Динамиката и страхът от чести избори може да са добър стимул за по-бързи реформи

Общество

Икономиката в България вече не е толкова зависима от политиката, колкото беше в началото на прехода.

“Дневник” се обръща по традиция в края на всяка година към философи, писатели, политолози, социолози и наблюдатели да оценят 2021 г. и да направят прогнози за 2022 г. Днес четете отговорите на икономиста Георги Ангелов.

Сбъдна ли се някое от очакванията Ви за 2021 г.? В какво се излъгахте?

– Икономическото възстановяване се движи според очакванията – преди година в прогнозата за “Дневник” очаквах пълно възстановяване на БВП до предкризисното ниво някъде в началото на 2022 година, така и се случва на практика. Очаквах, че инвестициите няма да се възстановят през 2021, което и се случи. Прогнозирах, че ново правителства няма да вдигне данъците и се оказах прав – въпреки че много други твърдяха, че вдигането на данъци е неизбежно.

За съжаление, се случи и другото ми очакване, че заради политизацията няма да има време за реформи.

Как бихте обобщили трудната 2021 година?

– 2020 година беше трудна заради икономическият срив, а 2021 година беше трудна заради бързото възстановяване на световната икономика – което създаде проблеми с доставките и поскъпване на суровините. В този смисъл 2021 година беше много по-добра от 2020. По-добре трудността да идва от бързо възстановяване, отколкото от голям срив.

Кои бяха важните уроци на 2021-а?

– За мен най-важният урок е, че политическата стабилност не е чак толкова важна, колкото сме свикнали да мислим през последните 25 години. Мантрата от края на 90-те години, че на всяка цена трябва да се пази политическата нестабилност, се оказа погрешна. Няма нищо лошо в малко повече политическа динамика.

Коя е думата на 2021-ва според Вас?

– Избори.

Политическата криза изигра ли роля за стопанското развитие на страната?

– Учудващо, но по-скоро не. Икономиката в България вече не е толкова зависима от политиката, колкото беше в началото на прехода. Кредитният рейтинг на страната дори беше потвърден през лятото, в разгара на политическата криза.

Новото правителство какъв знак за икономиката е?

– Положителен. Много забавени реформи и политики са заложени като приоритет – и съдебната реформа, и планът за възстановяване, и бизнес средата. Предстои да видим реализацията как ще се развие във времето.

Изялязохме ли от кризата, започнала с пандемията през 2020 г.?

– Да като цяло. Но не за всички сектори – туризъм, транспорт, някои услуги все още не са излезли, но и те се възстановяват, макар и частично.

Липсата на бюджет за 2022 г. проблем ли е?

– Все още не – ако се приеме до 1-2 месеца няма да се усети неговата липса.

Какви са надеждите ви и какви опасенията за 2022 г.?

– Надявам се по-бързо да се осигурят доставки на лекарства за коронавирус, което ще даде възможност за лечение извън болници – съответно няма да се препълват болниците и ще отпадне нуждата да се налага локдаун. Опасенията ми са свързани с геополитическото напрежение, виждаме как това влияе на енергийните пазари и на пазарите на стоки и суровини.

Плановете на новите управляващи се докарат ли нови частни инвестиции?

– Добре е, че привличането на инвестициите е на фокус, но да видим как това ще бъде обезпечено с инструменти и финансиране. Мисля, че в настоящата геополитическа ситуация България има шанс да привлече инвеститори.

Но като се говори за привличане на нови инвеститори, не бива да се забравят и сегашните инвеститори в България – много от тях биха могли да разширят производството и да построят нови заводи и мощности. Една възможна мярка е нулев данък за реинвестирани печалби в машини и оборудване. Така поне част от печалбите могат да се реинвестират, вместо да се раздават като дивиденти.

Ще бъде ли стабилно новото управление? Вашата прогноза за инфлацията? В България?

– Едва ли ще е стабилно управлението, но това не е толкова голям проблем. Прекалената стабилност приспива властта – динамиката и страхът от чести избори може да са добър стимул за по-бързи реформи.
Инфлацията ще достигне пик в началото на 2022 година (възможно е да достигне и двуцифрени нива), след което ще се забавя. Нормализацията на енергийните пазари, вероятно през пролетта, ще помогне за това, тъй като в момента почти цялата инфлация е причинена от цените на енергията.

Ние сме имали и преди подобни темпове на инфлация (в периода до 2008 година, например), те не са били особен проблем, защото доходите растат по-бързо. Така че и сега можем да очакваме по-висок растеж на доходите, така че да не намалява реалната покупателна способност на домакинствата.

Очаквате ли и какви непопулярни икономически и бюджетни ходове от новата власт?

– Бюджетът през 2021 година донесе около 8 милиарда лева повече приходи, нещо което и най-големите оптимисти не очаквахме. Правителството дори не успя да ги похарчи и остави част от тях за следващата година, а с остатъка се намали дефицитът. Мисля, че 2022 година няма да е по-различна, така че едва ли ще се наложат непопулярни бюджетни стъпки. Но в някакъв момент ще трябва да се премахнат антикризисните мерки – а някои бизнеси станаха твърде зависими от тях и ще трябва да се преструктурират. Намалението на администрацията и публичния сектор също трябва да се случи, особено при положение че населението намалява. Положително е, че пазарът на труда е силен и няма да има проблем да абсорбира евентуално освобождаване на хора от публичния сектор.

Рисковете на т.нар. постигане на леви цели с дясна политика?

– Аз мисля, че това е труизъм – естествено, че ако се правят реформи и икономиката расте, ще има повече пари за пенсии и социални плащания. По-скоро проблемът е политически, как да се съчетаят толкова различни политически партии.

“Продължаваме промяната” е решена да вдигне максимални осигурителен доход. Какви последствия ще повлече това решение?

– Досега винаги максималният осигурителен доход се вдига административно и изненадващо – няколко години се замразява, след това шоково се вдига. Това очевидно е вредно. По-добрият вариант е да се приеме формула, така че индексацията да е регулярна и предказуема, така че да не вреди на бизнеса. Изглежда се върви в тази посока.

Би било добре ИТ секторът и другите засегнати групи да се включат конструктивно в дебата, за да се постигне приемливо за всички решение, което да е дългосрочно устойчиво. Същото се отнася и за минималната работна заплата, разбира се, както и за минималните осигурителни прагове.

dnevnik.bg

0 Коментара

Напиши коментар

Login

Welcome! Login in to your account

Remember me Lost your password?

Lost Password