Парламентът извади Бюрото за защита на свидетелите от подчинение на главния прокурор

Горещо

Народното събрание прие окончателно на второ четене поправки в законодателството, с които Бюрото за защита на свидетелите се прехвърля от прокуратурата, където в момента е на подчинение на главния прокурор, към Министерството на правосъдието. С поправките отпадат и полицейските правомощия по задържане и участието на служителите в акции на прокуратурата. Това са единствените поправки, свързани с правомощия на главния прокурор, които успяха да минат и на второ четене по време на мандата на този парламент в последния работен ден на Народното събрание.

 

Промените бяха подкрепени от “Има такъв народ”, “Демократична България”, “Изправи се.БГ! Ние идваме” и БСП, а против текстовете, очаквано, гласуваха депутатите от ГЕРБ и ДПС. За да влязат в сила поправките, трябва да бъдат обнародвани в “Държавен вестник” от президента.

 

В началото на дебата по темата депутатът от ДПС Хамид Хамид обяви, че предложението би трябвало да се нарича “закон за осветяване на някои защитени свидетели”, тъй като според него целта на законопроекта е свидетелите да бъдат осветени и отстреляни.

“Тези олигарси, които се укриват от българското правосъдие, си имат представители тук и адвокати, за които това е просто бизнес и още днес ще си броят хонорарите. За някои това е просто пиар. За трети – мръсна поръчка, защото това не е бюро на главния прокурор, нито на прокуратурата”, коментира още Хамид и добави: “Бюрото може да го преместите и в земеделското министерство – това няма никакво значение. Това ли е най-важното в момента?”.

 

Николай Хаджигенов репликира с “Хубаво е да видиш колко ниско може да падне някой, не на амбразурата, а дори под нея, в защита на КОЙ”.

Радостин Василев обясни, че няма да има риск за защитените свидетели, ако се охраняват под шапката на Министерството на правосъдието и добави, че функционалното място на бюрото е точно там.

 

“Желанието на главния прокурор да създаде военизирано звено, което да участва в арести и претърсвания, изкара хората на улицата. Това ще възстанови една малка справедливост в съдебната система. Това е пресечна линия, която ще покаже кои искат да пазят статуквото и кои искат съдебна реформа”, подчерта Василев от “Има такъв народ”.

 

Атанас Славов от “Демократична България” посочи, че това Народно събрание е трябвало да приеме промени в Конституцията, да закрие спецсъдилищатата и прокуратурите и да започне сериозна съдебна реформа, но в момента, в краткия мандат на парламента, това е единственото, което депутатите могат да приемат.

 

“Ще има отчетност и прозрачност за ресурса, който използва. Няма да сме изправени пред хипотезата, която виждаме как главният прокурор си чати по време на заседание на правната комисия с “pi ar boiko”. Това ли е независимостта на прокуратурата, която гарантира защитата на свидетелите?”, попита риторично Славов и призова депутатите да гласуват промените.

Анна Александрова от ГЕРБ също отправи въпрос към “Демократична България” по повод заявеното от Славов желание за съдебна реформа: “Защита на правовата държава и реформа на съдебната система за един месец ли се прави? Без правителство, без управление и без мнозинство!”, коментира Александрова.

 

Радостин Василев също я репликира в духа на предстоящата предизборна кампания: “Не успяхме да направим съдебна реформа. Докато нямаме гласове, не можем да мечтаем за това, за съжаление. Надявам се да имаме достатъчно гласове, за да можем да помечтаем за истинска съдебна реформа”.

Александър Ненков от ГЕРБ припомни заявената в началото на работата на парламента от Христо Иванов готовност на “Демократична България” да се търси диалог с всяка една политическа партия и група в парламента.

 

“Това злощастно събрание приключва, но някога потърсихте ли ГЕРБ за разговори за съдебна реформа? Не можете да приемете съдебна реформа дори с обикновено мнозинство, трябва широка подкрепа. Ние за два месеца дебат по темата не сме имали”, добави още Ненков.

 

Служителите на Бюрото по защита влязоха в президентството през лятото на 2020 г., което бе един от поводите за продължили над 100 дни антиправителствени протести с искане за оставката на главния прокурор.
 

 

“Имахте шанс да направите дълбока съдебна реформа през 2015 г. и нищо не направихте. Съдебна реформа ще има, защото я дължим на българските граждани. Конституционната реформа не може да стане само с няколко политически сили. Ще търсим това съгласие по ключовите приоритети, но в същото време не трябва да си затваряме очите за проблеми по пътя и част от тях са свързани с ролята на специализираното правосъдие и главния прокурор. Ако не си оправим правосъдието, може да мечтаем за висок икономически растеж и чуждестранни инвестиции, но няма да ги получим”, заяви Атанас Славов.

 

По време на общественото обсъждане по темата през последния месец служебният министър на вътрешните работи Бойко Рашков заяви, че в момента Иван Гешев се охранява от три държавни структури, една от които е Бюрото по защита.

 

Главният прокурор бе поканен пред комисията, за да изнесе доклад за работата на бюрото през последната година и половина, а от думите на главния прокурор се разбра, че бюджетът на Бюрото е около 7.7 млн. лв. Повече за доклада на Гешев четете тук.

След гласуването на законопроекта Гешев предупреди, че ще се обърне към Конституционния съд заради прехвърлянето и на всички материални активи на бюрото към правосъдното ведомство.

 

На 11 март президентът Румен Радев сезира Конституционния съд с искане да обяви структурата и мястото й на подчинението на главния прокурор за противоконституционна. До момента няма произнасяне на Конституционния съд, а становищата на юристи и експерти по казуса застъпват тезата, че в този вид бюрото е противоконституционно.

 

През първата година от мандата на Иван Гешев като главен прокурор служители на Бюрото по защита участваха в няколко значими акции на прокуратурата. В края на май 2020 г. именно служители на това бюро изведоха от Министерството на околната среда и водите бившия зам.-министър Красимир Живков, обвиняем заедно с бизнесмените Атанас и Пламен Бобокови за нерегламентирано управление на опасни отпадъци.

 

На 9 юли м.г. служители на бюрото влязоха в президентството при съвместна акция с прокуратурата, при която бяха претърсвани кабинети на съветници. По време на акцията бяха задържани бизнесменът Пламен Бобоков, президентският съветник Илия Милушев и секретарят Пламен Узунов.

0 Коментара

Напиши коментар

Login

Welcome! Login in to your account

Remember me Lost your password?

Lost Password