Между Вселенския патриарх и Русия: Македонската църква получи неочакван шанс

Политика

Колко важна може да бъде независимостта на една църква? Много, ако държавата е на Балканите. Още повече – ако не разполага с такава църква.

Ако публичното пространство е засипано от кръстосания огън на копнежите на миналото, от една страна, и претенциите на по-силните съседи, от друга.

Ако всеки символ е представян като поход за защита на идентичността. В тези условия всяка малка победа за държавата изглежда като триумф.



Северна Македония е под такъв огън и пред сходен триумф. Донесе ѝ го Вселенската патриаршия, която призна йерархията на нейната собствена Македонска православна църква. С този ход патриарх Вартоломей не осигури желаната независимост (която даде на църквата на Украйна през 2018 г.) и отхвърли думата “Македония” в официалното ѝ име. Но я приближи до реалността в очите на македонците в момент, в който интригите в православния свят отново преплетоха църква и политика.

Окончателното решение е на Константинопол – старото име на града на Босфора често обозначава Вселенската патриаршия, смятана за “първа между равни” в православния свят. Патриарх Вартоломей обаче първо ще изчака да види какво мисли Белград, а вероятно – и Москва. Защото Сръбската православна църква възприема македонската като част от себе си, а е близка с руската.

Това поставя Македонската православна църква – Охридска архиепископия в трудна ситуация, в която съдбата ѝ зависи от “първия между равни”.

“Дневник” потърси отговорите какво точно се случва и къде е мястото на България в него.

Развръзка четири години по-късно

 

Всяка държава с преобладаващо православно население се стреми църквата ѝ да бъде призната за независима. Автокефалната църква сама избира предстоятеля си, има право да свиква поместни събори, да избира дали и кого да канонизира като местен светец.

Македонската православна църква няма такава власт. Според българската историография корените на Охридската архиепископия (Охрид е седалището на МПЦ) са в българската църква от Средновековието. Хилядолетие по-късно, през 1922 г., Константинопол дава томос на обединилата се две години по-рано Сръбска православна църква и поставя епархиите (църковните административни единици) във Вардарска Македония под нейна юрисдикция – държава с името Македония тогава не съществува.

Сърбия ще отбележи стогодишнината на днешния събор в Сремски Карловци. От този век обаче половината е разкол: през 1967 г. МПЦ се отцепва; никой не я признава. През 2002 г. МПЦ подписва със СПЦ Нишкото споразумение за църковна автономия (но не и независимост), но се отказва от него. Само един митрополит, Йоан, решава да се придържа и формира Православната охридска архиепископия към СПЦ.

От гледна точка на Константинопол Македонската църква вече не е схизматична: всяко тайнство, всяка венчавка, кръщене и погребение са канонични. Всеки православен клирик (включително от БПЦ) може да влезе в съслужение с македонски.

При това съдбата ѝ не е прецедент. Сърбите също едностранно обявяват автокефалия преди повече от век. В схизма дълго е и БПЦ: томосът ѝ е от 1945 г. – 72 години след като обявява автокефалност.


През 2018 г. МПЦ потърси решение от Вселенската патриаршия. Четири години по-късно тя отговори. С думите си само насърчи преговорите със СПЦ, които досега години наред се провалят. МПЦ обаче вижда “голяма крачка за решаване на статута”. Това ще доведе до съвместно богослужение на предстоятеля на МПЦ и Вселенския патриарх на предстоящата Петдесетница (5 юни).

Ходът на Вселенската патриаршия обаче не решава основния въпрос за МПЦ.

Отговорът може да е в града на 160 км с кола от София, където опитите за решение бяха изоставени преди 20 години.

Между два сценария

 

Защо точно сега?

В разговорите на “Дневник” със събеседници, запознати със събитията в православните църкви, се открояват различни варианти на този отговор: кризата в Украйна; схватката за надмощие между Константинопол и Москва; усилията на Московската патриаршия да създава паралелни структури в поместните (образуващите православната) църкви от Украйна до Александрия.

“Виждам и политически моменти, свързани с противопоставянето между Вселенската патриаршия и БПЦ, включително подкрепата от РПЦ и руския патриарх за войната в Украйна, както и самото агресивно поведение по отношение на тези страни, подкрепили официално автокефалията на украинската,” казва за “Дневник” изследователят в областта на църковното право и устройство и управление на БПЦ Дилян Николчев. “Капак на всичко беше нахлуването на РПЦ в Африка,” – продължава, като има предвид именно действията на Московската патриаршиия в Александрия.

Междувременно в малко, живописно място във Войводина, известно за туристите като “най-хубавото село в Сърбия”, започва съборът, на който всички ще търсят знаци какво мисли СПЦ.

Дни преди това в Ниш, мястото на проваления договор на СПЦ и МПЦ, сърби и македонци отново седнаха на масата.

