След преброяването ключови статистики се оказаха грешни

Други

Безработицата е 4.6%, а брутният вътрешен продукт на човек от населението е 5 241 лв. Това са само част от ключови данни, оповестени от Националния статистически институт за третото тримесечие на изтеклата година. И те са само малка част от всички, които подлежат на ревизия.

Причината за това са данните от последното преброяване, което макар и да не успя да обхване всички лично, показа, че България е намаляла с 844 хил. души от 2011 г., когато бе предното преброяване. Обявените данни в началото на януари обаче са само предварителни оценки, а наесен се очакват и точните числа. Тогава и предстои да се ревизират показатели като примерите горе, защото те вече няма да са същите, когато се пресметнат през реалния брой на населението.

Кога ще има промяна

Правим тази оценка, за да отговорим на обществените очаквания, за да бъдат очертани основните демографски тенденции и да започне обществен диалог. До окончателните данни обаче НСИ има още много работа. Има още работа по въвеждане на хартиените карти, както и валидиране на данните през административни източници, посочват от институцията в отговори до “Дневник”.

Допълват, че през есента, когато ще бъдат представени окончателните данни, ще им се направи анализ и “в зависимост от отклонението на броя на населението в сравнение с текущата демографска статистика ще бъде преценена необходимостта и ще бъде взето решение за ревизиране на населението за целия период след 2011 година”.

Разбира се, това ще рефлектира върху всеки композитен показател, който има в знаменателя си броя на населението. Подобни ревизии са стандартна статистическа процедура и когато се налагат, се прилагат към целия динамичен ред. Това означава, че ще засегнат данните от 2011 година насам, допълват от института.

Какви промени ще последват и в какви области, ще е въпрос на обществен дебат и на политически решения на национално и местно ниво, когато данните са окончателно готови. Всъщност това е целта на преброяванията – да осигурят възможно най-детайлна картина на обществото, а политиките да се изграждат спрямо тази картина, тоест да се правят на базата на данни, се посочва още в отговорите.

Какво ще се промени

В НСИ не са склонни да се ангажират с категорични прогнози за бъдещата промяна, но дават идея за обхвата й.

Коефициентът за смъртност показва броя на умрелите на 1 000 души от средногодишното население. Изчислява се в промили като отношение на броя на умрелите през годината и средногодишния брой на населението през същата година. По същия начин коефициентът за раждаемост е отношението между броя на живородените деца и средногодишното население през същата година.

Логично тези показатели ще се променят при по-малобройно население като в конкретния случай броят двата коефициента би трябвало да се повишат. При брутния вътрешен продукт на човек от населението би трябвало да се получи същото.

Резкият спад на населението създава илюзия за забогатяване, ако ползваме относителни индикатори. По-малкото население означава, например, че БВП на човек от населението на страната се повишава без обемът на БВП да е нараснал, отбелязва обаче икономистът от Института за пазарна икономика Адриан Николов. Дава пример с данните от 2020 г., когато БВП на човек е бил 17.3 хиляди лева, то с “новото” население обемът му би нараснал до 18.4 хиляди лева, или повишение с над хиляда лева, при това без да се включва растежа от 2021 г. Това на практика сближава българските данни със средните в ЕС, но не води до реално повишаване на благосъстояние на населението.

Според анализа на института БВП на човек от населението се оказва от порядъка на 10-15% по-висок в повечето области, като най-видим е ефектът при по-бедните области. Изключението е столицата – заради по-голямото от отчитаното в текущите оценки население, средното равнище на БВП на човек намалява с малко над 10%.

С други думи, сред последствията на преброяването ще бъде и отчитането на свиване на икономическите неравенства между областите и по-бързо догонване на лидера София от останалите области, коментира Николов.

Данните ще станат по-реални

По последни данни на Евростат България е на ниво 55% от средното по реален БВП на човек от населението. След като се вземат предвид данните от преброяването ще доближим 60%, което ще е по-реална картина, коментира пред “Дневник” икономистът от “Отворено общество” Георги Ангелов.

Отбелязва, че и с новите данни България ще остане най-бедната страна в Европейския съюз, но ще бъде по-близо до останалите нови страни членки на ЕС и ще има шанс да ги достигне при подходящи политики, насърчаващи икономическия растеж.


