ИПИ: Нито една община няма положителен естествен прираст през 2021 г.

Други

Нито една община няма положителен естествен прираст през 2021 г. Това показват данните от анализ на Института за пазарна икономика за данните за прираста на населението в България.

Докато при механичното движение има печеливши и губещи части на страната, които дори – както видяхме в годината на пандемията понякога разменят местата си – при естествения влошаването е повсеместно. Това от своя страна означава, че сериозните предизвикателства пред българската икономика, поставени от свиването на населението и застаряването му са много по-близо в бъдещето, прогнозират от ИПИ.

През 2021 г. разликата между смъртността и раждаемостта на национално ниво е -90,3 хиляди души, на фона на – 65,7 хиляди души през 2020 г. и по -46 хиляди души в периода между 2017 и 2019 г. С други думи, пандемията (и нейните вторични ефекти – претоварването на здравната система, например) е довела до почти двукратно влошаване на номиналния естествен прираст. Най-големият регистриран спад на населението в резултат на естествени процеси е в София – с 8,8 хиляди души, следвана от Пловдив (спад с 2,7 хиляди души), Варна (2,4 хиляди), Русе (2,2 хиляди) и Стара Загора (1,8 хиляди души). Прави впечатление, че при столицата се наблюдава най-бързото влошаване между 2020 и 2021 г., а негативният естествен прираст е почти четворно по-висок в сравнение с 2017 г.

 

ИПИ КАРТА
ИПИ

 

Обяснението за тези много големи разлики в рамките на няколко години може да се търси почти изключително в свръхсмъртността – превишението над средносрочните средни стойности – в пандемичния период. Докато от 2017 до 2019 г. в София броят на умиранията е относително стабилен – 15,4-15,6 хиляди годишно – то през 2020 г. той достига 17,7 хиляди души, а през 2021 – 21,9 хиляди. Извънредната смъртност в Пловдив и Варна е приблизително по 2 хиляди души, в Русе, Бургас и Стара Загора – около хиляда. Същевременно броят на ражданията остава почти непроменен, или дори леко спада в повечето големи общини, които предопределят стойностите на демографските показатели на национално ниво. Това анализират още експертите от Института.

Отнесен спрямо населението на общините през 2021 г., естественият прираст варира от -65‰ в Ковачевци до -0,7‰ в Твърдица; за разлика от предишни години обаче в нито една община той не е положителен. Броят на общините, където коефициентът на естествен прираст е паднал под -20‰ вече достига 107, на фона на 36 пет години по-рано. Сред големите общини относително благоприятна стойност има показателят в столицата (-6,7‰), Варна (-7,2‰), Пловдив (-7,9‰) и Бургас (-8‰), но при тях се наблюдава неколкократно влошаване спрямо периода преди пандемията.

 

ИПИ КАРТА
ИПИ

 

Докато ефектът на COVID кризата върху миграционните процеси се оказа изолиран само през 2020 г., то въздействието ѝ върху естественото движение на населението е дори по-сериозно през втората пандемична година, най-вече по линия на завишената смъртност. Това носи със себе си обаче конкретни икономически последствия. Дори и преди пандемията България имаше подчертано негативни демографски тенденции и едно от най-бързо застаряващите населения в Европа.

Демографските данни за 2021 г. обаче ясно демонстрират, че временното обръщане на миграцията и връщането на българи от чужбина по никакъв начин не е било достатъчно, за да смекчи ефекта на допълнителната смъртност. Пълната и реална оценка ще получим с публикуването на резултатите от преброяването наесен, но предварителните данни разкриват още по-голям спад на населението и свиване на работната сила. Потенциалните въздействия – както пред новите инвестициите и разширяването на вече работещите предприятия, така и пред социалната система – са предизвикателство, което ще трябва да се посрещне много по-скоро, отколкото сочеха данните преди пандемията, заключват от ИПИ.

dariknews.bg

0 Коментара

Напиши коментар

Login

Welcome! Login in to your account

Remember me Lost your password?

Lost Password