Какви проекти трябва да се реализират до края на годината по Плана?

Атанас Пеканов: Процесът е следният: Планът трябва да бъде изпратен в Брюксел, където ще бъде разгледан и одобрен от Европейската комисия, след което ще получим финансирането. В момента, в който знаем, че той е одобрен, всички проекти могат да започнат да се реализират. Но преди това трябва да стигнем до решението той да бъде изпратен в Брюксел, останали са два отворени въпроса, които имах възможността да обсъдя този четвъртък с политическите партии в НС. Трябва да побързаме и проектите да започнат да се случват, винаги съм казвал, че това е най-важното. Парите не са застрашени, те ще дойдат. Да, важно е да дойдат и в скорошен порядък, но от друга страна е по-важно тези проекти да започнат да се случват, парите ще дойдат в различни периоди. По всеки от проектите сме заложили ясно кога да започне, кога да бъдат свършени първите дейности. Механизмът е такъв, че парите ще идват само след като сме реализирали това, което сме обещали, плюс сме изпълнили някаква цел. Например, намаляване на вредните емисии, повишаване на достъпа до образование, до здравеопазване и др. Това е важен механизъм, за да гарантираме именно, че няма пропуски по тези проекти, за да се случват така както са били зададени.

БГНЕС: Кога очаквате ЕК да одобри този план?

Атанас Пеканов: Всичко зависи от политическата воля на НС. В четвъртък представих отворените въпроси пред депутатите. Единият от тях е в абсолютната юрисдикция на парламента, въпросът за върховенството на правото, т.е. от нас се изискват и очакват реформи в сферата на върховенството на закона. Те не могат да бъдат предприети от МС, те могат да бъдат единствено гласувани от НС. Става въпрос за поемане на ангажимент, че в следващите месеци, години тези реформи ще се случват. Тоест не става въпрос НС утре да ги гласува, но става въпрос НС да каже, че е готов да се движи в тази посока.

БГНЕС: Да се върнем към темата за неравенството, имате активна позиция по този въпрос – каква е вашата рецепта за справяне с този проблем?

Атанас Пеканов: Първо, е важно да обясним, защо този проблем е толкова голям. Дълго време той беше неглижиран с обосновката, че икономическият растеж помага на всички. Няма значение, че помага на едни повече, на други по-малко, важното е, че той повдига всички лодки, както се казва. Икономическата наука се разви много през последните години и се опитва да замерва именно това как се вдигат доходите на едни лодки, които може да са яхти и вълната да го повдига много сериозно и как се вдигат доходите на другите – малките лодки, които могат да бъдат всъщност ответи някъде и да останат встрани. Много голяма част от данните ни показват, че именно това се случва често. Когато нямаме правилните социално-икономически мерки, когато държавата по никакъв начин не адресира тези проблеми, може би тези, които имат най-голяма възможност да се развиват се развиват. Невидимата ръка на пазара погалва някои, други ги пошляпва и в крайна сметка обществото може да дивергира в две посоки. Как може да се адресира това? Важното е да разберем, че трябва да се адресира. След което това е доста комплексен социално-икономически микс от мерки – това може да са данъчни мерки, социална политика и тук ще дам няколко пример. Например, приветствам факта, че, доколкото разбрах от разговори между политическите партии, преди 2-3 дни е обсъдена нуждата да се приеме необлагаем минимум в България. Това е нещо, за което съм пледирал с годините, бяхме организирали дори активна разяснителна кампания.

България е единствената страна, която няма такъв механизъм, защо данъчната ни система е относително регресивна, т.е. хората с най-високи доходи отчасти дори плащат по-ниски данъци като процент, отколкото тези с най-ниски доходи. Необлагаемият минимум ще гарантира, че именно първите да кажем 500 – 600 – 700 лв. от заплата няма да бъдат облагани, а само парите след това ще бъдат облагани, т.е. именно за хората, за които тези първи 500 – 600 – 700 лв. са най-важни, ако върху тях няма данък, това за тях ще е спестяване от 50-60-70 лв. на месец, което е изключително важно. Най-вероятно те ще го използват за потребление така или иначе, тъй като поради ниските си доходи те така или иначе са ограничени в бюджета си, те имат нужда да купуват повече, да потребяват повече, като имайте предвид, че потреблението могат да бъдат много важни неща – потреблението може да са книги, здравеопазване, образование, това не трябва да се забравя. Тоест оставим ли повече разполагаем доход именно на тези хора това хем ще има позитивен икономически ефект, хем ще има позитивен социален ефект. Това е една от мерките, които е относително безспорна, макар че преди когато говорихме с предишните управляващи, те ни изслушаха, но някак си казаха: не, ние ще останем единствената страна в цяла Европа, която няма такъв необлагаем минимум и нашата данъчна система ще продължи да е регресивна.

БГНЕС: От няколко години в световен мащаб активно се прокарва тезата за глобален данък, в тази връзка как ще се отрази това на България?

