Архитектурно-исторически комплекс — „Даскалоливницата“ – Елена

Първото модерно класно училище в България е отворено в гр. Елена през 1844 г. То се помещавало в специално построена сграда – една от първите обществени постройки в Елена, която днес е паметник на културата.

Архитектурно-историческият комплекс „Даскалоливницата” се намира в центъра на гр. Елена.

Част от комплекса са сградата на училището, църквата „Свети Никола” и Камбуровият хан. В двора на историческия комплекс е и храмът „Успение на Пресвета Богородица”.

Комплексът е част и от 100-те национални туристически обекта.

Инициативата за строежа на училището в Елена е на Иван Момчилов – възрожденец, получил образование в Атина и Русия, който въвел някои модерни методи в преподаването. Едно от въведенията му – уроците по гимнастика – му довело доста главоболия. В средата на XIX век в Османската империя се е считало, че гимнастическите упражнения са част от военното обучение и на учителя Момчилов му било поискано обяснение от османските власти.

В построяването на сградата на училището средства и труд вложили всички жители на Елена. Поетът П. Р. Славейков, който бил един от възпитаниците на училището, му дал романтичното име „Даскалоливница” – място, където се „отливат” даскали, подобно на свещоливницата – дюкян, в който се отливат свещи. И наистина – много български просветители и преподаватели са получили своето образование в Даскалоливницата и са продължили просветното дело, като са се пръснали в цялата страна.

След Освобождението (1878 г.) сградата е използвана известно време за държавна болница и след това отново за училище.

Сградата е двуетажна, като в приземния й етаж някога са били разположени три големи самостоятелни помещения, които по всяка вероятност са били дюкяни.

Целият първи етаж е бил използван за учебни цели и в него са се намирали две класни стаи, стая за учителя и отделно помещение за учебните пособия. Днес там е уредена експозиция с предмети от учебния процес – учебници, помагала и глобус. Сградата на Даскалоливницата е реставрирана през 1963 г. и тогава в нея е поместена още една експозиция, посветена на историята на Елена от възникването на града до Руско-турската война (1877-78 г.).

В приземния етаж е уредена експозицията „Християнско изкуство от втората половина на ХІХ век“. Иконите и църковните предмети в експозицията са пренесени от разрушената църква „Архангел Михаил” в село Шилковци.

В ниската част на двора на комплекса се намира Камбуровият хан, в който е изложена етнографската сбирка. Тук могат да се видят дамски и мъжки тоалети и предмети от бита и културата на еленчани от края на ХІХ и началото на ХХ век. Ханът се е намирал в село Йовковци, но заради строежа на язовир „Йовковци” е демонтиран и преместен в Елена.

В двора на училището се намира и храмът „Свети Никола”. Това е най-старият храм в Елена и региона. Първият писмен документ за съществуването му датира от 1518 г. През 1800 г. храмът е опожарен и разрушен при кърджалийско нападение и е възстановен през 1804 г. само за 40 дни, и то тайно от официалните власти. Външната архитектура на сградата не привлича вниманието, но интериорът впечатлява с красив иконостас и стенописи.

До църквата „Свети Никола” през 1837 г. е построен храмът „Успение на Пресвета Богородица“. До Освобождението през 1878 г. това е най-големият храм в Северна България с 33 метра дължина, 21 метра ширина и 25 метра височина. Повече за комплекса можете да научите, ако се възползвате от екскурзоводска беседа.

В комплекса могат да бъдат закупени картички и сувенири.