Крепостта край град Монтана – Кастра ад Монтанезиум, се намира в северозападния край на града, на хълма Калето.
Хълмът е обект на множество археологически проучвания, които разкриват ценна информация за историята на град Монтана.
Името на града е дадено от древните римляни и вероятно идва от думата Монс – планина, но самото селище води началото си още от праисторически времена.
Първите обитатели на хълма са живели през каменно-медната епоха. През този период от историята хората правят важен преход от ловци-номади към по-уседнал начин на живот, свързан с обработване на земята и строеж на постоянни селища. Местността, която по-късно е наречена Монтана, е избрана като подходящо място за живот от древните хора заради плодородните почви и възможността за защита. Това сочат откритите при разкопки жилища от този период.
По-късно мястото обитават древните траки. Тракийското племе трибали населява хълма до около І век пр.н.е. Те построяват крепост за защита от нападатели. От нея са останали каменни зидове, широки повече от метър.
Римляните се заселват в района в края на І в. н.е., привлечени от богатите залежи на руда и злато по поречието на река Огоста. Те завладяват тракийската крепост и я използват за свои нужди. В този период Монтана се превръща в град – център на провинция Долна Мизия, в който постоянно пребивават военни части.
По времето на Римската империя градът процъфтява. Изграждат се и се поддържат пътища, свързващи Монтана с останалата част на империята. Освен рудодобив и златодобив, основни поминъци по това време са земеделието и занаятчийството.
През ІІІ в. н.е. градът е обект на набези на готски племена. Именно срещу тях е построена крепостта Кастра ад Монтанезиум, върху основите на древната тракийска крепост на хълма Калето. Изградени са казармени помещения, базилика, както идебели крепостни стени, имащи за цел да устояват на атаките на нашествениците.
Близо до крепостта, до голям извор в подножието на хълма, се намира древно каменно светилище. То придобива голяма популярност по време на Римската империя. Главни богове на това светилище са Диана и Аполон. Диана – богинята на лова, е покровителка на града и в днешно време е изобразена на герба на град Монтана. Около светилището се образувало селище с вили. Светилището и сградите около него са разрушени при някое от готските нашествия през IV век.
Римският град заедно с крепостта е разрушен в края на VI при нашествие на авари и славяни. По-късно върху развалините славяните изградили свое селище, което нарекли Кутловица. Една от казармените сгради, останали от римската крепост, те превърнали в свое езическо светилище, запазено и до днес. В него е била отдавана почит или на бог Перун, или на Даждбог – бога на плодородието, а може би и на двете божества едновременно. Светилището просъществувало до приемането на християнството в българската държава (IX в.).
Днес крепостта е отчасти реставрирана. Съвременният град Монтана се намира в долината, като по този начин оставя възможност хълм Калето да бъде запазен незастроен като своеобразен паметник на древната история. Всяка една от цивилизациите, обитавали това място, е оставяла частица от своята култура. Крепостта е неразделна част от града, затова неслучайно е изобразена на герба му заедно с покровителката Диана.
Крепостта е със свободен достъп. По-подробна информация и посещение с екскурзовод може да се получи в Исторически музей в Монтана.
/bulgariahistory.org/
Последни коментари