Руският газ, моряците от „Царевна“ и военната помощ: Защо България е лесна мишена на хибридната война на Москва

Общество

В последните години в обществено-политическото пространство у нас спорадично се появяваше понятието “хибридна война” и се свързваше с конкретна геополитическа сила – Русия, но инвазията в Украйна даде нов тласък на това явление, заедно със свързаните с него определения като дезинформация, пропаганда, фалшиви новини и т.н. От темите за въоръжаването на българската армия – зависимостта ни от ремонтирането и поддръжката на старите съветски изтребители МиГ-29 от Русия (войната в Украйна затвори тази вратичка България да продължава да субсидира руската военна промишленост в този аспект, поне на този етап), енергийната (не)зависимост, която се оказа химера (истината се оказа друга покрай спирането на газовите доставки от “Газпром”, след като през март 2021 г. бившият премиер Бойко Борисов тържествено обяви пред медии, че страната ни вече е 100% енергийно независима);  кибератаките срещу български институции също са само фрагмент от “оръжейния” арсенал на Кремъл в хибридната война, която достига кулминацията си заради инвазията в Украйна, но излиза от мащабите на реалните бойни действия и засяга не само Запада и в частност ЕС, но и други европейски държави, като например думите на руския посланик в Босна и Херцеговина, който заплаши Сараево с украинския сценарий заради намеренията за присъединяване към НАТО. Такива намеренията бяха изразени и от Косово, което тихомълком вдига градусите на напрежението в Западните Балкани, тъй като босненското и хърватското население като цяло изразяват проевропейски и пронатовски позиции (вероятно донякъде и заради спомените от кървавата междуетническа война в страната през 90-те, евентуално членство в ЕС и НАТО ще може послужи като солиден гарант за териториалната цялост на страната) и изразява подкрепата си към Украйна, докато президентът на Република Сръбска Додик се обяви за неутралитет и следва праволинейна проруска линия, подобно на президента на Сърбия Александър Вучич.  

България – слабото звено в ЕС и “Троянският кон” НАТО?  

Нееднократно експерти предупреждават, че България се държи като “Троянски кон” и се оказва слабото звено в критичните за страната и региона два основни съюза – ЕС и НАТО. В тези оценки би могло да се намери рационален резон – предвид по-особеното разделение на настроенията сред българската нация на русофили (които имат политическо представителство традиционно в левицата, както и в сравнително по-новия политически субект “Възраждане”, където вече има ясно и отчетливо пласиране на антинатовски позиции и дори на евроскептицизъм, съдейки по протестите), както и на проевропейско ориентираните хора, които традиционно подкрепят членството на България в НАТО.

В контекста на войната в Украйна, именно тази група активно апелираше за военна помощ на Киев, докато подкрепящите Русия се етикираха в лоното на “неутралитета”, подобно на Сърбия и босненските сърби. Президентът Румен Радев, който също беше против страната ни да праща боеприпаси и оръжия (впоследствие призова за бронежилетки и каски, но с изричното уточнение, че са за цивилното население), също в началото на инвазията се опита да пласира външнополитическото поведение на България по подобие на Турция – да стане домакин за мирни преговори. Анкара отказа да затвори въздушното си пространство за руски самолети, докато България показа пълно единомислие и съгласие за тази санкция срещу Москва, а това позволи Турция да остане извън т. нар. списък на “неприятелските” или “вражеските” държави през погледа на Кремъл.

Поради това Анкара нееднократно се превърна в същински медиатор за мирни преговори между Киев и Москва. Важно е да се уточни, че въпреки неутралитета на Турция в това отношение, Анкара спази договора си с Киев за доставка на турските дронове “Байрактар” – поръчката е отпреди конфликта, за общо 20 такива машини, които според военни анализатори се превърнаха в истински коз в украинската съпротива срещу руската агресия.

В този смисъл, след като България се присъедини към затварянето на въздушното пространство и беше обявена за “неприятелска” за Русия, е нереалистично да се претендира за неутралитет и представители на изпълнителната власт, в лицето на вицепремиера и министъра на икономиката и индустрията Корнелия Нинова, да наричат Русия “приятелска” страна. Тук в случая става въпрос и за друго – безпрецедентно обединение на Запада от края на Студената война насам в осъждането и изолацията на Русия, включително и военно неутралните до този момент страни като Финландия и Швеция, които не само осъдиха действията на руския президент Владимир Путин, но не се замислиха и пратиха военна помощ на Украйна. Финландия и Швеция вече поемат курс към НАТО, провокирани от действията на Русия в Украйна, а Финландия дори има 1300-километрова сухоземна граница с Русия и исторически спомен от инвазията на СССР през 1939 г. (т.нар. “Зимна война”, в която една малка Финландия излиза победител). Така вместо “сплашване” на неутралните страни, които не членуват в пакта, се оказва, че действията на руския президент провокират сериозно разширяване на съюза, след като включително Босна и Херцеговина (с изключение на Република Сръбска, което застрашава федерацията от разпад) и Косово говорят усилено за членство в НАТО.

