно от едно празно училище.

– Ако през септември продължим с дистанционна форма на обучение и децата не са в клас, ще ви липсват ли цветята, които получават всички учители. Ще ги замени ли обществото с емотикони?

– Разбирам закачката във въпроса ви. Няма да ми липсват цветята. Ще ми липсват усмивките на децата, ще ми липсва техният смях, радостта, че идват при нас. Радостта, че виждат своите приятели. Ще ми липсват плахите погледи и поведение на малките. Вижте, всичко това е емоция, която много зарежда. Иначе, според мен, е добре да се помисли в посока на това колегите да бъдат събирани на обучения. Ясно е, че дистанционната форма е необходима и тя ще навлезе в образователния процес. Просто е добре да се отдели време и средства колегите, говоря за всички учители, да минат през едно целенасочено обучение. Това ще е положително, защото така ще има елемент на усъвършенстване и натрупаните умения ще се доразвият. Ясно е, че е нужно и една съвременна материална база, нови компютри и добра техника, защото всичко това е неразделна част от дистанционната форма на обучение.

/dariknews.bg/

0 Коментара

    Напиши коментар

    Login

    Welcome! Login in to your account

    Remember me Lost your password?

    Lost Password