Патриаршеският дворец в Сремски Карловци, построен през 18 в., когато градът се превръща в духовно средище на най-важната по това време сръбска църква и когато сръските територии са поделени между хабсбурги и османци. Карловачкият митрополит си дава титлата сръбски патриарх през 1848 г., но в следващите над 70 години не е признат от Вселенската патриарх. Сръбската патриаршия се преучредява през 1920 г. Вероятно тази сграда в центъра на Сремски Карловци ще е мястото на събора.

© Ангел Петров

Патриаршеският дворец в Сремски Карловци, построен през 18 в., когато градът се превръща в духовно средище на най-важната по това време сръбска църква и когато сръските територии са поделени между хабсбурги и османци. Карловачкият митрополит си дава титлата сръбски патриарх през 1848 г., но в следващите над 70 години не е признат от Вселенската патриарх. Сръбската патриаршия се преучредява през 1920 г. Вероятно тази сграда в центъра на Сремски Карловци ще е мястото на събора.

 

За тях разказва в специализираното издание Religija.mk журналистът и негов основател Мариян Николовски – в анализ, публикуван часове преди решението на Вселенския патриарх. От източниците си (и от коментари на сръбски епископ) той разбира за два сценария в хода на тези преговори, които според зворничко-тузленския епископ Фотий показват, че двете църкви са се върнали на преговорната маса преди няколко дни. Както и че “на събора на СПЦ през май тази година е възможно връщане на МПЦ-ОА в канонично единство”. Зад тези преговори той вижда два възможни сценария:

  • СПЦ и МПЦ да постигнат договореност, да известят Вселенския патриарх и той да издаде томос за автокефалност на македонската църква – процес, в който е включена Вселенската патриаршия.
  • РПЦ тласка процеса, за да се наложи над Константинопол и спечели точки пред МПЦ. При какви условия обаче сръбската църква би признала македонската, не е известно. Дали “канонично единство” не означава замяна на автокефалност за автономия, пита се Николовски. Какво ще се направи с дублиращата сръбска структура Православна охридска архиепископия? Неизвестните са много.

Ден след признаването гръцкият вестник “Етнос” обрисува друга картина. “Как “Фанар” надигра Москва и Белград с признаването на църквата на Северна Македония”, е заглавието на анализа с автор Тимос Факалис (“Фанар” или “Фенер”, както е по-известен в България, е кварталът в Истанбул, където е Вселенската патриаршия). Той разказва за същата среща в Ниш, с участието на сръбския патриарх.

На 7 май, дни преди срещата, патриарх Порфирий се <a href="https://www.google.com/url?sa=t&rct=j&q=&esrc=s&source=web&cd=&cad=rja&uact=8&ved=2ahUKEwi42MvPj933AhVxSfEDHULdCssQFnoECAUQAQ&url=http%3A%2F%2Fwww.spc.rs%2Feng%2Fserbian_patriarch_received_us_ambassador&usg=AOvVaw0E-nyKq4RkvhGtu0jhrQ1G">срещна</a> с известния още от югославските войни дипломат Кристофър Хил, сега посланик на САЩ. В прессъобщението на СПЦ се говори за важната ѝ роля както в страната, така и в региона.

© www.spc.rs

На 7 май, дни преди срещата, патриарх Порфирий се срещна с известния още от югославските войни дипломат Кристофър Хил, сега посланик на САЩ. В прессъобщението на СПЦ се говори за важната ѝ роля както в страната, така и в региона.

 

Въпросната среща станала повод Константинопол да действа бързо; така според източниците на Факалис Вселенският патриарх решил да изпревари Сърбия, която заедно с изолираната Московска патриаршия смятала да признае автокефалността на МПЦ, за да отнеме триумфа на Вартоломей и да го остави като “втора цигулка”.

“С това действие Вселенският патриарх защитава привилегиите, които си е осигурил през годините, като подписването на томоса за автокефалност”, отбелязва същият източник. “Зад вътрешноправославния църковен конфликт стои игра на влияие и “мека сила” в региона, като Москва се опитва през Сръбската патриаршия да придържа църквата на Северна Македония прикована към себе си да подкопава ролята на Фанар,” обяснява вестникът. Изтъкват се и ползите за Атина: отхвърлянето на “Македония” и производни думи в името на МПЦ съответства на Преспанския договор, с който Северна Македония си смени името заради Гърция.

Зад тези думи има малка подробност: Гръцката патриаршия управлява само Южна Гърция. За Северна, където и е Егейска Македония (станала повод за трийсетгодишния спор за името), отговаря Вселенската.


