Пиши м@р и да си ходим

Авторски статии

Има нещо тайнствено, почти граничещо с мистично в диванния телевизионер (Д.Т.). Той е като диванния футболист. Има задълбочено мнение, граничещо с детайлен анализ за всичко, което минава пред очите му, независимо дали е реклама за парочистачки или последните открития в квантовата физика. Д.Т. е видимо ленив, но бърз в анализите. Толкова бърз, че всичките му анализи могат да се сведат до лемата: „Пиши к@р и да си ходим“. (Ако се затруднявате с термина лема, пишете и на нея к@р и не се задълбочавайте.)

Д.Т. има един ден в годината, в който е бог. Това е неговата Сатурниада – (За да не пишете к@р и на Сатурниада, че много нецензурно става, ще обясня – Сатурниадите са древноримски празници, в който робите са преставали да бъдат роби.) Това е вечерта на 31-ви декември.

Д.Т. сяда в банкетната си зала, хваща телевизионния жезъл в ръка и започва като един съвременен Соломон

да сгромолясва тежки, но справедливи присъди по отношение на телевизионното съдържимо. Върти каналите и псуе. Псуе и е недоволен. Недоволен е и пие за да удави недоволството си. За да бъдем справедливи псуенето му до голяма степен е оправдано. Но той все едно забравя, че държи дистанционно, на което има и един червен бутон за изключване.

Но Д.Т. е парализиран пред телевизора. Все едно е мишка пред кобра. Не смее да изключи едноокото чудовище, а се оставя да бъде изяден. И на ум не му минава, че може да си пусне музика, каквато и да е. Или просто да си поговори с някой в стаята. Ако щете и равносметка на изминалата година да направи. Но не! Д.Т. зяпа, псуе и се гневи.

Каквото и да и да се пуснете по телевизора все ще е недоволен. Винаги ще има някой, които няма да е доволен, защото не са пуснали филм за нинджи (защото в неговото детство това са правели на Нова година). На друг хорото му ще е в повече, а трети ще е бесен, щото са поканили някой известен певец, за който има съмнение, че е спал с бившето му гадже ама тайно. И тя, мамицата и мръсна, не си е признала. Ще има такива на които им е старомодно, а на други – прекалено модерно и не вписващо се в българските традиции. И въобще оправия няма. И черната жлъч облива сърцето му. Дори зарята в чест и аз не знам на какво не отмива чернилката. А на другия ден се започва: „Каква е тази Татяна Лолова? Едно време какви татянилолови имаше? То не бяха Калоянчев, Парцалев и Мутафова… Като ти разкажат един виц и ти държи до следващата Нова година. а сега – само пари крадат. А ако не крадат са бездарници.“

Д.Т. е гневен или че новините са му много или че са му малко. Или че смешките са му тъпи или са му… още по-тъпи. А това с оня певец дето е нагащил любовта на живота му след един концерт през 91-ва в Пазарджик и затова му се е наложило да се ожени за сегашната си жена (ебати козата) и да има две деца (ебати идиотчитата) – направо нямам думи. Няма измислена ракия, която да попие тази мъка.

И така до Йордановден. После нещата се размиват, забравят и улягат до следващата Нова година.

/novini.bg/

0 Коментара

    Напиши коментар

    Login

    Welcome! Login in to your account

    Remember me Lost your password?

    Lost Password