Финландското ръководство подкрепи членството в НАТО

По същия начин и Полша, която е съседна държава на Украйна и руски ракети падаха само на километри от полско-украинската граница, изпратиха амбициозна и реална военна помощ – 200 танка Т-72 и няколко десетки бойни машини на пехотата БМП-1, като полската военна помощ възлиза на над 1,5 милиарда щатски долара. А още в началото на конфликта дори бяха готови да си дадат старите съветски изтребители МиГ-29 на украинската авиация, в замяна на F-16. Дори Словакия изпрати ракетно-зенитния си комплекс от съветската епоха С-300 (България също има такива) в замяна на американския “Пейтриът”, който беше веднага предоставен. Така България по същия начин, в размиването на дебатите за военна помощ поради хибридните опорки, че боеприпаси и оръжия ни въвличат във войната, не успя да се възползва да договори подобен бартер. Например словашкото правителство в края на април също обяви готовност да даде изтребители МиГ-29 на украинските ВВС, докато междувременно Полша се грижи за въздушната отбрана над Словакия. В обозримо бъдеще, докато въздушното пространство се охранява от полските ВВС, Братислава очаква да получи по-модерните изтребители F-16. И всичко това без да се прокарва аргумент, че по някакъв начин Словакия или Полша, страни членки на ЕС и НАТО, ще станат мишени на Русия.

Българските моряците от “Царевна” като заложници на хибридния арсенал

Акцията със спасяването и евакуацията на българските моряци от блокирания край Мариупол кораб “Царевна” беше добре замислен сюжет на хибриден разказ, в който се направи опит Русия да излезе като герой и “освободител” на българските моряци, стъпвайки на митологизираното разбиране в българското колективно подсъзнание и народопсихология за ролята на Русия като освободителка – не само в контекста на Руско-турската война, но и “второто освобождение” през 1944 г. и окупацията на Червената армия, което също е обект на митологеми и изкривени и спорни историко-морални интерпретации, които буквално поставят разкол сред обществото – което се видя и на 9 май в сблъсъците край МОЧА в София.

Множество други плавателни съдове бяха блокирани край Мариупол, включително турски кораб беше ударен покрай бойните действия край пристанището. Но казусът с “Царевна” се превърна в истински Гордиев възел и беше въпрос на време кой и как ще извлече дивиденти от това с неговото разсичане (включително обявената от премиера Петков спецоперация, че български командоси ще евакуират българските екипажи), след като проруските сепаратисти в Донецката народна република (ДНР) на 10 април пуснаха прессъобщение, че батальонът “Азов” (който беше основният защитник на пристанищния град Мариупол) е превзел кораба и държи екипажа като заложници. Това беше скорострелно препечатано (почти безкритично) сред десетки български медии, а макар и опровергано както от българското правителство, така и от собственика на кораба, на следващия ден дойде и перфектният момент да се разсече този Гордиев възел след фабриката от милицията на ДНР, който беше с цел изостряне на общественото мнение у нас (което е особено чувствително на тема Русия) – именно авторите на тази фалшива информация излязоха “спасители” и “герои”, след като още на следващия ден бе публикувано съобщение, че милицията на ДНР е евакуирала 15 български моряци от екипажа в безопасност. Това едва ли е съвпадение, тъй като само 24 часа преди това в социалните мрежи се разрази буря от фейк новината, че бойци “Азов” държат моряците за жив щит. Именно тук може да се отчете и провал в комуникационната битка от страна на изпълнителната власт, която така и не можа да разясни от самото начало достатъчно добре каква е ситуацията и какви точно са мерките на властите.

ДНР твърди, че български кораб е превзет в Мариупол, МВнР отрече

Според политолога и университетски преподавател доц. д-р Татяна Буруджиева, много трудно може да се каже кой точно е блокирал кораба и кой го е освободил, но според нея това е станал огромен медиен сюжет в България. “Това създава определени нагласи – поради разнопосочността на информацията, всяка група чу това, което искаше да чуе. Според мен не можа да се формира специфично обществено мнение. Нямаше и реален дебат, единствено “Възраждане” задаваше въпроси на министър-председателя по темата, а заради това, че “Възраждане” ги поставяше, министър-председателят не си даде много труд да развие отговорите си. Другите политически партии се дистанцираха от това нещо. Ако бяха се включили и другите политически сили, можеше да се получи по-сериозна хибридна атака и да има по-разместващ резултат, докато сега – всеки слушаше това, което иска да чува. Като форма и сюжет казусът е част от хибридна война, но като резултат нямаше такъв характер”, заяви тя за DarikNews.bg.

