Мохамед бин Зайед – шейхът, превърнал малка държава в световен фактор

Други

Френският президент Еманюел Макрон с шейх Мохамед бин Зайед

Когато световният елит започна да се стича към Абу Даби, за да изкаже съболезнования за смъртта на лидера на Обединените арабски емирства шейх Халифа бин Зайед Ал Нахян, Съединените щати изпратиха вицепрезидента Камала Харис, държавния секретар Антъни Блинкен, министъра на отбраната Лойд Остин, директора на ЦРУ Уилям Бърнс, представителя на президента за климата Джон Кери и няколко други. Делегация, чието побиране в един самолет би могло да повдигне въпроси за националната сигурност.

Не бяха обаче единствени. От Великобритания дойдоха и премиерът Борис Джонсън, и представители на кралското семейство. Президентите на Франция и Египет, представители на редица арабски държави, гости от други континенти – всички те използваха повода не само от мъка по стария лидер, но и за да изкажат почит на новия.

Шейх Мохамед бин Зайед управляваше ОАЕ и без формално да заема поста президент (фактически монарх), на който застана със смъртта на полубрат си: беше престолонаследник и ръководеше страната в последните осем години, докато владетелят бе болен.

Именно той превърна ОАЕ във високотехнологична сила, която търси начин да разшири влиянието си отвъд обичайния имидж на богата арабска държава в режим на зависимост от петрола. По негово време Емирствата добиха международно влияние; станаха по-активни в международния бизнес, в Африка, на Балканите; участваха във война на хиляди километри от бреговете си, в Либия; насочиха, според някои публикации, Саудитска Арабия към войната в Йемен; и не на последно място, станаха първата арабска държава с мисия до Марс.

Бритганският премиер Борис Джонсън с шейх Мохамед бин Зайед

Бритганският премиер Борис Джонсън с шейх Мохамед бин Зайед

Известен като МбЗ (докато саудитският престолонаследник Мохамед бин Салман е познат с инициалите МбС), 61-годишният лидер преведе страната си през период, в който държавите от Персийския Залив се опасяваха от отзвука от Арабската пролет; нещо повече, те виждаха риск нестабилността да прелее към автократичните им режими през ислямистки сили. Тази капка само преля чашата на тревогите, десетина години след като двама от атентаторите от 11 септгември се оказаха от малката страна.

Да градиш съюзници

В този процес шейх Мохамед успя да изгради съюзници: застана твърдо зад свалянето на избрания президент от “Мюсюлмански братя” Мохамед Морси, помагаше на принц Мохамед Бин Салман в хода на (и след) издигането му за престолонаследник през 2017 г.

Обединените арабски емирства се превърнаха – повече от съседната, могъща Саудитска Арабия – и в гласа на подкрепата от Залива за властите в Судан (където бяха движеща сила зад преврата, свалил управлявалия 3 десетилетия Омар ал Башир), изградиха собствена политика в Етиопия и раздираната от конфликти в Сомалия, превърнаха се за близо десетилетие във водещ регионален съперник на Турция (Анкара и Абу Даби опитват едва в последната година да изгладят различията си).

Никоя от тези стъпки на държавата с население 9.9 млн. души (а от тях едва над милион са граждани на Емирствата, всички други – чужденци) обаче не е съизмерима със смелия ход отпреди година и половина: ОАЕ станаха първата от години арабска държава, нормализирала отношенията с Израел, послание към застаряващото палестинско ръководство. Съгласно т. нар. Авраамови споразумения, инициатива на администрацията на президента Доналд Тръмп, Емирствата дадоха тласък на вълна стъпки на нормализация: с Бахрейн, със Судан и Мароко.

В този процес на геополитическа еманципация Емирствата не пропуснаха да развият собствена външна политика. Формално бяха съюзник на Саудитска Арабия в Йемен, но оформиха свой собствен дневен ред и до голяма степен се изтеглиха от бойното поле. Не се интересуваха от позицията на САЩ, че не бива да въоръжават бунтовническия командир Халифа Хафтар. Отказаха да осъдят Русия в Съвета за сигурност на ООН заради войната в Украйна. Станаха и първата държава, върнала се към някаква форма на официални контакти с Башар ал Асад след скъсването им от страна на много арабски държави около 11-годишната война.

Капан за инакомислещите

Впрочем една от незабавните задачи пред родения през 1961 г. монарх – едва трети президент на Емирствата – е да избере нов престолонаследник. Той може да избере да постъпи в разрез с традицията и да посочи свое дете, а не брат: той самият е брат на основателя на страната и първи лидер.

Когато се ражда шейх Мохамед, държавата му още не съществува, а е конфедерация на племена под британска опека. Обучава се в Рабат, където получава фалшива самоличност с друго фамилно име, за да няма смециално отношение към него (поне така се надява баща му). Учи и в Сандхърст (1979 г.). От ноември 2003 г. е заместник-престолонаследник на Абу Даби (титуляр е баща му). Представлява брат си, шейх Халифа, на някои международни събития още тогава. Още отпреди на практикща да поеме юздите през 2014 г., в американски документи (от 2009 г.) се говори за него като за “човека, който управлява ОАЕ”.

Сменя много политически позиции, бързо се издига в кариерата навоенен 0 командир на ВВС, заместник-началник на генералния щаб и накрая началник на щаба (януари 1993 г.) Известен е и като страстен фунболен фен. Не говори много; като военне предпочита да действа, вместо да произнася речи; критиците му го обвиняват, че погромът срещу ислямистите е превърнал страната в капан за икономислещите, въпреки имиджа, който той успява да проектира на толерантност към различните общности и религии.

Шейх Мохамед бин Зайед с пратеника на американския президент по въпросите на климата Джон Кери

Шейх Мохамед бин Зайед с пратеника на американския президент по въпросите на климата Джон Кери

dnevnik.bg

0 Коментара

Напиши коментар

Login

Welcome! Login in to your account

Remember me Lost your password?

Lost Password