Поне 50 мерки, които щяха да смекчат удара от високите цени на тока

Други

Цените на електроенергията на едро са високи и ще бъдат високи през идващите месеци. Цените на дребно ще ги последват. Може напролет да спаднат, може и да не спаднат. Високите цени не са нещо по принцип неочаквано. Но те не са и лесно предвидими, както и COVID-19, който предизвика рязка икономическа криза, последвана от рязко възстановяване, една от многото причини за високите цени, беше непревидимо събитие.

България обаче можеше да направи в миналото много неща, които в комбинация щяха значително да смекчат ефекта на високите цени. Не ги направи.

Ето неизчерпателен списък на поне 50 такива пропуснати мерки, които можеха да бъдат планирани преди 20 години, адаптирани в движение към технологичните, икономическите и политическите промени и реализирани в голяма степен оттогава досега. “Поне”, защото може да се добавят още толкова мерки, които заедно щяха почти да премахнат негативния ефект от високите енергийни цени.

В по-скоро случаен ред:

  1. Развитие на национална система от критерии за енергийна бедност.
  2. Реформа на схемата за подкрепа на енергийно бедни. Въвеждане на опция за повишаване на енергийната ефективност. По-детайлната класификация на енергийно бедните.
  3. Насочване на част от фондовете за чист въздух към енергийно обновяване на сградите.
  4. Програма за саниране със спадащо публично финансиране (100% грантовете са крайно неефективен начин за обновяване на сгради).
  5. Постепенно оттегляща се финансова подкрепа за изграждане на PV (фотоволтаични) паркове. Подкрепата трябваше да започне преди 15 години при по-високите цени с малки пилотни мощности, после мощностите трябваше да се увеличава заедно с падането на цените до пълното премахване на финансовата подкрепа.
  6. Политическа и регулаторна подкрепа за изграждане на PV паркове, която да улеснява всички административни процедури.
  7. Програма за масова инсталация на соларни колектори на сгради (за отопление и топла вода).
  8. Използване на част от отпадъците за производство на енергия. Отпадъците са ценен ресурс, който ние не използваме почти за нищо.
  9. Производство на енергия от отпадъчни води. “Софийска вода” го прави. Всяка пречиствателна станция може да произвежда и енергия.
  10. Въвеждане на по-строги и постоянно затягащи се енергийни стандарти за новите и основно ремонтираните сгради и безкомпромисното им прилагане.
  11. Изграждане на допълнителни ПАВЕЦ мощности. Някои подобни мощности са противоречиви, други не са. Потенциалът го има.
  12. Нарастващо в съответствие с падащите цени инсталиране на индустриални батерии.
  13. Въвеждане на добре регулирани търгове за ВЕИ, системи за съхранение на енергия и договори за управление на потреблението.
  14. Подмяна на уличното осветление с LED осветление в цялата страна в съответствие със спадащите цени. Досега цялото осветление в страната трябваше да е сменено.
  15. Масова кампания за LED осветление в цялата страна – включително жилищни, търговски и промишлени сгради, външни площи.
  16. Паспортизация на сградите (да, това отмененото, но по различен от предложения начин).
  17. Вкарване на стратегически инвеститори в топлофикациите (стратегически компании, не стратегически приятели)
  18. Изграждане на модули от соларни колектори към топлофикациите.
  19. Проучване на геотермалния потенциал на страната и евентуалното му включване на отоплението на сградите.
  20. Широка програма за инсталация на термопомпи за отопление на сградите в цялата страна.
  21. Заеми на общинско равнище за договори за енергийна ефективност (energy performance contracts).
  22. Политика за ефективно използване на земеделски отпадъци (енергия, торове, строителни материали).
  23. Масова електрификация на обществения транспорт, последван от таксита и транспорт за доставки в градовете.
  24. Ранно насърчаване на ВЕИ за собствена консумация в предприятията, регулаторна, комуникационна, в началото и финансова подкрепа.
  25. Законодателство за насърчаване на енергийните кооперативи.
  26. Висока дигитализация на ЕСО/електропреносната мрежа.
  27. Висока дигитализация на електроразпределителната мрежа.
  28. Либерализация на пазара на дребно.
  29. Включване на България в Европейската платформа за въглищни региони в преход от началото на създаването ѝ.
  30. Ранно довършване на българо-гръцкия газов интерконектор.
  31. Отказ от “Южен поток” и от “Турски поток”.
  32. Ранен, категоричен и окончателен отказ от Белене.
  33. Въвеждане на широкообхватни данъчни облекчения за енергийно обновяване на сгради (вж Италия).
  34. Дълбок анализ и постоянен мониторинг на ефекта от саниране на сградите (основният провал на първата вълна на санирането).
  35. Постоянна активна комуникация, включително ангажиране на националните медии.
  36. Широка обучителна програма за строители.
  37. Широка обучителна програма за домоуправители.
  38. Изграждане на пилотни пасивни сгради във всички климатични региони на страната.
  39. Изграждане на пилотни сгради в съответствие със стандарта за почти нулево енергийно потребление (nZEB) във всички климатични региони на страната.
  40. Ранно специализирано обучение за архитекти и инженери за почти нулево енергийно потребление (nZEB), вече задължителен за всички сгради в ЕС.
  41. Създаване на добре финансиран изследователски институт за енергийна ефективност с международен борд и международно експертно участие.
  42. Създаване на добре финансиран институт за енергийни политики с добър потенциал за моделиране на енергийни системи на различни равнища, също с международен борд и международно експертно участие.
  43. Развитие на енергийното моделиране като обучителен модул в няколко университета.
  44. Следене отблизо на ефекта на британския климатичен закон от 2008 година. (Този закон осигури плавен преход в страната и създаде модел за ЕС.)
  45. Включване на въглероден бюджет в българския закон за климата от самото приемане на закона (2014).
  46. Намаляване на използването на изкуствени торове до оптимално равнище за максимална реколта.
  47. Значително разширяване на климатичната дирекция на МОСВ.
  48. Разширяване на правомощията на Агенцията за устойчиво енергийно развитие и значително увеличаване на финансирането й.
  49. Присъединяване към Организацията икономическо сътрудничество и развитие и съответно към Международната енергийна агенция.
  50. Реформа на данъчното законодателство и преразглеждане на данъците и таксите в енергийния сектор с оглед осигуряване на инвестиции в модернизация на енергийната инфраструктура.

Някой може да попита: откъде пари за всичко това? Тези мерки щяха да:

(1) спестят минимум 10 милиарда лева, тоест много повече от онова, с което поскъпването претоварва потребителите

(2) направят потребителите по-енергоефективни и сметките им по-ниски

(3) енергийната система по-устойчива

(4) въздуха по-чист

(5) икономиката по-пъргава.

Някои от тези мерки могат да се предприемат и сега, но енергийната ни система се намира в напълно очаквана и предвидима криза и в голяма степен ще трябва да се управлява кризисно. Дори и при най-доброто кризисно управление България ще трябва да приеме факта, че енергийното бавене й струва поне 20 милиарда лева, може би и повече.

Dnevnik.bg

Юлиан Попов – Председател на борда на Европейския институт за ефективност на сградите, политически съветник на Европейската климатична фондация, бивш служебен министър на околната среда и водите, един от създателите на Нов български университет, въвел модерното дистанционно обучение в България, два пъти класиран от брюкселската агенция Euractiv като една от най-влиятелни фигури в европейската енергийна политика.

0 Коментара

Напиши коментар

Login

Welcome! Login in to your account

Remember me Lost your password?

Lost Password