В името на мавруда

Избор на редактора

По традиция на 26 октомври се отбелязва Димитровден, но винени експерти са решили да превърнат датата и в международен ден на мавруда. Намерението им бе заявено преди година със скромно “вътрешно” тържество, защото пандемията осуети реално честване. Намерението им доскоро бе тази година да е нормалното отбелязване. И този път част от предвидените събития са отменени заради сложната обстановка, но все пак някои ще се състоят.

Преди близо 100 години, на Димитровден, когато повечето винари вадят виното от джибрите, майсторът на Станимашката малага Аристи Чорбаджаков – Чорбаджака започвал гроздобер. Неговата прецизност в грижите за лозята и майсторлък в правенето на вино и до днес са пример за качество и отношение към занаята. Така организаторите обясняват като напомнят и че в народния календар се смята, че от този ден започва зимата – тоест, времето за червено вино, споделено с близки и приятели.

Заради пандемията няма да я има предвидената в Пловдив конференция, а също и събитието под формата на голям винен бар в София. Но това не пречи ценителите да открият или преоткрият този сорт.

Той е един от немногото, които можем да наречем локални, автохтонни, от нашите земи, казва Емил Коралов, един от инициаторите, който също е и издател и мениджър на Di Vino. Той е и зам.-председател на Българската асоциация на винените професионалисти.

Казва, че насажденията с този сорт не са кой знае колко, поради което количеството вино от него е малко. Причината за това е, че при социализма водещи са били големите добиви, с които маврудът не се отличава и е бил неглижиран.

 

В името на мавруда

© Велко Ангелов

През последните години обаче “страшно много винарни” засадиха лозя, които са в период на плододаване и се получават много интересни вина – само от мавруд, а и купажи, казва Коралов.

Мотивацията на избите е, че за да могат да излязат на чуждите пазари, трябва да имат местен сорт в портфолrото си. “Иначе са безлични, нищо, че може да имат страхотни кабернета и шардонета, остават неразбрани от партньорите си навън защо изобщо правят вино. Много важно е да имаш местен сорт”, казва Коралов.

Другите местни сортове сред червените вина са няколко вида мелник, рубин, гъмза. При белите са димят, врачански мискет, червен мискет.

Ако в чужбина мавруд стигне до “правилните хора”, обикновено получава много добри отзиви, разказва виненият експерт. Харесва се неговата специфика, а експертите в областта обичат да експериментират. Проблемът с реализацията обаче е сложният маркетинг.

Сортът става все по-популярен и сред винените ценители в България. Освен това трудно може да се намери домашно произведено вино от този сорт, защото чисто технологично от него е по-трудно да се направи добро вино, обяснява Коралов.

Опровергава битуващото мнение, че маврудът е тежко вино, определя го като “по-скоро елегантно, със средно тяло”. Казва, че все пак крайният резултат е въпрос на технология, но в днешно време, когато на преден план излизат по-леките вина, с различни техники се постига по-леко тяло. Сортът е от късно зреещите, което означава, че събира повече захарност.

Заради пандемията поканените чуждестранни винени експерти няма да дойдат, но ще получат по 6 бутилки вина, които ще могат да дегустират на онлайн събитие.

Различни ресторанти ще предлагат през идната седмица по-активно мавруд, ще има промоция в някои от тях, както и в утвърдените винени магазини, казват организаторите. Избите, които произвеждат вина от мавруд, също ще имат свои събития, които ще обявяват на сайтовете си.

Dnevnik.bg

0 Коментара

Напиши коментар

Login

Welcome! Login in to your account

Remember me Lost your password?

Lost Password