Красен Станчев: С 67 милиарда бюджет никой не може да компенсира 150 милиарда искания

Избор на редактора

Интервюто е препубликувано от “Дойче веле”. Заглавието е на “Дневник”.

Стана ли чудото в България – появи ли се правителство, което започва да се справя с корупцията, в резултат на което в хазната да влизат милиарди в повече?

– Не, чудо няма. Бюджетните приходи се увеличиха вследствие на възстановяването на икономиката, на инфлацията и на увеличените разходи на самия бюджет, особено за заплати – над 75% за по-малко от година и половина, но и на пенсии (12% за година). Вероятно има такъв ефект и от политиките за покриване на разходи (60 към 40, 80 към 20 и т.н.), от паричните преводи на българските гастарбайтери, както и от тегленето на спестявания през 2020 и началото на 2021 година от малко над 1 милион граждани, които не бяха “подпомогнати” от никакви политики.



Новото правителство изразходва този приход в бюджета, а не го “събра”. Постави рекорд от залпови разходи в края на годината от над 8% от БВП. (Ако не се смятат непрозрачните правителствени разходи от 18% от БВП на година преди 1998 година.)

Но онова, което новите политици на 2021 година оставиха като резултат – и то траен, поне като очакване – е възстановяването на репутацията като стопански феномен. Иначе казано – когато я нямаш, губиш.

Бяхте против мораториума върху цената на тока и парното, наложен от правителството, но те го отчитат сега като спасителен за много домакинства. Мислите ли, че е нанесъл някакви “левичарски” поражения върху икономиката ни?

– Мисля, че това бе театър, единодушна демонстрация на парламентарните фракции, че властта е “приятел на народа”. И без нея фондът “обществена добавка” бе добре капитализиран, за да се покрият разходите на онези, които “не могат” да ги посрещнат. Но мнозина могат, а замразените цени спонсорираха харченето на най-заможните най-много. Пораженията са в мисленето, в икономиката ще дойдат като следствие.

Имат ли основание критиките към предприетите в момента мерки срещу инфлацията? Например, че раздаването на средства за компенсацията ѝ само я увеличава. Или пък, че нулевата ставка на ДДС върху цената на хляба не я понижава?

– Точно това са последиците от подхода, използван и при мораториума – принципна разлика между тях и него няма. За коалиционното споразумение инфлацията сякаш я нямаше като проблем даже: самата дума се споменава в него един път (в контекста, че ще бъде наблюдавана, по пътя към еврозоната), за разлика от “икономика” и “иновации” (споменати съответно 31 и 41 пъти на 108 страници).

И сега нито една от мерките не е срещу инфлацията, по-скоро обратното. Това с хляба е пълна глупост. Ще си позволя да кажа по-подробно защо. Първо, тази “мярка” произтича от представата, че хората тук предимно “ручат леб”, казано на шопски. Но потреблението му за десет години намалява с около 20%, което дори е здравословно.

Второ, няма да има отражение върху инфлацията, защото цените няма да се променят, а ако се увеличи потреблението на хляб, пък няма да е много здравословно. Трето, производителите на хляб няма да имат възможност да възстановят ДДС, което плащат за всичко, което им помага да опекат един хляб.

Четвърто, ДДС на “пастите” и по-високото качество хлебни изделия не се променя, но те на практика се приготвят от същите предприятия. И най-вероятно ще бъдат отчетени като тип хляб без ДДС, за да се повдигнат печалбите. Съответните контролиращи ще имат повече работа и странични доходи. Пето, ако изнасяте тиквеник на Македония (на македонски – “тиквеница”) или съответния хляб за Северна Африка, няма да има възстановяване на ДДС.

Доколко и на какъв принцип трябва да бъдат удовлетворявани непрестанните искания – от бизнеса до пенсионерите – за пари от държавата? И от кого трябва да бъдат взети?

– Пенсионерското потребление, кошницата на пенсионерите – на около, предполагам, 500 000 – е такава, че никакво повишаване на пенсии не може да компенсира ръста на цените на стоките, включени в нея.

Другите искания са отговор на обещанието, че ще бъдат компенсирани всички за всичко. Те няма как да престанат, защото процесът е на съревнование на подаяния, които плаща някой друг. С 67 милиарда бюджет никой не може да компенсира 150 милиарда искания.

Тази политика ще възпира конкуренцията и инвестициите, ще отлага усилията за справяне със собствени сили и ще възнаграждава по-организираните и по-малки (защото при тях организацията е по-лесна) групи, искащи компенсации.

Превозвачите заблудени ли са, че протестират за своите заплати, докато всъщност се борят за печалбите на работодателите си и изпълняват политически задачи?

– При всички случаи те са по-организирани от други браншове. Това е, защото вече са се сдобили с привилегията на субсидии. И техните цени няма да бъдат понижени. Намалението на акцизите на горивата ще е от полза за по-високи печалби, без да е задължително да подобрят възнагражденията. При международните превози спад няма, увеличението им от началото на годината е с повече от 1/5. (Поради ръст на износа и промишленото производство.)

Голямо недоразумение е идеята върху горивата да се влияе чрез манипулиране на количеството био-компоненти в бензина и дизела. Те са местно производство, тези предприятия са един от големите доставчици на такива компоненти за ЕС – делът в икономиката им е над 1% от БВП. Те получават суровина от фермерите (и връщат на тях не малка част от “отпадъка” като фураж). Като намалите био-компонентите, ще ощетите не само този отрасъл (вероятно около 20 фирми, 4-5 от тях големи), но и 200-300 техни доставчици. Освен това при ръст на цените на петрола, тези компоненти ще го компенсират, особено ако делът им в онова, което наливаме в резервоара, се увеличи от 5-7 на 20 процента.