Кой е по-вероятният сценарий няколко дни след решението на Вселенската патриаршия? СПЦ мълчи, близки до нея вестници не скриват раздразнението си. Потърсен от “Дневник”, Николовски допуска, че ако е “руският”, той навярно е осуетен:

Ако се съди по ожесточената реакция на сръбските медии, смятам, че говорят от името на СПЦ. Може би Вселенската патриаршия е узнала за играта на СПЦ и действа изпреварващо.


Мариян Николовски,

журналист

 

Патриарх Кирил. Москва приветства решението на Вселенската патриаршия с резерви, като подчерта, че признава само изключителните канонични права на Сръбската православна църква (СПЦ) в Северна Македония. "Позицията на Руската православна църква преди всичко ще вземе предвид подхода към този проблем на Сръбската църква, в който ние продължаваме да

© Reuters

Патриарх Кирил. Москва приветства решението на Вселенската патриаршия с резерви, като подчерта, че признава само изключителните канонични права на Сръбската православна църква (СПЦ) в Северна Македония. “Позицията на Руската православна църква преди всичко ще вземе предвид подхода към този проблем на Сръбската църква, в който ние продължаваме да

 

Ако написаното във в. “Етнос” е вярно, крайната цел е да се вкара македонската църква в конфликт с Вселенската и да се превърне в “заложник на интересите на руската”, продължава.

Скептичен е, че СПЦ би се съгласила на томос от Константинопол. Същевременно “не очаквам и СПЦ да каже “не”, но да опита да вкара МПЦ в играта на емоции с твърдението, че се оспорва правото ѝ на име, съдържащо думата “Македония”.

Възможно ли е обаче македонската църква да отхвърли томос от Вселенската патриаршия при предложеното име? “Искрено не бих искал да мисля така, но не мога да предвидя ситуацията”, казва Николовски.

СПЦ може да играе с емоционалната карта: “ние ще ви признаем като “Македонска православна църква”. Но владиците трябва да са на ниво, да осъзнават крайната цел и да не се поддават на сладки сръбски приказки.


Мариян Николовски,

журналист

 

Ще се възползва ли Константинопол

 

А може ли Вартоломей да издаде томос без съгласието на СПЦ? В украинския случай за томос се говореше още с признаването от Вселенската патриаршия – когато през 2018 г. Вартоломей си навлече гнева на патриарх Кирил. В македонския той засега не се споменава, макар, ако се съди по коментари в гръцки медии, вратата да остава отворена. Източникът на “Дневник”, съветващ една от православните църкви, смята, че Вселенската патриаршия не би се възползвала от правото си едностранно, а ще чака диалога, който е поискала:

Повечето църкви искат този проблем да се реши. Не сме просто църкви на отделни държави, а една цяла църква, всички носят отговорност за решението. Въпросът е в единство, а не в това да има отделни позиции на църквите.


съветник в една от православните патриаршии

 

“Не мисля, че Вселенската патриаршия иска да реши проблема без дискусии и съгласие със Сърбия,” продължава. А ще иска ли сръбската църква да реши въпроса: “Предполагам, че да. Такова е наблюдението ми.”

Мълчанието и реакциите на СПЦ не навеждат към очакване да признаят МПЦ, но “като гледам решението на Вселенската патриаршия, слагането на точката за преговори СПЦ-МПЦ в дневния ред предполага, че Вселенската патриаршия трябва да има предварителна информация”, казва Николчев.

Точката за отношенията с епархиите в Северна Македония е трета в дневния ред на събора, който ще започне в Сремски Карловци (на снимката вляво е съборната църква), а в понеделник - в Белград, след точки като отношенията с Православната църква на Украйна и епархиите в Косово.

© Ангел Петров

Точката за отношенията с епархиите в Северна Македония е трета в дневния ред на събора, който ще започне в Сремски Карловци (на снимката вляво е съборната църква), а в понеделник – в Белград, след точки като отношенията с Православната църква на Украйна и епархиите в Косово.

 

Константинопол се опита още през 2018 г. да разграничи случаите на Северна Македония и Украйна с аргумента, че никога не се е отказвал от Киев, но в македонския случай тези земи са признати като част от диоцеза на СПЦ. Обратно, влиятелният пловдивски митрополит Николай заяви по-късно: каквото се реши за църквата в Киев, така ще е за Скопие.

Друг аргумент против тази идея изтъква източникът на “Дневник” в една от патриаршиите:

Това са два различни въпроса. В единия случай руснаците не искаха да решат проблема. В другия има информация, че сръбската иска и това е началото.


съветник в една от православните патриаршии

 

Ако всичко това е вярно, топката е в Сърбия.

Вторият шанс на България

 

Има ли България място в усилията за разрешаване на спора?

В търсене на решение през 2017 г. МПЦ поиска от Българската православна църква да ѝ стане “църква майка” (да я представлява в църковните дела). Светият синод реши да (започне дискусии с другите църкви за македонската.

