142 години български лев: Историята на българските пари

История
На 04 юни 2022 г. се навършват 142 години от създаването на българския лев. На същата дата през 1880 г. с обнародването и влизането в сила на Закона за правото на рязане на монети в Княжество България, се създава българската парична единица „лев“, разделен на сто части – „стотинки“. Това е и началото на историята на българския лев, става ясно от сайта на Българската народна банка.

При въвеждането на лева той се приравнява към златния френски франк и е възприет биметалният стандарт (сребро и злато), с което България фактически приема принципите на Латинския паричен съюз.

Съвременната история на българските парични знаци започва след възстановяването на българската държава през 1878 година. Преди това в стопанския оборот на страната се използват различни чуждестранни монети – най-вече турски, руски, румънски и сръбски сребърни монети.

Първата българска банкнота, емисия 1885г.

Източник: Българска народна банка

Българската народна банка (БНБ), създадена през 1879 г., успява да наложи употребата на лева на българска територия и изтласкването на чуждестранните монети от паричното обращение до края на 1886 година.

Това се осъществява с помощта на специални закони за преустановяване ползването на румънски и сръбски монети (законът е приет през 1884 г.) и на руски монети (законът е приет през 1886 година).

Първите монети на Княжество България са медните от 2, 5 и 10 стотинки, отсечени през 1881 година. През 1882 г. са отсечени сребърни български монети от 1 и 2 лв., а през 1894 г. са отсечени златни монети от 10, 20 и 100 лв.

Пет лева, емисия 1884 г.

Източник: Българска народна банка

До края на Балканската война са отсечени монети от злато, сребро и медни сплави, в това число първите български възпоменателни монети от 1894 г. – златните 20 и 100 лв. Започват да се секат и разменни монети от неблагородни метали и сплави. В обращение през 1917 г. навлизат цинкови, а по-късно и алуминиеви монети.

В навечерието на Втората световна война се секат железни монети. В същия период се секат 10 вида разменни монети.

До 1952 г. всички български монети се секат в чужбина. През 1951 г. се създава българският Монетен двор и през 1952 г. в него България за първи път сама отсича монети.

В Монетния двор и до днес се секат разменните и възпоменателните монети на страната. Възпоменателните монети са предимно от сплави, мед, сребро и злато и са посветени на различни теми – събития и личности от българската история, постижения в спорта, технологиите и на природна тематика.

През 1885 г. е приет закон, който предоставя на БНБ монополно право да издава банкноти в страната. Според същия закон всички държавни учреждения са задължени да приемат българските банкноти.

Първите български банкноти са със златно покритие в размер 1/3 от номинала. Първите български банкноти от 20 и 50 лв. са отпечатани през същата година.

През 1891 г. е приет закон, позволяващ на БНБ да издава и банкноти със сребърно покритие в размер 1/3 от номинала. През следващите години златният стандарт периодично се отменя и възстановява, а съотношението в сребърния стандарт се променя.

След балканските войни и Първата световна война, в началото на 1919 г. закон преустановява обменяемостта на левове срещу злато и сребро.

Златното покритие на българския лев се възстановява със закон през 1924 г., но същият отменя правото на БНБ да издава банкноти със сребърно покритие.

България за първи път сама отпечатва банкноти през 30-те години на ХХ век. Това са отпечатаните в Държавната печатница в София банкноти от 5000 лв., емисия 1924 г., и 20 лв., емисия 1925 година.

Сто лева, емисия 1987 г.

Източник: Българска народна банка

Когато след 1989 г. в България започва преходът към пазарно стопанство, новоприетият Закон за БНБ възстановява двустепенната банкова система, състояща се от търговски банки и централна банка, и потвърждава монополното право на БНБ да емитира българските монети и банкноти.

След либерализацията на цените и последвалата инфлация в периода 1991 г. – 1994 г. се емитират парични знаци с високи номинали, включително монети от 50, 100, 500 и дори 10 000 лв., както и банкноти от 20, 50, 100 (две емисии), 200, 500, 1000 и 2000 лв.

Кризата в края на 1996 г. води до нов период на много висока инфлация и през 1996 г. – 1997 г. БНБ спешно пуска в обращение по две емисии банкноти с номинална стойност 1000, 2000, 5000 и 10 000, а също и банкнота с номинална стойност 50 000 лв.

През 1997 г. в страната е въведен валутният борд и курсът на лева е фиксиран първоначално към германската марка, а след това към еврото. Така се постига ценова стабилност, която дава възможност през 1999 г. да се извърши деноминация на лева.

В обращение са пуснати нови банкноти от 1, 2, 5, 10, 20 и 50 лв., както и монети от 1, 2, 5, 10, 20 и 50 ст. В последващите години БНБ емитира и банкнота от 100 лв. и разменни монети от 1 и 2 лв.

През 2005 г. БНБ емитира първата българска възпоменателна банкнота. Тя е с номинална стойност 20 лв. и е върху нея поместена реплика на първата българска банкнота с номинална стойност 20 лева, емисия 1885 г.

Тази българска възпоменателна банкнота първа вгражда полимерен прозорец в хартията – защитен елемент, който по-късно е използван и в други банкноти по света, включително в новата серия евробанкноти.

През 1994 г. е създадена Печатницата на БНБ. Всички български банкноти, емитирани в периода от 1999 г. до 2013 г., са отпечатани в Печатницата на БНБ, а от 2014 г. до днес – в съвместното дружество на Печатницата на БНБ и François-Charles Oberthur International, Франция.

От 2018 г. БНБ пуска в обращение нова серия банкноти. Промените в банкнотите от новата серия произтичат основно от въвеждането на нови защитни елементи.

Общият дизайн и основните елементи на банкнотите от новата серия се запазват без съществени изменения спрямо банкнотите от емисиите в периода 1999 г. – 2009 г., които остават в обращение.

Първата банкнота от новата серия е с номинална стойност 100 лева, емисия 2018 г. Тази българска банкнота печели престижна международна награда, като бива избрана за банкнота на 2019 година по време на конференцията „Висока сигурност при печатните технологии (High Security Printing EMEA)“ от 25 до 27 март 2019 г. в Малта.

Втората банкнота от новата серия е с номинална стойност 50 лева, емисия 2019 г., и е в обращение от 1 ноември 2019 г. Третата е с номинална стойност 20 лева, емисия 2020 г., и е в обращение от 20 март 2020 г.

Следващата банкнота от новата серия е с номинална стойност 10 лева, емисия 2020 г., и е в обращение от 12 юни 2020 г. Последната, пета, банкнота от новата серия е с номинална стойност 5 лева, емисия 2020 г., и е пусната в обращение през есента на 2020 г.

Със своите номинали, дизайн и стилистика българските парични знаци отразяват различните периоди в развитието на държавата, състоянието и промените в нейното политическо устройство, икономика, култура и различни обществени сфери.

Българските монети и банкноти са част от символиката на държавността и по уникален начин съхраняват и пренасят за бъдещите поколения историческата и културната памет на нацията.

actualno.com

0 Коментара

Напиши коментар

Login

Welcome! Login in to your account

Remember me Lost your password?

Lost Password