Проф. Димитър Гоцев: Вместо автономия, обещана от Коминтерна, Тодор Александров получи куршум

История

Тодор Александров е една от най-великите личности в българското национално-освободителното движение в Македония от 1911 г. до неговата трагична гибел на 31 август 1924 г. над село Сугарево в Пирин планина.

След двете национални катастрофи през 1919 г. той възстановява отново ВМРО и чрез този акт заявява на света, че поставя въпроса за Македония на политическата сцена на Балканите и Европа. Александров подчертава, че борбата ще продължи до освобождаването на Вардарска и Егейска Македония от чуждо робство.

Той пречеше на чуждите сили в нашето национално-освободително движение, т.нар. федералисти и комунисти, работещи в услуга на съседните балкански държави.

Тодор Александров направи всичко възможно национално-освободителното движение да остане българско по характер и дух и един ден то да доведе до обединението на българския народ. Това беше неговото съкровено желание. Той е заявявал това в редица свои писма и официални документи. Старата идея за автономия на Македония, беше отново издигната след двете национални катастрофи от ръководената от него ВМРО. Тази идея имаше за цел да не забърква България, която се намираше в изключително тежко положение след поражението в Първата световна война, в освободителното движение.

Нашите съседи – сърби и гърци – отлично разбираха, че тази идея за автономията беше тактика и по никакъв начин не трябва да се осъществи и насочиха всички свои сили срещу нея.

По нареждане на Коминтерна, през април 1924 г. във Виена започнаха преговори между ВМРО, федералистката организация и българските задгранични представители на БКП. На ВМРО беше предложен прословутия Майски манифест. В него се предвиждаше създаването на Федерация на балканските народи, в която ще се реши и македонският въпрос. Тодор Александров се поддава на обещанията за подкрепа на националноосвободителното движение на българите в Македония от страна на правителството на Съветска Русия. Той подписа Майския манифест чрез упълномощено лице, но скоро разбира, че документът цели не подкрепата, а обезличаването и подчиняването на националноосвободителното движение на комунистическите партии в балканските страни.

Това беше един заговор срещу ВМРО за нейната ликвидация както на българска територия, така и във Вардарска и Егейска Македония.

ВМРО начело с Тодор Александров защитаваше българските национални интереси и не можеше да има нищо общо с целите на една световна комунистическа революция. Той и ръководената от него организация бяха пречка за овладяването на Балканите от Москва. Ето защо, вместо автономия за българите в Македония, Тодор Александров получи куршум от враговете на българщината.

В България името на Тодор Александров се споменава от време на време, но все още не се казва ясно неговата борба за обединението на българския народ, заради което той беше убит. Като революционер и лидер на ВМРО, Тодор Александров беше най-последователен продължител на делото на Даме Груев и Гоце Делчев в един сложен период от развитието на македонския въпрос и българското националноосвободително движение. 100 години след неговата смърт съвременните поколения в България и в Македония трябва да си припомнят неговата борба и завети, за да вървят заедно към общото си европейско бъдеще.

/БГНЕС/

0 Коментара

    Напиши коментар

    Login

    Welcome! Login in to your account

    Remember me Lost your password?

    Lost Password