FT: „Лукойл“ може да бъде погълната от местния конкурент „Роснефт“

Ходът на САЩ да блокират сделката с компанията „Гънвор“, която отрича всякакви текущи връзки с Москва, остави „мрачни“ перспективи пред „Лукойл“. След приключването на международната си експанзия, компанията има ограничен потенциал за растеж на вътрешния пазар, доминиран от „Роснефт“, оглавявана от дългогодишния съюзник на Путин Игор Сечин, и от държавната енергийна група „Газпром нефт“.

„В страната всичко е предадено на „Роснефт“ и „Газпром нефт“, докато излизането в чужбина вече не е опция“, каза Владимир Милов, руски заместник-министър на енергетиката в началото на настоящото хилядолетие, който по-късно става сътрудник на опозиционния политик Алексей Навални и беше принуден да напусне.

„Лукойл няма бизнес бъдеще. Това е компания с подрязани криле“, отбеляза той пред „Файненшъл таймс“.

Появиха се отново спекулации, че „Роснефт“ най-накрая може да поеме контрола над „Лукойл“. Докато Путин блокира многократните опити на Сечин да завземе съперника си, според източници от руския енергиен сектор, някои експерти в индустрията смятат, че прозорецът за поглъщане може би вече се е отворил.

„Сечин никога не се е отказвал от идеята да поеме „Лукойл“, каза неназоване лице, което е работил с „Роснефт“.

„На всеки няколко месеца той отива на върха с ново предложение. Но засега – нищо“, добави то за финансовото издание.

Представители на „Лукойл“, „Роснефт“, Сечин и Вагит Алекперов, най-големият акционер на ‘Лукойл“, не отговориха веднага на исканията за коментар от страна на „Файнешъл таймс“.

Сумата от 14 милиарда евро, която „Лукойл“ може да загуби, отразява минималната стойност на активите на задграничните звена, мажоритарно притежавани от компанията, според изчисления на финансовото издание, базирани на документи от основното международно звено на групата в Австрия и нейните дъщерни дружества в Нидерландия.

Подобна загуба би отбелязала най-значителния удар за руска компания под западни санкции след първата година на пълномащабното нахлуване в Украйна. Миноритарни задгранични дялове на стойност още 6 милиарда евро не са обхванати от мерките на САЩ, отбелязва „Файненшъл таймс“.

Докато новите санкции на САЩ бяха насочени към частната компания „Лукойл“ и мажоритарно държавната компания „Роснефт“, които заедно представляват около половината от производството и износа на суров петрол на Русия, „Лукойл“ ще бъде по-силно засегната от двете, се посочва в анализа на финансовото издание.

Задграничните активи на компанията съставляват по-голям дял от общите активи, отколкото тези на повечето руски енергийни гиганти – наследство от развитието на сектора в посткомунистическа Русия.

„Лукойл“ е основан седмици преди разпадането на Съветския съюз през 1991 г., когато правителството обединява няколко петролни производствени предприятия и рафинерии в първата вертикално интегрирана група в страната.

Архитект на споразумението е Алекперов, тогава заместник-министър на петрола и газа, който скоро става шеф на „Лукойл“ – „червен директор“, както са наричани ръководителите от съветската епоха, които са запазили постовете си.

Когато започва вълната от приватизации в Русия, Алекперов постепенно увеличава дела си. Въпреки че се оттегля от поста главен изпълнителен директор през май 2022 г., след като е засегнат от американски санкции, той остава най-големият акционер на „Лукойл“ и е класиран от списание „Форбс“ (Forbes) като най-богатия човек в Русия.

Атаката на „Роснефт“ върху руския петролен пазар в началото на настоящото хилядолетие, когато компанията заграбва един актив след друг, накара „Лукойл“ да увеличи фокуса си върху разширяването в чужбина.

В допълнение към дяловете, закупени в средата на 90-те години на миналия век в петролен проект в Казахстан и газово находище в Азербайджан, „Лукойл“ изгради глобално портфолио, обхващащо петролни находища в Ирак, проекти за добив и добив в Африка, рафинерии в цяла Европа, швейцарско търговско звено и бензиностанции както в Ес, така и в САЩ – една от които Путин посети в Ню Йорк през 2003 г.

Макар формално частна, компанията никога не е била независима в смисъл на листвана на борите западна компания, като Алекперов признава в интервю от 1996 г., че „би било наивно да отричаме специалните си отношения с държавата“.

Владимир Милов каза пред финансово издание, че въпреки че „Лукойл“ се е утвърдил като лидер в индустрията много преди Путин да стане президент, след като бившият агент на КГБ поема властта в навечерието на 1999 г., Алекперов „се е адаптирал много бързо, демонстрирайки лоялност и готовност да предлага неформални отстъпки“.

Путин и Алекперов отдавна са постигнали баланс между собствените си интереси и тези на компанията, казаха петима източници на „Файненшъл таймс“, запознати с въпроса.

Въпреки предполагаемите връзки с Кремъл, международният бизнес на „Лукойл“ винаги е бил конкурентен, с способни мениджъри и търговци, а компанията е била „искрено ангажирана с изграждането му“, според Ади Имсирович, преподавател в Оксфордския университет и бивш ръководител на бизнеса за търговия с петрол на „Газпром“.

Фактът, че един голям частен износител на петрол не се третира като пряко продължение на държавата, беше полезен за Москва, откакто започна войната си срещу Украйна, но последните санкции намалиха ползите.

Татяна Митрова, научен сътрудник в Центъра за глобална енергийна политика към Колумбийския университет, каза пред финансовото издание:

„Ако те се прилагат стриктно и държавата ще трябва да се намеси и да спаси „Лукойл“, тя би могла да обмисли сливането му с „Роснефт“ и съвместното справяне с предизвикателствата“.