ЮНЕСКО изключва поредни български резервати от списъка с биосферни паркове

Други

Комитета на ЮНЕСКО съобщи, че изключва от списъка си два български биосферни парка. Справка в доклада за днешното заседание на организацията показва, че става въпрос за националните резервати “Бистришко бранище” и “Чупрене”, които са загубили престижния статут заради неподадени документи от страна на българските власти.

Това са поредните две български територии, които губят статута на биосферни паркове от 2013 г. насам. На миналогодишното заседание на комитета България доброволно е оттеглила от списъка на ЮНЕСКО резерватите Алиботуш, Баюви дупки-Джинджирица, Мантарица и Парангалица. Отпадането от вчера на “Бистришко бранище” и “Чупрене” е заради забавяне на документи, въпреки декларации от националното координационно звено по програмата на ЮНЕСКО, че те са в процес на подготовка от Столична община и община Чупрене. При представяне на нови кандидатури за номинация, двата резервата могат да бъдат разгледани отново (повече тук).

Критерии за биосферни паркове и програмата на ЮНЕСКО

България се присъединява към програмата “Човекът и биосферата” на ЮНЕСКО през 1977 г. с обявяването на 17 биосферни резервата, които са и строги природни резервати по българското законодателство. ЮНЕСКО обявява нови критерии за биосферните паркове през деветдесетте години, но от българските територии само 4 са удостоверени по новите правила, като са подали нужните обновени документи едва след 2017 г.

Програмата “Човек и биосфера” на ЮНЕСКО избира биосферни резервати като строго охранявани територии с уникална флора и фауна. Целта на биосферните резервати е била да служат за еталон на първичното състояние на екосистемата и чрез данни от научни и изследователски дейности да дават оценка на човешкото влияние.

Днес критериите на програмата се отнасят до развитие на общностите на базата на природните условия и при опазването им. Така вместо с биосферни резервати тя вече работи с биосферни паркове. Това са територии, които доказано демонстрират добри практики и политики, както в областта на опазването на биологичното разнообразие и естествените екосистеми, така и в областта на устойчивото развитие на местните общности. Важното за биосферните паркове е те да имат подкрепата на местните общности и да кандидатстват за този статут по инициатива именно на местни хора, които виждат смисъл в развитие заедно с опазване на природата.

Последният принцип е залегнал във факта, че документацията за поддържане на статута на биосферните паркове трябва да се подаде от съответната община. България започва обаче да пререгистрира своите биосферни резервати едва през 2017 г. Това не е направено в срок от общините Чупрене и Столична, заради което резерватите “Чупрене” и “Бистришко бранище” губят днес статута си.

Така от 14 български биосферни парка в обновения списък след отпадането на последните два за страната ще има само 4. Тези 4 признати в момента биосферни парка са “Узунбуджак” (част от Странджа, около Малко Търново), “Червената стена” (част от Родопите, край Асеновград), “Централен Балкан” (цялата територия на националния парк) и “Сребърна” (съвпадащ по територия с резервата).

 

Национални резервати и планове за управление

 

Резерват "Бистришко бранище" е национален резерват от 1934 г., когато с постановление на Министерския съвет части от Витоша са обявени за защитена територия. Целта на създаването му е запазването непроменена на растителността, която е типична за планината – вековни смърчови гори, храстова растителност и тревни площи. От 1977 г. е включен като биосферен резерват в програмата "Човек и биосфера" на ЮНЕСКО.

© Нели Дончева, Личен архив

Резерват “Бистришко бранище” е национален резерват от 1934 г., когато с постановление на Министерския съвет части от Витоша са обявени за защитена територия. Целта на създаването му е запазването непроменена на растителността, която е типична за планината – вековни смърчови гори, храстова растителност и тревни площи. От 1977 г. е включен като биосферен резерват в програмата “Човек и биосфера” на ЮНЕСКО.

 

На фона на загубения статут от програмата на ЮНЕСКО за резерват “Бистришко бранище” екоминистерството съобщи вчера положителна новина. Служебният министър на околната среда Асен Личев е подписал разработвания по европейски проект План за управление на резервата, който е задължителен за всяка национална защитена територия, но не бе приет досега.

Планът за управление на резерват “Бистришко бранище” и приет заедно с плана за управление на резерват “Торфено бранище”. Предстои обнародването на двата програмни документа, но проектите им могат да бъдат видени тук.

Плановете за управление са задължителни за териториите, опазвани по силата на националния Закон за защитените територии (ЗЗТ). И двата резервата, за които се очаква обнародване на документите, се намират в Природен парк “Витоша”, за който също има незавършена процедура по обновяване на плана за управление по ЗЗТ.

Към момента за Витоша, както и за повечето от останалите 11 природни парка, действа старият План за управление, който бе атакуван при опита за актуализация като консервативен и проектантите предлагаха урбанизация на голяма част от природния парк. На фона на действащия все още консервативен първоначален план за управление на Витоша, три природни парка все още нямат задължителния си документ, определящ целите, зоните и мерките за опазването им. Това са “Българка”, “Сините камъни” и “Странджа”, за които неразписаните правила позволяват застрояване и други увреждания поради липса на ограничения.

Повечето природни паркове частично съвпадат и с територии, защитени от европейската природозащитна мрежа “Натура 2000”. За нея обаче липсващите заповеди с конкретни мерки и режими за опазване за всяка защитена зона спрямо особеностите ѝ са стотици (виж тук).

0 Коментара

Напиши коментар

Login

Welcome! Login in to your account

Remember me Lost your password?

Lost Password