Трябва да се помни, че в тази нощ е необходимо да се реши съдбата на Одринската крепост. Връщане назад няма!

История

,,Трябва да се помни, че в тази нощ е необходимо да се реши съдбата на Одринската крепост. Връщане назад няма! Противникът трябва да бъде сломен! Напред ни чакат слава и мир, назад – безчестие и смърт!“

С тези думи в историята, остава генерал-майор Георги Вазов – началник на българските войски. Днес отбелязваме 162 години от рождението му. Своята прословута заповед № 2887, за овладяване на непревземаемата Одринска крепост, е издадена на 12 март 1913 г., след пладне, към войските обсаждащи Одрин по време на Балканската война.

Обсадата на Одрин от български и сръбски войски е от октомври 1912 до 26 март 1913 г. Тя завършва с превземането от Втора армия, на една от най-силните крепости в Европа по това време. Тази решителна победа довежда до края на Балканската война. Съюзниците са под общото командване на ген. Никола Иванов, а решителният пробив на източния сектор от крепостта е извършен под командването на ген. Георги Вазов, брат на Иван Вазов и генерал Владимир Вазов.

Месец по-късно е подписан Лондонският мирен договор-между държавите от Балканския съюз (България, Сърбия, Гърция и Черна гора) и Османската империя, с който се слага край на Балканската война (1912 – 1913).

Георги Вазов е роден на 5 януари (стар стил) 1860 г., в гр. Сопот. Той е 5-то дете в семейството на търговеца Минчо Вазов и Съба Хаджиниколова-Вазова. Той е брат на писателя Иван Вазов, лекаря Кирил Вазов, генерал-лейтенант Владимир Вазов, политика Борис Вазов. Баща е на режисьора Александър Вазов и чичо на политика Иван Вазов.

Вазов отраства в сравнително заможно семейство. Баща му Минчо Вазов е крупен търговец и предприемач, собственик на някои от най-големите дюкяни в центъра на Сопот, търгуващ и във Влашко.

По време на Руско-турската война от 1877 – 1878 г. Георги Вазов работи като писар в руската администрация в Свищов. През пролетта на 1878 година под ръководството на губернатора на Свищов Найден Геров се провежда конкурс, благодарение на който 10 момчета имат възможност да учат в Одеското юнкерско училище в Русия. Един от десетте щастливци е и Георги Вазов.

Вазов полага изпита си на 1 септември 1878 г. и след като е приет е зачислен в състава на 2-ра юнкерска рота. Проявява особени наклонности към военната тактика и артилерията. Завършва обучението си на 1 септември 1880 г. с чин старши портупей юнкер и се завръща в България.

При пристигането си във Варна в произведен в чин подпоручик, с което е приравнен със завършилите втория випуск на Военното училище в София. На 8 октомври 1880 г. подпоручик Вазов в 1-ва на княз Алескандър дружина с длъжност субатльор офицер във 2-ра рота, а на 9 септември 1881 г. е назначен за завеждащ вещевия гарнизонен склад. 

Длъжността не се харесва на младия офицер и със съдействието на брат си Иван Вазов, който по това време пребивавал в столицата на Източна Румелия – Пловдив, на 26 ноември същата година той е прехвърлен в Източнорумелийската милиция.

В Пловдив Георги Вазов е назначен на 11 декември 1881 г. отново като субатльор офицер в 1-ва пловдивска дружина. Усърдността и интелигентността на Вазов не остават незабелязани от генерал-губернатора на областта Алеко Богориди и той е назначен за негов трети адютант. Георги Вазов става част от свитата на княз Богориди при срещата му със султана в Цариград през 1882 година.

На 2 ноември 1882 г. подпоручик Вазов заминава за Санкт Петербург, където учи в Инженерното училище до 2 ноември 1883 г. След което продължава обучението си в младшия клас на Николаевската военна академия,успешно полага изпити и на 20 ноември 1884 г. е прехвърлен в старшия клас. Още през 1881 г. Вазов написва първата си монография „За военната гимнастика в училищата и в обществото“, която излиза в София по времето на следването му в Русия. На 10 септември 1885 г. Вазов се връща отново в България, за да вземе участие в Сръбско-българската война.

