Архитектурно-исторически резерват – Стария град – Пловдив

Архитектурният резерват Старинен Пловдив е отлично запазен комплекс, в който на неголяма площ можем да се разходим из различните епохи, да видим антични сгради, адаптирани към съвременния живот, и да усетим атмосферата на града по времето на Възраждането.

Старият град, както е известен комплексът, е разположен на естествено възвишение – трихълмието (близко разположените хълмове Джамбаз, Небет и Таксим). През вековете тук са живели много народи. Всеки е оставил както останки от своята култура, така и своето име на града. Пловдив е един от най-старите градове в Европа – началото му датира от 4000 години пр.Хр. През античността траките се заселват на хълма и създават укрепено селище, което през IV век пр.Хр. е завладяно от Филип Македонски. Той дава едно от многобройните имена на града – Филипополис, и го обгражда с дебели крепостни стени. По-късно траките си връщат властта над града, но след серия от битки, през I век той попада под римска власт. От тракийско време е запазена крепост на самия връх на Небет тепе.

По време на Римската империя Пловдив (тогава Тримонциум) е бил важен областен център. Градът е процъфтявал и е кипяло мащабно строителство както на сгради и съоръжения, така и на пътища.

От това време са останали множество добре запазени останки от процъфтяващия град – павирани улици, крепостни стени, сгради, водоснабдителна система и канализация. Тримонциум дотолкова се разраства, че излиза от границите на крепостните стени и се налага да бъдат построени нови. Много от частите на града се разполагат не на хълма, а в подножието му.

По-интересни обекти от римско време саАнтичният театър, Римският стадион, Античният форум и жилищната сграда „Ейрене”.

Античният театър (Амфитеатърът) е разположен в естествена седловина между Таксим и Джамбаз тепе. Построен е по времето на император Траян (началото на II век). Той е изключително добре запазен. Бил е много пищно украсен и е побирал до седем хиляди зрители. След старателна реставрация днес Античният театър отново е отворен за представления.

Римският стадионсе намира под площад „Джумаята”, където е видима само част от него. Датиран е от ІІ в. и е построен по модел на Делфийския стадион – в света има само 12 такива.

Античният форум е разположен до площад „Централен”, в непосредствена близост до Централната поща. Построен е през I век при император Веспасиян. Представлява комплекс от сгради, библиотека, монетарница, одеон и др.

Жилищната сграда „Ейрене” се намира в подлез „Археологически” на бул. „Цар Борис ІІІ”. Има много богата мозаечна украса, включваща изображение на жена, подписано с името Ейрене, датира от ІІІ – ІV в.

Следва византийският период от историята на града – в края на IV век. Малко по-късно тук се заселват и славяни – те кръщават града Пълдин.

По времето на създаването на Първата българска държава (VII в.) Пълдин остава извън границите й. Хан Крум (управлявал 803 – 814 г.) първи завладява града през 812 г., а официалното му включване в границите на държавата е малко по-късно – по времето на хан Маламир (управлявал 831 – 836 г.). Византийците успяват да го върнат към територията си, но с променлив успех. През вековете властта над града преминава от едни в други, като за кратко дори става владение на рицарите от Четвъртия кръстоносен поход. Окончателно градът е предаден на българите през 1344 г.

От периода на Средновековието е останала източната порта на крепостните стени – известната Хисар капия.

Османските войски, които завладяват Пловдив през 1364 г., дават нова насока на развитие. Мястото на византийската архитектура е заето от съвсем нов вид строителство – с типично ориенталски черти. Новото име, което получава градът, е Филибе. От този период са запазени Джумая джамия (намира се в самия център на града, до Античния стадион), Чифте баня (построена през 1582 г., днес превърната в Център за съвременно изкуство) и Часовниковата кула от XVI век на върха на Сахат тепе.

По време на Възраждането Пловдив е важен икономически център. В града живеят много заможни и образовани хора, които пътуват из цяла Европа. От своите пътувания те донасят не само екзотични стоки, но и нови културни течения. Богатите пловдивски търговци показват благосъстоянието си чрез строежа на красиви, богато орнаментирани къщи, станали емблематични за Стария град. За разлика от кирпичените къщи в началото на Възраждането, които са малки по размери, несиметрични и практични, в по-късно време строителството се разгръща с повече въображение и размах, като се набляга на пищността и детайлите. Новите възрожденски къщи са симетрични (овален салон с по четири стаи в ъглите) и раздвижени с еркери и клюкарници на горния етаж. Наречени са в архитектурата с понятието „Пловдивски къщи“. Освен красив архитектурен стил, богатите къщи имат допълнителни пристройки като мраморни кладенци, хранилища за ценни стоки, пристройки за слуги и дори турски бани с пералня. Особено е наблегнато на цветната украса на фасадата с красиви орнаменти, а интериорът е допълнен със стенописи и богати дърворезби по мебелите, тавана и стълбищните парапети.

По-интересни обекти от периода на Възраждането са къща Мавриди, къща Недкович, къщата на Степан Хиндлиян, Балабановата къща, Куюмджиевата къща и др.

В интересни възрожденски къщи се разполагат и три от експозициите на Регионалния исторически музей.

В Стария град в различни сгради се намират сбирки и на Градската художествена галерия.

От периода на Възраждането са запазени също храмове и обществени сгради, които допълвали духовния и културен живот на будното пловдивско общество.

Голяма част от възрожденските къщи са отлично запазени и реставрирани в архитектурния резерват Старинен Пловдив.

Старият град е резерват, който пази ценна част от историята на града. Но той не може да бъде място, което да остане непроменено. Както още от древността една култура стъпва върху основите на друга, за да достигне до нещо ново и по-добро, така и днес Старият град е не просто хълм с руини и къщи. Той е част от съвременния Пловдив, адаптиран и погълнат от нуждите и идеите на новите поколения. Тук се намират Академията за музикално и танцово изкуство (в сградата на Жълтото училище) и Биологическият факултет на Пловдивския университет. Много от възрожденските къщи се използват и до днес като жилищни сгради, а други са превърнати в музеи и галерии. В Античния театър се изнасят представления и концерти. Старият град е любимо място за разходка, а многобройните кафенета и добри ресторанти, някои от които с дълголетна история, правят посещението още по-приятно – особено през горещите летни вечери.