Нова спънка пред ремонтите на пътищата – фирми обжалват поръчките

Други

Около 30 жалби на пътностроителни фирми срещу обявените в началото на април обществени поръчки от Агенция “Пътна инфраструктура” (АПИ) за текущ ремонт и поддържане на пътищата могат да принудят коалиционното правителство най-малко още година да работи с тези фирми, чиито договори бяха предсрочно прекратени от служебното правителство през миналата година. Шест от тях изтекоха в края на април, а останалите договори изтичат в края на юни. Това показва проверка в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и в регистъра за обществените поръчки на подадените жалби, претендиращи за извършено нарушение на Закона за обществените поръчки от страна на АПИ.

АПИ обяви на 5 април обществените поръчки за избор на изпълнители за поддържане на републиканските пътища за следващите 3 години. Обществените поръчки са за поддържане на автомагистралите “Хемус”, “Тракия”, “Струма” и “Марица”, както и за пътната мрежа в шестте района за планиране – Северозападен, Северен централен район, Североизточен, Югоизточен, Южен Централен и Югозападен район. Общата предвидена сума е 2.31 млрд. без ДДС. Дейностите, предмет на обществените поръчки, следва да се финансират от държавния бюджет и в съответствие с разчетените в бюджета на АПИ средства за всяка година.

Най-много жалби са подадени срещу поръчката за избор на изпълнител за ремонт на пътища в Югозападния регион. Жалбите са от фирми, свързани със сегашните изпълнители на пътните ремонти в тези области. Те обжалват документацията на обществените поръчки по думите на вицепремиера и министър на регионалното развитие Гроздан Караджов. Той не конкретизира срещу какво точно възразяват, но новото е, че АПИ разшири кръга на възможните участници в търговете с цел да има по-голяма конкуренция.

Сред подалите жалби в КЗК пътни фирми се виждат имената на:

  • “Обонато билд”, която според източници от бранша има връзки с “Джи Пи груп”, която от своя страна беше част от редица публични скандали през последните години;
  • “Автомагистрали Хемус” АД, която строеше незаконно част от магистрала “Хемус”. Общата сума на договорите за пътно строителство, възложени на тази фирма по непрозрачната инхаус процедура от третото правителство на Бойко Борисов, доближава 1 млрд. лв.;
  • “ПСТ-Груп”, за която се твърди, че е свързана с депутата от ДПС Делян Пеевски;
  • хасковската “АБ” АД, зад която според източник на “Капитал” стои Велико Желев, но официално потвърждение няма;
  • “Инфра експерт”, която пряко или косвено е свързана с “Хидрострой”, чийто собственик е Велико Желев;
  • “Нелсен Чистота”, която е собственост на “Титан интернешънъл холдинг” на пернишкия бизнесмен Иво Иванов;
  • “Евро строй кънстракшън”, която е свързана с едни от най-големите получатели на средства от държавната фирма “Автомагистрали” покрай нейните инхаус договори – “Европейски пътища” и групата на “Грома холд”, бившето “Агромах”, собственост на Христо Савев;
  • “Бул строй груп ИГ”, собственост на бизнесмена Павел Божилов, чието име се появи по разследването за пране на пари от строителството на магистрала “Хемус”, по което беше задържан футболния съдия Борислав Колев. През “Бул строй груп ИГ” са минавали милионите, отпуснати за лот 5 на “Хемус”;
  • пернишката “Лиел констракшън”, която е собственост на “Стройинженеринг” АД, която има за акционери три офшорни фирми, регистрирани на Британските Вирджински острови, и три дружества със седалище в Лондон. Към 2005 г. обаче по 20% в компанията са притежавали Людмил Стойков заедно с друго име от ъндърграунда в Перник – Феодор Феодоров-Федята (който е бил съдружник с “братя Галеви” в осем различни фирми). Един от управляващите “Лиел констракшън” е Емил Иванов, който заедно с Людмил Стойков е в ръководството на “Ладимекс холдинг” – една от първите и основни фирми на известния пернишки бизнесмен.


Пътните фирми претендираха за неразплатени от държавата около 1.2 млрд. лева за извършени вече дейности по старите договори за текущ ремонт и поддръжка на пътищата, заради което проведоха няколко протеста. На 20 април Народното събрание реши пътните строители да получат половината от дължимите суми, а остатъкът – след ревизия на изпълненото. Към 10 май на пътните фирми вече са разплатени над 110 млн. лв. Това е около една пета от одобрената от парламента сума от 600 млн. лв. или малко под 20 процента. Караджов е оптимист, че до по-малко от десет дни цялата сума ще бъде изплатена на пътните фирми. Останалите 50% от претендираните от строителите 1.2 млрд. лв. трябва да бъдат разплатени до края на юни. Към момента не е ясно дали това ще се случи, защото междуведомствената работна група се бави с доклада за работата по всички договори за текущ ремонт и поддръжка.

Междувременно от Българска браншова камара “Пътища” се оплакаха в петък, че забавянето на доклада, както и липсата на приета методика за индексиране на договорите създавали “реална опасност за унищожаването на пътностроителния бранш” заради “драстичния скок на цените на строителните материали”.

“Администрацията не можа да спази поетите ангажименти и да възобнови ремонтите на всички републикански пътища, заради липсата на методология за адекватна индексация на цените на материалите, която да даде възможност за работа, без фирмите да генерират допълнителни загуби”, настояха от браншовата камара и изтъкнаха, че не бил спазен и лично поетият от премиера Кирил Петков ангажимент в срок до 7 май да приключи работата на междуведомствената комисия и да бъдат разплатени останалите около 600 млн. лв.

dnevnik.bg

0 Коментара

Напиши коментар

Login

Welcome! Login in to your account

Remember me Lost your password?

Lost Password