В цялата тази “перфектна буря” за хибриден разказ обаче не се постави един тревожен контрапункт – фактът, че освен тези 15 спасени българи, има стотици хиляди наши сънародници в Украйна, които от 24 февруари попадат под ударите на руските обстрели – сред които жени и деца, а немалко етнически бесарабски българи се бият на фронта срещу Русия и са в окото на бурята. Вместо това, непрекъснато се използваше казуса с този кораб като рупор на руската пропагандна машина, та се стигна впоследствие и до благодарствени писма от страна на “Възраждане” към руския посланик у нас за операцията по спасяването на българските моряци.

Но в обществения дебат така и до ден днешен никой не повдига въпроса за тези стотици хиляди етнически наши сънародници, които стават жертва на руската агресия. Вместо това се говори, че едва ли не България дава най-голямата хуманитарна помощ за украинските бежанци, което обаче не се потвърждава  от факта, че българите са най-малко съпричастни с украинците в ЕС, според проучване, огласено от Европейската комисия.

А това отвява и мита, че България прави най-много в хуманитарно отношение и можеше да компенсира дори с реална военна помощ, а не ремонт на военна техника.

Защо Русия врътна газовото кранче за България

“Ако говорим за хибридни тактики, това са действия (спирането на газовите доставки от “Газпром” за България – бел. ред), които се възприемат много категорично от българското общество – от една страна намалява харесването на самия Путин, но от друга – България като обществено мнение застава много категорично встрани от позицията на САЩ и Запада. Точно заради тези страхове, такива действия дава възможност на страховата невроза да покачи градуса. Защото иначе няма много логика – нито сме толкова големи потребители, нито за България е толкова важен природният газ – ние нямаме газифицирана икономика, за разлика от други държави. Самото спиране на газта е част от хибридната тактика с цел да се нагнети страховата невроза и веднага виждате как след това общественото мнение засили страховете си, че можем да сме обект на атака и завоевание от Русия”, посочва доц. Бурджиева.

За доц. Буруджиева също така тезата, че военната помощ ни превръща автоматично в мишена, е спекулация с пространственото мислене.

“Няма никаква логика да се приеме, че член на ЕС и НАТО може да се нападне по този начин, защото тук е най-близко и защото ще дадем военна помощ. Тук сме изцяло в сюжета в хибридната битка за обществено мнение”, посочи тя.

Експертът си обяснява този феновен с  т.нар. “атрибутиране” – придаване на атрибути от един обект на друг.

Българинът винаги в съзнанието му е това, че в големи конфликти застава на губещата страна. Тези митологични вярвания – че който е тръгнал срещу Русия, всеки е загубил – тези аргументи са атавистични и са в подсъзнанието, свързани са с поведенчески нагласи, които са се формирали с векове. Няма как да бъдат изразени тук, днес и сега, защото изглеждат много извън времето и пространствата и контекста на тези събития.  Следователно е най-лесно да се изразят в рамките на конспиративното мислене, за което показахме, че сме много добри в това отношение в рамките на COVID пандемията и дебатите за Истанбулската конвенция”, заяви тя.

Според политолога, Русия не може да ни е приятелска държава, при положение че подкрепяме санкциите. Това е нонсенс, къде има санкции срещу приятелски държави. България не е посредник в преговорите. Да се каже, че Турция е приятелска държава за Русия –  самият факт, че може да са посредници за преговори, да, въпреки че са членове на НАТО.

“Избирателите на БСП в крайна сметка не искат да определят, че Русия е агресорът. Дори сега, когато не харесват Путин – защото кой да го харесва, че убива хора – въпреки всичко, те са склонни да смятат, че източникът на войната на друго място и че Путин е бил принуден да направи това. Поради това тя (Корнелия Нинова – бел. ред.) няма как да каже нещо друго. И виждаме, че тя се интересува от мнението на своите избиратели по темата с войната, с грозните разменени реплики с президента в опита на всеки един от тях да докаже, че другият носи отговорност за подписа за оръжията. Това е едно от доказателствата, че тя се интересува какво мислят нейните избиратели, защото това беше на изключително високо афективно равнище, не беше в рамките на обичайното”, посочи тя.

https://dariknews.bg

0 Коментара

Напиши коментар

Login

Welcome! Login in to your account

Remember me Lost your password?

Lost Password