Атанас Пеканов: Темата също е техническа. Участвал съм в доста дискусии по нея. Да започнем оттам – много сме далече от какъвто и да е глобален или единен данък, това, към което се движим и е много важно, е някакъв вид хармонизация. Това, което се случваше през последните 20-30 години е тъй нареченият път към дъното, всяка страна да подбива данъчните ставки, за да си осигури конкурентоспособност. Не е сигурно дали това чак толкова помогна на България, колкото се надявахме. Ние гарантирахме ниски данъци, отчасти оставихме доходите да бъдат най-ниските в Европа и това беше единственият ни път към това да сме конкурентноспособни. Но ние можем много повече, ние можем да сме по-иновативни, да сме по-производителни, да имаме продукция с висока добавена стойност, която да не се базира на това, че сме най-евтината работна ръка, а да се базира на това, че наистина можем да сме силни и потенциалът на икономиката ни да се използва. По тази посока на приемане на този „път към дъното” бяха приети да не се налагат някакви общи данъчни правила. Това до какво доведе? Например, знаете добре, че има много юрисдикции в света, в които големите международни компании чрез различни абсолютно законни трикове могат да плащат почти нулеви данъци, в този смисъл дори 10-те процента корпоративен данък в България за тях може да са много. Това позволява на големите международни корпорации, които имат възможността да правят тези, както казвам законни данъчни трикове да местят приходите си някъде, там да отчитат оборота си, съответно да плащат почти нулеви данъци, това вреди на нас. В този смисъл много често една огромна корпорация може да плаща по-малко данък, отколкото нашия квартален магазин. Въпреки че ние се гордеем с ниските си данъци, ако искаме повече справедливост, трябва да вървим към гарантиране на равнопоставеността, а не малките лодки, както споменах, да трябва да носят бюджета, докато големите яхти плуват нанякъде.

БГНЕС: Това означава ли, че 10-процентният данък ще бъде премахнат?

Атанас Пеканов: Не, напротив, текат технически дискусии и както казвам важно е, че сме успели да се обединим около една инициатива, в която участват 139 страни в света, реално почти всички страни. Тази дискусия върви в ОИСР от няколко години, няма решения в момента каква точно да е ставката, кога да бъде приета, но е важно да имаме тази дискусия, за да търсим именно този балансиран подход, който от една страна да гарантира, че именно тези зони, които имат 1% данък, 0,5% или почти никакви данъци по някакъв начин ще бъдат ограничени, но от друга страна да защитим нашия интерес, т.е. да не се налага прекалено много да се вдигат и въобще да не се вдигат корпоративните данъци. Тоест решенията са още някъде напред във времето. Важно е, че осъзнахме, че единствено заедно на международно ниво можем да адресираме тези проблеми. Всичко друго е една страна срещу друга, което ще води до това да се използват тези дупки в ущърб на гражданите.

БГНЕС: Как може да върнем младите и образовани хора в България? Роден сте в Атина, учил сте в София и Виена, сега отново сте в София, кое Ви накара да предпочетете София пред Виена?

Атанас Пеканов: Много млади българи виждат, че страната ни не се развива с потенциала, който има. Много млади българи отиват някъде, където използват потенциала им и много от тях ще искат да се върнат, ще искат да помагат, но трябва да виждат тази приемственост, трябва да виждат тази отвореност, че наистина техният глас може да бъде чут, защото наистина има нужда от реформи. Нещата много пъти са замитани, включително такива важни проблеми като неравенството, ролята на държавата, зеления преход. Ако не замитаме проблемите си, ако знаем, че трябва да правим повече, според мен ще може да включваме много повече от тези амбициозни, кадърни и успели млади хора и те ще започнат да се връщат, защото съм сигурен, че те милеят за страната и искат тя да се развива по-добре. По отношение на тези пропуснати дебати искам само да спомена една реформа. Тя е част от Плана и е свързана със създаването на един Съвет за икономически анализи. Ние вече говорихме с вас за много важни теми, които в България са били оставяни настрана. По тях се говори в Брюксел и Вашингтон, но сякаш нас това не ни касае. Този Съвет ще се опита да се занимава именно с тези теми. Ние имаме страхотни икономисти по света, които четат лекции в престижни университети, но в България те нямат трибуна и възможност да се изкажат. Съветът ще дава тяхната оценка за рисковете и предизвикателствата пред българската икономика, техният анализ какво трябва да правим дългосрочно, за да адресираме всички тези проблеми, които споменахме и всякакви други социално-икономически рискове, които в XXI в. идват от много различни посоки. Ако искаме да знаем какво трябва да правим, за да почнем да взимаме правилни решения трябва да имаме този базов анализ нещо, което смятам, че невинаги е било правено.

БГНЕС: Кога ще започне да действа този съвет и към кого ще бъде?

Атанас Пеканов: Това е заложено като реформа в рамките на Плана. В момента обмисляме как най-добре да бъде институционализирана тази структура. Най-вероятно ще бъде към МС. Но пак казвам – това ще е нещо, което в крайна сметка трябва да бъде решено от редовното правителство. Една такава структура може да осигури необходимата приемственост.