Обсъждат нова минимална заплата

Други

Седем от всеки 10 работници в ЕС на минимална заплата са затруднени да преживяват. Мнозина от критично необходимите по време на пандемията работници, заети в социалните и здравните грижи, в чистотата и в селското стопанство, получават минимално възнаграждение.

Това са данни и изводи, разпространени от Европейската конфедерация на профсъюзите и цитирани от българските синдикати.

В ситуация, в която феноменът “работещи бедни” все още не е изкоренен, а дори и се задълбочава, на европейско и национално ниво текат дискусии за европейска директива за минималните заплати, предаде БТА.

През октомври 2020 г. Европейската комисия обнародва предложението си за директива на ЕС за адекватни минимални работни заплати в съюза. Според последните данни директивата получава подкрепа от 10 държави в ЕС, сред които и България, със съответните бележки по нея. Шест държави са по-скоро съгласни, като и Финландия, която доскоро беше твърд противник, е сред тях. Директивата не среща подкрепа от Дания, Швеция, Австрия, Унгария и Полша. Без ясна позиция са трите балтийски държави.

Проектът на директива ще бъде тема на кръгла маса днес, организирана от КНСБ. Експертите ще обсъждат каква трябва да е българската позиция по темата. Страната ни продължава да е първенец по неравенства в ЕС, като разликата между доходите на най-бедните и най-богатите е над осем пъти, при средно за ЕС около 5.2 пъти, според последните данни на Евростат.

В България две трети от хората не получават размера на средната работна заплата, а по-малко от нея. По време на пандемията се задълбочиха неравенствата, а високият дял на разходите за здраве спрямо общите приходи на домакинствата у нас доведе до нов тип неравенства – здравните, смята икономистът от КНСБ Любослав Костов.

При заболяване и последваща хоспитализация на човек, разходите за здраве достигат средно 35 процента спрямо месечния доход на този човек. При най-силно уязвимите групи пък, месечните разходи за здраве в периода преди пандемията са достигали стряскащи стойности – между 50 на сто и 110 на сто, което означава, че на хората с най-ниски доходи /на минимална работна заплата/, се налага да теглят кредити, за да посрещнат разходите по своето лечение, смята икономистът.

Към 1 януари 2021 година от общо 27 страни – членки на ЕС, 21 имат минимална заплата на национално равнище. Само Дания, Италия, Кипър, Австрия, Финландия и Швеция нямат, отчете през февруари Евростат. През януари 10 източноевропейски страни имат заплата под 700 евро, като България е с най-ниската – 332 евро.

Проектът на директива вече е обнародван и надеждите на европейските синдикати са с този документ да се намали бедността, социалното изключване и неравенствата. Според КНСБ ключовият въпрос за адекватността на минималните заплати не е адресиран ясно и категорично в директивата. Основният проблем е в това, че двойният праг – адекватната минимална работна заплата да е 60 процента от медианната и 50 процента от средната работна заплата в съответната страна, е оставен в рециталите, а не е включен в основните алинеи на директивата, което поставя под съмнение това дали държавите ще го прилагат, смятат от КНСБ. Затова от синдиката искат този праг да бъде в правните разпоредби.

/pariteni.bg/

0 Коментара

Напиши коментар

Login

Welcome! Login in to your account

Remember me Lost your password?

Lost Password