Работодателите притеснени, че няма да вземат големи компенсации
Само за три месеца обаче са им платени 2,4 млрд. лв.
Каква част от свръхпечалбите в енергетиката да прибере държавата, стана повод за нов спор за милиарди между нея и бизнеса.
В сряда асоциацията на организациите на работодателите излезе с писмо до вицепремиера Христо Алексиев, който е и председател на кризисния щаб, до енергийния министър Росен Христов и икономическия Никола Стоянов.
Бизнесът се обявява против предлаганите от държавата тавани на цените на тока, над които приходите на производителите ще бъдат изземвани. За 10 дни те били увеличени и работодателите питат –
какво се е променило за това време
и защо в енергетиката да се оставят
повече пари,
вместо те да отиват във фонда “Сигурност на електроенергийната система”, от който компаниите получават компенсации.
На заседание на кризисния щаб на 13 октомври били съобщени едни нива, а на срещата в Министерството на енергетиката на 21 октомври били други.
От протестното писмо на работодателите всъщност става ясно, че държавата се кани да прибира свръхпечалбите от всички в енергетиката – и държавни, и частни компании.
За въглищните централи е предвидено да остават приходите при цена на тока на борсата до 350 лв. за мегаватчас. Над нея парите се прибират от държавата. Бизнесът не приема това и е учуден защо таванът е вдигнат от първоначално обсъжданите 180 лв. плюс разходите за емисии.
От задължението да прави вноски във фонда за енергийна сигурност пък били освободени вецове на НЕК, което също не се приема от работодателите.
Те недоволстват и от тавана от 320 лв. за ВЕИ производителите. Сумата трябвало да се намали три пъти и за централите, правещи ток от вятър и слънце, да остават приходите при 100 лв. цена на борсата, всичко над нея да се прибира от държавата.
Работодателите се аргументират с това, че ВЕИ производителите имали ниски разходи, а се възползвали от високите цени на борсата и трупали неочакван приход. Бизнесът предлагал
таванът за тока от ВЕИ да е
160 лв. за мегаватчас,
като се мотивира с условията, при които банките кредитират изграждането на мощности.
Работодателите са против за АЕЦ “Козлодуй” да остават парите при цена до 180 лв. за мегаватчас. Индустриалците са сметнали, че токът от централата за регулирания пазар е с цена от 61 лв., която гарантирала възвръщаемост. Поради това искат в ядрената централа да остават парите при цена до 90-120 лв., а над нея приходите да отиват във фонда за енергийна сигурност.
Бизнесът не е съгласен и с изключването на “Мини Марица-изток” от вноските в солидарния фонд, защото в момента държавните мини изнасяли въглища, а това никога не е било предвиждано. Така имало основание за облагането минимум на приходите от износа.
Константин Стаменов – председател на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори, заяви, че в последните 10 г. във възобновяемите източници са се изсипали 20 млрд. лв., които били за сметка на индустрията.
“Бизнесът плати на една шепа хора милиарди. Сега 600 хил. компании са в криза заради нереални цени на енергията. Ако остане само енергетиката, тя ще може ли да прави целия БВП на държавата, ще може ли с нейните отчисления да се плащат заплати на държавните служители, социални помощи, пенсии”, коментира той.
Васил Велев, който е председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България, заяви, че златен дъжд се изсипва върху производителите на възобновяема енергия, както и при частните тецове.
И посочва, че еврорегламенът предвижда облагане на свръхпечалби не само на всички производители на ток, но и на търговците на еленергия и рафинериите. Регламентът има директно действие и няма нужда да се транспонира в националното законодателство, но било нужно всяка държава да определи таваните на облагане, което става с промени в Закона за енергетиката, каза още Велев.
Според приетата актуализация на бюджета
до края на тази година бизнесът
плаща до 250 лв. за мегаватчас
Над тази цена разликата се поема от държавата. При това положение източници от индустрията казват, че е добре, че се изнася ток, тъй като влизат пари в държавата.
В зависимост от цените на борсата месечните компенсации на бизнеса за скъпия ток са между 650 и 900 млн. лв., съобщиха експерти. За юли, август и септември например са платени помощи за 2,4 мрлд. лв.
