Засенчена от безбройните епохални събития в българската история, съдбата на онези, що крепят държавата на раменете си, често остава скрита между редовете. Благоденствието и животът на селяните не вълнува голяма част от аудиторията, тъй като е еднотипно и безславно… Дали? Предстои да разберем в следващите редове.
В продължение на хилядолетия покорният селянин се събужда с пукването на зората, впряга верния вол в оралцата и започва да крачи ведро редом с него по протежение на сякаш безкрайните полета, подсигурявайки на българската държава храна и стока, с която да търгува. Съдбата на неуморния работник, за съжаление, не трогва задоволените от градски удоволствия сърца на буржоазията и селяните биват облагани с множество данъци. Несправедливост след несправедливост, приемана покорно от жителите на селата.
Когато обаче новината, гласяща, че Либералното правителство на радославистите е внесло в парламента законопроект за възстановяване на натуралния десятък, българският селянин се осмелява да надигне смело главата си в знак на протест. Натуралният десятък – остатък от турското феодално господство.
Петте века на жестоки данъци, насилие и смърт сякаш връхлитат неуморните български работници отново. Ето защо, голяма част от българския народ предприема бурни митинги и демонстрации. Въпреки това, парламентът приема Закона за натуралния десятък. Тогава жителите на едно, скрито от очите на света, русенско селце организират истинско въстание. Бунтът в Тръстеник надминава всички дотогавашни вълнения на селяните против десятъка не само в Русенския край, но и в цялата страна.
На 7 април 1900 г. голяма група жители на селото се събират на площада, изказвайки недоверие към кмета – ревностен защитник на десятъка, както и към общинския съвет, с подписването на протокол, който още се пази в архивите на селото.
„Днес, ний, долуподписаните жители от с. Тръстеник се събрахме сред село пред двора на общинското управление, за да обмислим въпроси по много важни селски работи, отнасящи се до нашия поминък, вършени от страна на общинския ни кмет Тотю Димитров и съветниците му и като взехме предвид, че със своите действия кметът и съвета му турват в опасност интересите ни, едногласно решихме: изказваме пълно недоверие в сегашния ни общински съвет и привременно избираме за тричленна комисия Трифон Иванов, Марин Иванов и Али Хасан Чаушев, които до произвеждането на нов избор да ръководят общинската работа.“, гласи протоколът, последван от подписите на 150 жители на селото.
Въпреки цивилизованата молба на тръстенишките жители, окръжният управител отказва да удовлетвори искането им и изпраща околийския началник да разследва случая. Утрото на 26 април е ключов момент в развитието на селския бунт. Когато околийският началник пристига в селото, бива посрещнат от селяните, които носят знаме с надпис „Долу номонето!“. При тази гледка, началникът разпитва около 50 души, от които разбира, че основната причина за недоволството на селяните е десятъкът, след което се връща в Русе.
Пренебрегнати още веднъж, тръстеничани, скоро след заминаването на техния високопоставен гост, влизат в общината, лишават от власт кмета и останалия персонал, взимат печата и запечатват канцеларията. Този акт на непокорство, разбира се, не е посрещнат добре от управата и не след дълго в селото пристига околийският началник, придружен от 25 стражари и изгонения кмет с цел възстановяване на властта. Следват множество арести и побоища. Ала нима от българския селянин се очаква отново да сведе покорно глава пред лицето на несправедливостта?
Тръстеничани завземат общината, нанасят побой над околийския началник и го изхвърлят през прозореца. Веднага към селото се отправят две роти войници, предвождани от подполковник Георгиев заедно с около 20-тина полицаи. Призори войската пристига и командването се установява в покрайнините на селото, като една от ротите е изпратена да обгради селото, а втората остава в резерв. Окръжният началник изпраща в Тръстеник двама пристави, придружавани от няколко полицаи, за да арестуват „виновниците“. Веднъж надигнал гордо глава, селянинът трудно би възвърнал привичното си покорство, затова тръстеничани оказват упорита съпротива, предотвратяваща залавянето на техни другари.
След неуспеха на полицията, в селото биват изпратени два взвода войници, командвани от капитан Янакиев. След дълги увещания селяните предават оръжието си, ала категорично отказват да предадат своите предводители.
Не след дълго към Тръстеник заприиждат селяни от Мечка, Пиргово, Долапите, Кулата, Басарбово, Красен, Щръклево, Обретеник и много други села от русенския край. До вечерта огромната селска маса достига 5000 души, представляващи сериозна заплаха за войската и полицията. На следващия ден събитията взимат драматичен характер. По зазоряване селяните настъпват от източните покрайнини към позициите на войската. Офицерите заповядват да се стреля, ако настъплението не спре.
Стрелба осъществяват обаче само офицерите и полицаите, докато войниците изпразват пушките си във въздуха. Войниците, много от които родом от русенските села, вероятно също негодуващи срещу несправедливия закон, касаещ натуралния десятък. Деветдесет и двама войника не изпълняват командите „За бой с нож“ и се предават, предоставящи на селяните от Русенско допълнително въоръжение.
Тръстеничани настъпват толкова стремително, че объркват плановете на офицерите за отбрана и обръщат войска и полиция в бягство. Високопоставеният окръжен управител бива обграден от група селяни и едва успява да се измъкне. Селските маси достигнали противниковите (а всъщност принадлежащи на „свои“) укрепления, разгромявайки командния пункт, в следствие на което „врагът“ отстъпва към гара Две могили, Русенско. Ала скоро настъпва обрат, тъй като на гара Две могили пристигат две роти от Търново, които мигновено потеглят за Тръстеник. В същата посока биват изпратени и две роти от Разград, както и два ескадрона кавалерия от Добрич, което доказва сериозната заплаха, която дръзките селяни представляват.
Около селото се събират 1000 добре въоръжени пехотинци, кавалеристи и полицаи. Тръстеничани започват да отстъпват, стрелбата все повече редее, докато през нощта селският бунт приключва толкова стихийно, колкото и започва поради липсата на ясен план. На следващия ден започват арести на жители от най-изявените села в бунта. Броят на арестуваните достига 500 души, а правителството обявява военно положение в Русенска, Разградска, Свищовска, Търновска и Горнооряховска околии.
Въпреки че от съдбовните за с. Тръстеник събития са изминали повече от сто години, неговите жители все още помнят събитията от 1900-та година – „последната десятъчна година“. За героизма на селяните напомня и величествения паметник в централната част на селото – символ на готовността на българското селячество за борба срещу несправедливостта.
/източник: bulgarianhistory.org/
/home/buntbgwb/public_html/wp-content/themes/foxiz/templates/popup.php on line 164
Последни коментари