Новото поколение в политиката

Политика

Председателят на 47-ото Народно събрание Никола Минчев е на 34 г. Вероятният министър-председател Кирил Петков е на 41. Асен Василев – на 44. Това е истинска смяна на поколенията. Поколенческа революция.

Вече 32 години се говори за “преход” . Ако изобщо нещо може да означава тази абсурдна дума (защото ние живеем в постоянен преход – от люлката до гроба и от създаването на България до днес), тя означава времето, когато хората от старата тоталитарна епоха се опитваха да се приспособят (или упорстваха да не се приспособят) към западната демокрация. Това беше “преход” за тях, който, надявам се, ще свърши с новата смяна на поколенията. Младежите, които сега идват на власт, не са били родени, или са били деца, по време на съветския комунистически режим у нас

Тези нови политици са българи и са с големи амбиции да променят България. Но са и граждани на света. Те са свободни от комплексите и травмите на всички нас, хората, расли до тяхната възраст в онази България, в онзи климат на липса на свобода и простор за мечтите на младите, отсам Желязната завеса.

Дано само имат сили да се преборят с родното политическо тресавище, в което старите, политиците на безскрупулното задкулисие имат дългогодишен мрачен опит. В това тресавище мнозина обещаващи хора потънаха. Никак няма да им е лесно на младите. Но още при работата по създаването на тази толкова трудна, почти абсурдна коалиция – прозрачно, толерантно, и същевременно принципно, с детайлен разговор за политики, а не тайни договорки – те демонстрираха нещо непознато у нас до сега.

 

Всичко, което трябва да знаете за:

Дано успеят!

 

Тази година имахме безпрецедентна ситуация в България – три пъти парламентарни избори, а и президентски. И то в условия на пандемия. При предишните избори, през юли, “суверенът” – любима тогава дума на Слави Трифонов – привидя в “Има такъв народ” (ИТН) носителя на новото. Но те не спечелха достатъчно убедително, за да могат да управляват без коалиционни партньори. Или да могат да си позволят да се държат така високомерно и нападателно с потенциалните си коалиционни партнъори. Не можаха да направят правителство. Затова “суверенът” (т.е. избирателят) на ноемврийските избори наказа и тях, но и БСП – не по-малко, а и “Демократична България” (ДБ). Все пак за ДБ може би по-важна причина за отлива от тях беше, че програмата им е до толкова близка с тази на най-младия политически проект “Продължаваме промяната”, че тази нова първа сила погълна най-много избиратели от т.нар. градска десница. (Това всъщност е либералната, дясноцентриски настроена градска прослойка.)

 

Впрочем, освен Зелените може би, а те са в ДБ, в България няма нормална левица от западен тип. Червената линия на БСП на Нинова например против Истанбулската конвенция, а и националистичният уклон, поставя тази партия, която си има и своите олигарси, по-скоро в най-дясното пространство – независимо от реториката.

 

Но за да има правителство без ГЕРБ и ДПС, неизбежно управляващата коалиция трябва да включва и БСП. Такива сложни “големи” коалиции понякога се правят в европейски страни със стара демократична традиция. Но те трябва да почиват на подробно коалиционно споразумение за политики, което е публично огласено и стриктно следвано, а не на задкулисни сделки и зависимости – както се правеха до сега у нас коалиции от политиците на т.нар. преход. Всъщност това бяха десетилетията на застой или съвсем бавно придвижване напред – поради корупцията и властта задкулисието – без шанс да се отлепим от последното място в ЕС. Надявам се, че с новото поколение политици този период е на приключване.

 

Не споделям опасенията на някои дяснонастроени хора (не само привърженици на ГЕРБ, която всъщност не е точно дясна партия), че това правителство ще бъде “дирижирано” от президента Радев, че той ще бъде някакъв диктатор. По нашата конституция президентът има реална изпълнителна власт само при предсрочни избори, когато назначава служебно правителство, но без възможност за законодалени промени. През останалото време ролята на президента е по-скоро церемониална. Дори ветото му е символично – оборимо с простото мнозинство на управляващите. Изпълнителната власт е изцяло в ръцете на излъченото от парламентарното мнозинство правителство. Тя беше 11 години, почти без прекъсване, в ръцете на Бойко Борисов – най-дълго управлявалия премиер и председател на една лидерска партия. Независимо от корупцията и задкулисието, независимо от опитите тя да се манипулира, в България има демокрация.

 

Можем да кажем, че макар и с повече от едногодишно забавяне, изборите през ноември тази година спечелиха протестиращите през лятото на миналата година младежи. Помним, че много голяма част от тях бяха именно студенти, учещи в Западна Европа или Северна Америка, които си бяха дошли у дома за ваканцията. Макар и мнозинството да бяха по-скоро сродни по идеи с т.нар. градска десница, тези младежи нямаха партийна обвързаност. Протестираха именно срещу системата на “прехода” – системата на хронична дълбока корупция и управление със задкулисни сделки и зависимости. Те искаха България да стане място, в което с удоволствие да се върнат, една просперираща европейска страна. Сега тези младежи ще имат възможност да управляват, макар и в коалиция с още три партии.

Понякога случайности, лични амбиции или грещки, променят историята. Мисля че и сега се случи нещо подобно. Една основна точка, по която между новите коалиционни партньори има твърдо съгласие, е необходимостта от бърза съдебна реформа и дейстителен механизъм за контрол и отговорност на главния прокурор. Критиките има са и лично към главния прокурор Гешев. По случайност или не, именно той, Иван Гешев, всъщност положи основата на новата коалиция, която вероятно ще управлява сега. Със своята военизирана акция в президентството веднага след протесната акция на Христо Иванов в Росенец главният прокурор всъщност успя да обедини, поне по една точка, лявата и дясната опозиция на ГЕРБ – БСП и “градската десница”. До този момент това изглеждаше направо авсурдно.

Коалицията, която сега се оформя е много сложна, както казах – почти невъзможна, ако се спазва строго класическото деление на ляво и дясно. (Макар че в Германия например имаше широка стабилна коалиция на социалдемократи и християндемократи под ръководството на Ангела Меркел.) Представителите на това ново поколение в политиката у нас, макар и експерти в своите области, нямат политически опит. А и мрачните фигури в сянката на задкулисието няма да се дадат без бой. Те се страхуват от възмездие, а и нямат скрупули. Дано новите политици успеят да се преборят с този закоравял модел на застоя, наричан “преход”, модела на задкулисно управление и корупция. За да бъдем една просперираща европейска държава, в която младите хора се връщат.

През есента на 1989 г. някои казваха, че ще ни трябват 45 години, за да се справим с комунистическото наследство. 45 още не са минали, но минаха горе-долу толкова, на колкото е новоизбраният председател на парламента.

Dnevnik.bg

0 Коментара

Напиши коментар

Login

Welcome! Login in to your account

Remember me Lost your password?

Lost Password