През Сръбско-българската война (1885) Вазов изпълнява различни функции в Пионерната дружина и артилерията. Включва се в авангардния отряд на майор Петко Стоянов и взема участие в боя при Цариброд (12 ноември *). Провежда разузнаване в тила на противника, с което пленява противникови войници на (14 ноември *). Награден е с орден „За храброст“ IV степен.

След войната води курса по фортификация във Военното училище в София. През 1886 г. е сред ръководителите на проруския преврат, целящ детронацията на княз Александър I Батенберг, а след контрапреврата емигрира в Русия. През 1888 г. завършва Николаевската военно-инженерната академия, след което остава на служба в руската армия. Под негово ръководство е възстановена крепостта Кушка в Средна Азия.

След размразяването на българо-руските отношения в края на 90-те години, през 1898 г. Георги Вазов е върнат на служба в Българската армия. През 1899 – 1900 г. работи във Военно-инженерната инспекция, след това е командващ 2-ра пионерна дружина (1900 – 1903 г.), началник на инженерните войски (1904 – 1905 г.) и инспектор на инженерните войски (1908 г.). През 1906 г. е повишен в първия генералски чин генерал-майор. По-късно е обвинен в корупция при доставките на взривни вещества и през май 1908 г. е уволнен от армията.

При започването на Балканската война през есента на 1912 г. Георги Вазов е мобилизиран и е назначен за началник на военните съобщения и транспорта. На 22 ноември* става военен губернатор на Лозенград, а от 1 февруари* е началник на Източния сектор при Одрин, който ръководи и по време на настъплението на съюзническите войски два месеца по-късно, при което Одрин е превзет.

По време на Междусъюзническата война (1913г.) Георги Вазов е назначен за министър на войната в правителството на Стоян Данев (11 – 17 юли* 1913 г.) и в правителството на Васил Радославов (17 юли-4 септември* 1913 г.) и е повишен в генерал-лейтенант. Подава оставката си заради политически различия и се уволнява от армията.

През септември 1914 г. е приет за член на „Славянското дружество“ – дружество създадено през 1899 г. от български граждани за прослава на славянството и в частност в прослава Русия и другите държави спомогнали за Освобождението на България. Работи съвместно с изтъкнати руски интелектуалци за подобряване на руско-българските отношения. На 15 март 1915 г. 115 членове на Народната партия, в което число е и генерал Вазов изпращат писмо с молба за ненамеса на България във войната.

На 12 май 1915 г. е избран за общински съветник в София.

На 10 септември 1915 г., запасният генерал Вазов, в качеството си на председател на Софийското бюро на Народната партия, събира всички председатели на опозиционните партии в Софийския военен клуб. Гласува се телеграма до правителството, в която се изтъква важността на ненамесата на България в Първата световна война или ако такава намеса е наложителна, то България да застане на страната на Русия. Телеграмата е представена от Александър Стамболийски на аудиенция при Фердинанд, но той отхвърля категорично този вариант на действие.

През 1920 г. здравословното му състояние силно се влошава и той е принуден към края на годината да замине във Виена на лечение. Болестта му налага сложна хирургическа операция, която е извършена през февруари 1922 година. Рехабилитацията му трае почти две години, които той прекарва по санаториуми в Швейцария, Германия и Италия. През 1922 година в Женева написва своите „Спомени от Балканската война“.

Генерал-лейтенант Георги Вазов умира на 13 август 1934 г. в София. Тленните му останки са поставени върху оръдеен лафет и под звуците на траурна военна музика е погребан в Централните софийски гробища.

Генерал-лейтенант Георги Вазов в парадна униформа.

Поклон!

 

Източник: ДА „Архиви“

https://www.facebook.com/памет българска

0 Коментара

Напиши коментар

Login

Welcome! Login in to your account

Remember me Lost your password?

Lost Password