Анелия Дулева: Красивото лице на кукерския ритуал

Култура

Тя е една от малкото жени, които обличат кукерски костюм. Родолюбието и страстта са в основата да носи тежките звънци и да следи ритъма на емоцията. Прави го, защото почита традициите, а това й носи усещане за щастие.

Анелия Дулева е част от кукерската група „Йорданови АРТ и приятели“. За магията на ритмите и за умението да гоним злите сили, пред DarikNews.bg, разказва момичето, избрало да покаже красотата на българската традиция.

И въпреки че тази година големият международен фестивал „Сурва“ в Перник не се осъществи поради пандемичната обстановка, то на 13 и 14 януари ще го има традиционното кукерско надиграване между пернишките села. Част от него ще бъде и Анелия.

Анелия откога си част от кукерска група?

– Малко повече от 3 години. Войводата на групата е трето поколение майстор на маски, който ги изработва изцяло от естествени материали. Членовете от групата сме били по различни фестивали, имаме и награди. Наброяваме минимум 30 души. Малко по-натам има идея да направим и група за дечица.

Личен архив
Особено много станаха школите по народни танци. Кажи ми каква е разликата между една такава школа и кукерска група?

– В школите по народни танци се изучават хора от различните области, докато тук по-скоро се учат ритми. Кукерите имат различни ритми, които слушат. Бюлюкбашията Людмил Йорданов задава ритъма и групата се води изцяло по него. Разликата е, че има определени ритми, а не определени стъпки. Важно е да се спазва дисциплината, както при един танц, но е много по-зареждащо. Чувстваш, че правиш нещо правилно през цялото време. Целият комплект звънци тежи около 60 кг., но не ги усещаш по този начин, когато ги носиш за здраве.

БГНЕС
Ти самата как издържаш тази тежест?

– Аз имам преимущество като жена. Мога да бъда кукер, а мога да бъда и мома, в зависимост от събитието. Днес (бел. ред. 9 януари 2022-а), на „Сурва“ в София, където се срещаме, съм мома и затова съм в народна носия. Едно време само мъже са били кукери, но с времето традицията позволява и жени да се включват в този ритуал. Разликата е, че когато си мома ти е доста по-хладно, но пък си много красива. А когато си кукер ти е много по-топло, но много по-трудно, защото звънците тежат.

Анита Иванова
Във вашата група колко дами, освен теб, има?

– Има моми за хора, както и жени кукери. Около 10 моми са, но и нови жени може да се присъединят?

На един начинаещ колко време ще му бъде необходимо, за да усвои ритъма на кукерите?

– Силата на групата те предизвиква бързо да влезеш в ритъм. Отстрани изглежда по-сложно отколкото е в действителност. Когато се облечеш като кукер се влиза лесно в ритъма, стига да слушаш какво ти се обяснява, защото има тънкости. На всеки, който има желание да се присъедини, му даваме пълен екип, за да може първият път, когато излезе на сцената, да види как трябва да изглежда, да му хареса и да се влюби в традицията, за да може после да започне да прави свой собствен костюм за следващите изяви.

Спомена за кукерското облекло. Скъпо удоволствие ли е то?

– Скъпо е заради материалите, които се използват. Звънците са медни и те са по-скъпата част от самото облекло. Кожите също не са много евтини, но пък можеш да си ушиеш сам. Костюмът може да си го направиш поетапно – първо да си купиш звънци, после нещо друго и постепенно да се екипираш за всяко следващо събитие докато си направиш хубав костюм.

Личен архив

Къде шиете костюмите си?
– Преди дадено събитие се събираме в Перник. Костюмите ги шием там – в помещение, което се нарича „Мечкарница“. Вечерта се пие греяно вино и ракия, и се подготвят костюмите за „Сурва“. Момчетата от групата сами си ги шият в това помещение. Има хора, които шият костюмите си в цехове, но самият процес по изготвянето – сам да си направиш костюма и да шиеш е хубаво. Това мъж никога няма да го направи, ако не е кукер и за тях това е много интересно. Поне си помагаме един на друг. В една група кукери никога не можеш да се оправиш сам, всеки помага на другия, понеже говорим за големи килограми звънци и се учим да сме екип. Всеки помага на другия. Това е едно много хубаво чувство, което се създава в групата.

В Мечкарницата

БГНЕС
Как, според теб, се възпитава родолюбие?

– От дете. И днес на събитието (бел. ред. 9 януари 2022-а, “Сурва“ в София) в София го видях много осезаемо. Най-много дечица искаха да се снимат. Те буквално са влюбени в традицията. Смятам, че това е най-добрият начин – чрез занаятчийски курсове, дори от училище няма да бъде никак лошо, ако групи деца се водят по такива събития. Сигурна съм, че на всяко дете му е много интересно, но в големия град няма много къде да се докосне до традицията. Затова и традицията дойде при хората днес.

На 9 януари 2022-а се порведе “Сурва“ в София, тук Анелия участва като мома

БГНЕС
Кой е твоят любим кукерски ритуал?

– Това е подготвянето на костюмите вечерта, преди самото събитие. А после, по време на представлението, ми е любим моментът, когато има един ритъм, който е изключително забързан и се чуват всички звънци по различен начин Звънците имат различни номера и всеки от тях се чува по конкретен начин. Има един момент, когато всички зазвънят и на хората им спира дъха. Велико е да го усетиш и да си част от това. Този ритуал е едно от поредните интересни неща, които може да опиташ в живота си и няма как да ти донесе негативна емоция.

Личен архив
До края на 2022-а знае ли се предварително за предстоящи големи кукерски събития?

– За съжаление големият фестивал „Сурва“ в Перник беше отменен, но пък ние оставаме с надеждата, че поне „Кукерландия“ в Ямбол ще се състои. Още е рано да кажа коя е датата за него. Освен това да отбележа, че извън официалните събития, селата няма да спрат да се надиграват помежду си и да гонят злите духове. На 13 и 14 януари ние ще отидем в пернишките села и ще се надиграваме, въпреки че големият международен празник официално беше отменен. Тогава аз ще бъда кукер. Тогава е много е интересно, защото се събират две села. Едното кани другото и се надиграват много големи кукерски групи, които пазят звънци и носии на по 100-200 години. Интересно е, но не е много широко известно. Там няма много медии, но по селата традицията се пази. Ако хората отидат в родните си села, със сигурност, ще намерят група към която да се присъединят.

Разкажи ми някой интересен детайл от това надиграване между пернишките села?

– На 13 януари се събираме в Перник и подготвяме костюмите. Вечерта срещу 14 януари има надиграване със съседно село. Вечерта се пали голям огън, около който танцуват двете кукерски групи, надиграват се – първо едната, после другата, а накрая – заедно. Това е много красив ритуал. На следващата сутрин, на 14 януари, още в ранни зори към 7-8 ч. кукерските групи започват да обикалят къща по къща и във всеки двор да дрънчат за здраве. Навсякъде ги черпят с вино.

https://dariknews.bg/

0 Коментара

Напиши коментар

Login

Welcome! Login in to your account

Remember me Lost your password?

Lost Password