Националната библиотека – храм на българската духовност

Култура

В големия блян на възрожденците от XIX век за свободна и независима България се е приютила и мечтата за добре уредена библиотека. Затова и само няколко месеца след приключването на Руско-турската освободителна война в столицата на възстановената българска държава отваря врати Софийската народна библиотека.

Идеята за създаването на тази библиотека е на видния учител Михаил Буботинов, който дава предложение да се създаде за младата българска столица библиотека, която да я подпомогне образователно и културно, разказва доц. д-р Красимира Александрова, директор на НБКМ. Вижте в канала “fiveminutessofia” във vbox7.

По това време Михаил Буботинов е секретар на градския съвет, назначен от първия губернатор на София – Пьотр Владимирович Алабин.
Вицегубернатор на града е Марин Дринов – един от основателите и първи председател на Българското книжовно дружество в Браила.

Алабин и Дринов не само радушно приемат призива на Буботинов, а дейно започват да работят по уредбата на библиотеката.
През юни 1879 г. се появява държавно учреждение с името Българска народна библиотека и за неин първи директор е назначен Георги Яковлев Кирков.

Деен и енергичен по природа, не след дълго Кирков замисля да премести Народната библиотека в „най-представителната сграда” в София по онова време – бившата Буюк джамия, където днес се помещава Археологическият музей.

Днес Националната библиотека притежава най-голямата и с национално значение колекция от славянски ръкописи, включваща над 1500 книжовни паметника от XI до XIX в.

Благодарение на някогашната си служба в Главната квартира на княз Владимир Черкаски, директорът Георги Кирков привлича в библиотеката и конфискуваните по време на военните действия от Руско-турската война турски служебни и граждански документи.
Тази сбирка слага началото на познатия днес Ориенталски отдел на Националната библиотека.

В архива се пазят джобните тефтерчета на Васил Левски, Христо Ботев и много документи на изтъкнати дейци на националноосвободителното движение.

В навечерието на Първата световна война е взето решение за построяване на нова сграда на библиотеката, към която да има и музей. Направен е изкоп на терена пред Военния клуб, но световните събития и трагичната участ на страната осуетяват целия замисъл. Този ров е запазен и до ден днешен и се е превърнал в част от т. нар. от софиянци градинка на Кристал.

Сградата, в която днес се помещава Националната библиотека е издигната на същото място със сключен през 1946 г. целеви държавен заем. Проектът е дело на архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов.

През 1948 г. в библиотеката е създадена Картографска сбирка, като в началото тя наброява едва 1500 единици. Днес в тази колекция има повече от 10 600 карти, атласи и глобуси.

Новата сграда на библиотеката е открита през 1953 г. и наречена на името на Васил Коларов. Липсва обаче планираното книгохранилище и на практика зданието представлява само половината от предварителния проект.67 години по-късно то още очаква да бъде завършено. През 1963 г. институцията е преименувана на Народна библиотека „Кирил и Методий”. Последната смяна на името е през новото хилядолетие. 2009-а – Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.

Според д-р Александрова Националната библиотека на България за всички нас, българите, е символ на мъдростта и знанието. Тя е национална гордост.

През всичките години на своето съществуване, Библиотеката остава истински храм на духовността.

Тъй солунските двама братя
насърчваха дедите ни…

И до днес в 24 ден от месец май малките и пораснали жители на София заедно изричат молитвата за прогрес:

Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, гдето знаньето живей!

/dariknews.bg/

0 Коментара

Напиши коментар

Login

Welcome! Login in to your account

Remember me Lost your password?

Lost Password