Данните за пазара на труда също ще се променят, допълва той. Безработицата, измерена като процент от работната сила, ще се увеличи. По-реално ще се измерват и други проблеми, с които държавата иска да се бори – делът на отпадналите деца от училище и броят на здравнонеосигурените. Реално, много от децата въобще не са в България, както и много от неосигурените – знаейки реалните данни може много по-адекватно да се планират политиките в тази област.

Още по-важни са новите регионални данни – по статистически райони, области и общини, казва икономистът. Затова и според него районите за планиране ще трябва задължително да се променят – още към 2020 г. два от шестте района не отговаряха на изискванията на Евростат и само по изключение се запазиха в сегашния си вид до 2027 г. Сега с преброяването и очакваната динамика през следващите години, още два може да паднат под изискванията. Така че прерайониране е задължително.

Как ще се променят районите ще влияе на достъпа да еврофондове и ограниченията за държавни помощи, например за привличане на инвеститори.

Георги Ангелов

 

Допълва, че управляващите биха могли да се възползват от актуалните данни и да поправят очевидни несъответствия какъвто е случаят с броя на избирателите.

Гротеската, наречена избирателен списък

Става все по-гротескно избирателният списък да съдържа един милион хора повече от реалния брой на населението в страната. Така че ще има натиск нещо да се направи в тази посока, смята икономистът.

Добре е и да има нормални и верни регистри за адресна регистрация, което ще позволи да се знае в реално време къде и колко хора живеят и дори няма да има нужда от преброяване. “Но това явно е трудно за българската администрация”, коментира той.

Проблемът е, че избирателните списъци са по постоянен адрес. Той фигурира в документите за самоличност и винаги е в България, независимо къде живее конкретният човек, коментира членът на ЦИК Цветозар Томов пред “Капитал”. Той смята, че след преброяването най-после може да се направи нормален изборен регистър с реалните адреси на хората.

Актуализирането на данните за населението ще има и друг изборен ефект. Според Изборния кодекс мандатите в избирателните райони се определят според населението от преброяването. Сега мандатите са определени на база на преброяването от 2011 година и заради увеличението на населението в София и спада в останалата част от страната ще има преразпределение към София, анализира Георги Ангелов. Посочва, че промяната по отношение на мандатите ще стане автоматично.

Тук излиза и един друг въпрос – много от областите ще паднат на 4 депутатски мандата, което е минимумът по закон, но ще възникне въпросът дали този минимум е адекватен при значителния спад на населението в някои области. Така че може да се мисли и за намаление на този минимум, за да е по-пропорционално разпределението на мандатите според населението, допълва икономистът.

В бюджета също ще има промени

В бюджета, който засега съществува само като проект и се очаква да бъде приет от Народното събрание до март, също ще се наложат някои промени. Освен че в средата на годината е заложена и без това неговата актуализация, както бе договорено при преговорите за съставяне на коалиция. Част от тях ще станат автоматично, други – не.

Някои формули, например за финансирането на общините, включват населението. Това автоматично ще се промени, дава пример Ангелов. Други политики няма да се променят автоматично, но би трябвало да се променят според населението по области и региони. Би трябвало тези данни да се използват за по-правилна преценка къде и колко е нужно да се инвестира в инфраструктура, училища, болници, детски градини, лекарски кабинети, пречиствателни станции и т.н. София например ще има нужда от много повече инвестиции заради растящото население, анализира той.

Данните от преброяването също показват, че разчетите на НОИ за влошаващата се демографска картина, при която все по-малко заети плащат за пенсиите на все повече пенсионери, се влошава по-бързо от разчета. “Капитал” изчислява, че това влошаване се движи с около 300 хил. души и около пет години изпреварващо спрямо разчета. Защото според него, направен през 2019 г., населението на България през 2021 г. се очакваше да е 6.87 млн. души и да спадне до нива около 6.5 млн. през 2026-2027 г.

Dnevnik.bg

0 Коментара

Напиши коментар

Login

Welcome! Login in to your account

Remember me Lost your password?

Lost Password