Чуваха се гласове “за” и “против”, имаше и предупреждение от Вселенската патриаршия да няма намеса в сръбските църковни дела, но от признаването България можеше да има ползи.

И все пак БПЦ не каза “да”.

Според ловчанския митрополит Гавриил нямало как БПЦ да стане църква майка на МПЦ, в чийто устав пишело, че е приемник на Охридската архиепископия, а това би означавало, че МПЦ е майка на БПЦ.

От гледна точка на йерархията на Вселенската патриаршия не са важни претенциите за историчност, а кога църквата е формално призната. Българският томос е от 1945 г.; македонската още няма томос, но и да има, той може да е след 2022 г.


Тази седмица Гавриил заяви и че за БПЦ би било неприемливо да бъде призната МПЦ-ОА като Охридска архиепископия, защото “това би ни лишило от огромна част от нашата църковна история и от нашата правосубектност”; нещо повече, Вселенският патриарх не бил в правото си да признае МПЦ. В условия на мълчание на Светия синод (а и при известната подкрепа на Николай за автокефалията на МПЦ) обаче не може да се твърди, че Гавриил представлява мнението на мнозинството.

“Как така няма право Вселенският патриарх? Той по канон има право на арбитраж. Вселенският патриарх дори закъсня много,” казва Николчев.

Ако през 2017 г. изпусна шанса си, сега България няма оправдание да го прави пак, каза Мариян Николовски. “БПЦ трябва да покани македонските духовници за съвместна служба или те да дойдат, за да покажат грижа”.

“Ако тогава бяха проявили активност, сега щяха да са част от преговорите, но все още могат да вземат завоя”, казва запознатият с българските църковни дела събеседник на “Дневник”. За БПЦ може да има проблем, само ако македонската предявява ексклузивни права върху традицията на Охридската архиепископия, но така тя сама би си навредила, смята той.

“Абсолютно трябва да подкрепим”, смята Дилян Николчев. Отбелязва обаче, че проблем може да дойде от устава на БПЦ, в който от 2008 г. се добавя, че БПЦ е правоприемник на църквите в Плиска, Преслав, Охрид. “Правоприемството не е просто дума – тя се отнася за всичко, включително за имуществото. Възможно е умишлено да са го вкарали, защото са знаели, че ще възникнве въпрос като този с МПЦ. Но това означава, че или трябва да влязат в диксусионни отношения с МПЦ, или да променят устава.”

“Македонците говорят за дългата си история, хилядагодишна охридска архиепископия, това дразни българите. От гледна точка на историческата истина просто не е така. Охридската архиепископия след падането на България под византийска власт през 1918 г. е с изцяло български характер,” продължава Николчев с надеждата, че МПЦ няма да прекалява с изтъкването на този въпрос. От друга страна, следва от думите му, България трябва да има предвид, че съпоставката между МПЦ и БПЦ невинаги би била в нейна полза.

Ние, БПЦ, да не сме много канонични? Каноните казват, че за автономна църква има минимум изисквания, а автокефалната има много изисквания: мисионерско дело, училища, социална дейност, да свиква редовно събори, да няма намеса на светските власти за намеса на нейното ръководство. Ние сме автокефална църква, но който е ходил в Македония, веднага ще си зададе въпроси. Ние сме автокефална църква чисто политически, но македонците много повече досега отговаряха на изискванията на канона.


Дилян Николчев,

професор по църковно право

 

За България решението може да се крие в сравнението между случаите на македонската и украинската църква. В македонския може да няма томос, но и в двата има условие църквите да нямат епархии извън страната. В момента Константинопол иска всички православни църкви извън православните държави да са под шапката му. С решението си Вартоломей не признава епархиите на македонската църква в САЩ и Канада, където има силна македонска диаспора и където има спор с БПЦ. България, с томоса от 1945 г., е в правото си на епархия зад граница, обръща внимание един от събеседниците на “Дневник”.

Важно е какво ще направят другите църкви, но трябва да се има предвид значението, което решението на Константинопол има за религиозните хора и клира в Северна Македония:

“Ние коментираме документи, кой къде се намесвал и изгоди, но именно върху вярващите и клирът е тежестта. Представяте ли си как един клирик отива в поместна църква, иска да служи със събрата си, но не може, стига до притвора на храма и дотам. Някой представя ли си каква трагедия е това? Да не говорим за тайнствата. А в решението на Вселенската патриаршия се казва, че всяко кръщение, всяка венчавка, всяко погребение е канонично. Как са живели македонците толкова десетилетия така? Като нас – 72 години ние сме били в схизма.”


Дилян Николчев,

професор по църковно право

 

“Дневник” потърси (но не получи) коментар от Вселенската патриаршия.

dnevnik.bg

0 Коментара

Напиши коментар

Login

Welcome! Login in to your account

Remember me Lost your password?

Lost Password