Ако същите суми са плащани и в другите две тримесечия, то само от държавната енергетика от началото на годината са иззети близо 8 млрд. лв. А за компенсации до края на годината правителството гласува нови 3,4 млрд. лева.
Запознати с плановете на изпълнителната власт казват, че се очаквало от отчисленията от цялата енергетика да се съберат между 5 и 6 млрд. лв., с които да се осигурява финансирането на помощите.
Източници, запознати с направените от държавата изчисления за предлаганите тавани, коментираха, че те не би трябвало да привличат интереса на индустрията. И се аргументират с това, че никой не надничал в себестойността на продукцията на заводите. И дадоха пример, че има
български компании с 16
пъти увеличена печалба, които обаче
вземали компенсации за тока
Според тези източници самият бизнес предлагал да продължи схемата с компенсациите, като обаче таванът, над който те се плащат, да бъде свален от 250 на 200 лева.
В цитираната цена от индустриалците от 61 лв. на тока на АЕЦ “Козлодуй” за бита не влизали вноските в двата фонда – за радиоактивни отпадъци и за извеждане от експлоатация на блокове.
Относно предложенията за въглищните централи изчисленията показвали, че при 180 лв. таван на приходите, които да остават за тецовете, те биха фалирали, защото няма да могат да покриват разходите за производството на ток. Поради това сумата била вдигната на 350 лв.
Големите вецове пък били изключени
изобщо от еврорегламента, защото служат
за покриване на пиковото потребление
на електроенергия. Ако им се изземват приходите, те трябвало да променят профила си на производство.
Относно облагането на ВЕИ централите нямало как да се иска твърде голямо изземване на приходите, защото щял да бъде блокиран инвестиционният процес. Това би означавало България да не изпълни изискванията на Зелена сделка, одобрена от ЕС, и страната ни да плаща глоби.
Министерството на енергетиката предлагало и стъпаловидни компенсации за бизнеса. Най-високите да бъдели за тези компании, които въвеждали мерки за енергийна ефективност и строели възобновяеми източници за собствено потребление на електроенергия. Но бизнесът не бил съгласен с тях.
Близки до изпълнителната власт пък успокояват, че ако има твърде високи цени на тока и печалбите в енергетиката се увеличат още, то при държавните дружества те ще бъдат иззети от държавата под формата на дивидент.
Васил Велев:
Искаме среща с президента,
готови сме за протест
Още в петък, когато ни поканиха в енергийното министерство, заявихме, че сме категорично против с тези променени тавани на приходите, коментира председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев. Той допълни, че не им е представена и програма за компенсациите за бизнеса при скъп ток, нито пък такава за приходите от енергетиката.
Велев определи като “безобразно” оставянето на толкова много пари в енергетиката. Работодателите смятат, че при това разпределение на парите няма да има достатъчно във фонда, за да се плащат компенсации при високи цени на електроенергията.
Индустриалците щели да се борят, като се започва с писмото от сряда до вицепремиера Христо Алексиев и ресорни министри. Втората стъпка е искане на среща с президента Румен Радев. Ако не се постигнат промени, третата е протест, каза той.
Делян Добрев:
Няма да има време да
приемем такъв закон
Няма законопроект, внесен в парламента, а и надали ще има време да се гласува, защото това Народно събрания има живот от още 1 месец, коментира депутатът от ГЕРБ Делян Добрев.
Той припомни, че вече е внесъл предложение за удължаване на срока на компенсациите за бизнеса до края на 2023 г. Моделът на ГЕРБ, който бил гласуван с бюджета, действал. Когато трябвали пари за компенсации, се вземали от енергетиката. В АЕЦ “Козлодуй” имало към 1,5 млрд. лв., в БЕХ се трупали милиони, тъй като “ТЕЦ “Марица-изток 2” вече плащала по 100 млн. на месец дългове към холдинга.
Според Добрев облагането на всички в енергетиката ще удари малките ВЕИ централи с мощност от 100 киловата. Големите имали дългосрочни договори за изкупуване на тока им, тъй като това е изискване на банките, за да ги кредитират. Така че делът на възобновяемите източници в приходите на фонда Добрев оценява около 1 на сто. (24часа)
https://www.24chasa.bg/
Последни коментари