Докъде, според Вас, ще стигне инфлацията – още едно поколение ще загуби ли спестяванията си, да очакваме ли в обозримо бъдеще нова деноминация на лева? Възможен изход за нас ли е преминаването към еврото?

– Спестяванията няма да бъдат загубени. През 1996-1997 година те се свиха от над 50% до под 10% от БВП. Сега “загубата” ще е 15-20 на сто най-много, но няма да е пет пъти. Изобщо има голяма разлика между доходите и спестяванията тогава и сега. През 1998 година доходът е 20% от средния в ЕС, сега е 55%.

Встъпването в еврозоната не решава проблема с инфлацията. Не защото “търговците ще удвоят цените”. А поради три причини: а) процесът на изравняване на цени и доходи с ЕС ще продължи, б) към средата на май резервът на левовете в обръщение е 60 милиарда, поне 2/3 от тези пари ще отидат за “важни държавни и социални проекти” или в банките и съвсем не е сигурно, че харченето ще е разумно и в) в момента БНБ не може да предначертае разумна процедура за разпределението на тези средства.

Присъствието на БСП във властта поличба ли е за галопираща инфлация и води ли, както след Лукановата и Виденовата зима, до дясно непопулистко управление?

– “Галопираща” е подвеждащо и популистко определение на темпа на нарастване на цените. 1-2% на месец не е “галоп”. На годишна основа не е и прецедент за периода след 1997 година. През 2006-2008 година инфлацията е сравнима или по-висока от сега. Но тогава това се случва поради рекордни чуждестранни инвестиции, на тях се дължат около 9/10 от ръста на доходите през 2007 година, когато България е на първо място в света по привличане на инвестиции (ако не броим Хонг Конг).

На политическия пазар никой не предлага непопулистко управление, а дори и да бъде предложено, публиката няма да го одобри. БСП не е поличба. Тя просто се придържа към седем от десетте точки от глава втора на Комунистическия манифест – от прогресивното облагане на доходите, през повече държавни предприятия, до държавната грижа за подрастващите.

Но и тя, и почти всички останали партии в страната мразят чуждестранните инвестиции. Общият знаменател в тази нагласа се задава не само от БСП, но и от опозиционни партии. И е традиция у нас след 2009 година. Само руските държавни компании са на почит.

Защо се твърдеше, че можем сами да обезпечим нуждите си от електроенергия и жито и дори да изнасяме, а се оказва, че сме сред най-заплашените в Европа от дефицита им?

– Не се “оказва” така. При електроенергията е така, ако ще се затварят в скоро време т.нар. “Марици” и ако упорито се спират концесиите за добив на алтернативни на руските енергийни ресурси, доставянето им от други или с доста по-“зелени” технологии.

При зърнените култури няма други проблеми, освен цените на горивата и частично торовете. Но те до голяма степен са следствие на войната в Украйна, за която виновна е агресорът – Русия. Политическият хленч по тези поводи е за да се избегне тъкмо това обяснение.

Острите нападки срещу правителството в полза ли са на олигарсите, изключени от корупционните схеми?

– Проблемът не е в т.нар. олигарси, а във властта, която ги отглежда, в създаването на “мафия” отгоре надолу след 2012 година, включително с помощта на главните прокурори. Това е “моделът на Путин” – познавам го отблизо от 2006 година, когато работих за Световната банка в Русия. На него в България започнаха да се възхищават и с него да обменят опит.

Проблемът на България открай време е, че който дойде на власт, започва да си създава собствена олигархия. Получава се, че няма постоянна група олигарси, а има ротация на подбраните от властта нейни приятели. Същевременно групата селекционери остава относително постоянна. Но понеже ги е срам да се покажат, а и би било обществено-осъдително, те се крият.

В Украйна, впрочем, не е така: трима от шестимата олигарси (всичките публични фигури, а не мъпети, каквито са “олигарсите” у нас) подпомогнаха отстраняването на Янукович. А сега поне четирима поддържат съпротивата на страната срещу агресора Русия.

Виждате ли риск от следващо управление на страната, доминирано от “петата колона” на Кремъл? Каква би била неговата икономическа политика?

– Това е най-големият политически риск. За радост обаче той не може да предложи нищо в областта на икономиката. Руската федерация ще се възстановява дълго време. Стопанските ѝ сили се връщат към края на 1990-те.

Тази колона не е тайна. И досега икономическата ѝ политика бе България да взима пари от т.нар. Запад, за да плаща на руски държавни компании – като заделя частица от касовия поток за приятели в страната. Само че много политически партии се конкурират на това поприще. Поради което цената за Русия намалява.

Направих рекапитулация на този опит през 2015 година (б.ред. – книгата “Анатомия на кризата”) – до към началото на 2021 година щетите просто се удвоиха. Ако “петата колона” продължи по този път, България ще трябва да остане в ЕС и НАТО. Защото ако ги напусне, няма да има с какво да плаща на Кремъл.

dnevnik.bg

0 Коментара

Напиши коментар

Login

Welcome! Login in to your account

Remember me Lost your password?

Lost Password