Използвайки този сайт, вие се съгласявате с Декларация за поверителност и Условия за ползване.
Приеми
БунтБунт
  • Горещо
  • Политика
  • Крими
  • Общество
  • Спорт
  • Здраве
  • Култура
  • История
  • Избор на редактора
  • Хороскоп
  • News
Tърси
  • Начало
  • Реклама
  • Свържете се с нас
© 2022 Всички права са запазени www.bunt.bg
Прочетени: Иларион Макариополски – борецът за църковна независимост
Сподели
Съобщение Покажи повече
Последни новини
Прегледът при професор стана 700 лева, при операции слагат „китайски боклуци“ на пациентите
март 24, 2023
Недоволство след катастрофа: Как се стигна до инцидента с ранен и три пометени коли?
март 24, 2023
Силна магнитна буря удари Земята
март 24, 2023
Футболните национали започват пътя към Евро 2024 с цел за първо класиране от 20 г.
март 24, 2023
Хороскопът на Алена: Близнаците да завършат започнатите задачи, Раците с предложение за добре платена работа
март 24, 2023
Aa
БунтБунт
Aa
Tърси
  • Горещо
  • Политика
  • Крими
  • Общество
  • Спорт
  • Здраве
  • Култура
  • История
  • Избор на редактора
  • Хороскоп
Последвай ни
  • Начало
  • Реклама
  • Свържете се с нас
© 2022 Всички права са запазени www.bunt.bg
Бунт > Blog > История > Иларион Макариополски – борецът за църковна независимост
История

Иларион Макариополски – борецът за църковна независимост

bunt
bunt юни 11, 2019
Сподели
6 мин. прочетено
Сподели

Иларион Макариополски, със светско име Стоян Стоянов Михайловски, е една от ключовите фигури на Българското възраждане. В следващите редове ще се запознаете отблизо с интересната му личност, като в този материал ще оставим настрана подробностите около борбата за църковна независимост на българите, в която той взима дейно участие, а ще се съсредоточим върху житейския му път, който е изпълнен с множество обрати.

Стоян Михайловски е роден през 1812 г. в град Елена. Учи в родния си град, а след това в гръцкото училище в с. Арбанаси. През 1832 г. се замонашва в Хилендарския манастир на Света Гора, а през следващите две години (1833-34) учи в Карея. Патриотизмът и любовта на Иларион към просветата се зараждат в училището на гръцкия философ Теофил Каирис, който признава единствено гръцкия език и народ.  В резултат и отговор на нападките на гърците, Макариополски и Иван Добрович създават тайно „Славянобългарско ученолюбиво дружество“, чиято цел е „събуждане“ на българския народ чрез просвета. В периода от 1841 до 1844 г. Макариополски продължава обучението си в Куручешменското училище в Цариград като същевременно е и писар в Патриаршията. Така той получава изключително високо за времето си образование и достига до извода, че е наложително да се реши българският църковен въпрос.

Именно затова през 1844 г., заедно с Неофит Бозвели, Макариополски осъществява контакт с Михаил Чайковски (полски агент от френското посолство в турската столица), който ги съветва да изготвят прошение до Високата порта. Знаейки и разбирайки, че без благосклонното отношение на турското правителство към българите, няма как да бъде решен българо–гръцкият спор, Неофит Бозвели написва меморандум до великия везир. Същата година подобно изложение написва и Иларион Макариополски.

В двата документа са формулирани 6 основни искания: българите да имат архиереи  българи, които да се избират от епархиите; да издават свободно български вестници и книги; да имат свои училища; да се открие българска църква в Цариград и в българските градове да се създадат смесени съдилища. По същността си прошенията на Бозвели и Макариополски са първата програма на църковното движение. През 1845 г. Неофит и Иларион са официално упълномощени да представляват българските еснафи по въпросите на „вярата“.

Активността на двамата водачи на църковното движение плаши гръцкия патриарх, който ползвайки се с подкрепата на Русия, издейства от Високата порта те да бъдат заточени в Света Гора. Там през 1848 г. умира Неофит Бозвели. През 1850 г., с помощта на Андрей Муравьов, Иларион е освободен и се завръща в Цариград. През 1851 г. участва в изготвяне устава на  храма „Свети Стефан“, а през 1852 г. е представител на Атонските манастири в Цариград.

След подписването на Хатихумаюна през 1856 г. (бел. ред. султански ферман, гарантиращ равни граждански права на християните спрямо мюсюлманите в Османската империя), българите издействат ръкополагането на Макариополски за епископ на цариградската българска колония. През 1857 г., за да тушира засилващата се враждебност между българите и Патриаршията, Високата порта предлага на патриарха да свика събор, който да се произнесе по българските искания. След двегодишно заседаване участниците в събора застават зад позицията на Патриаршията, което кара цариградските българи да предизвикат сами скъсване с нея.

Така на 3 април 1860 г., под ръководството на Иларион Макариополски, бива организирана Великденската акция. По предварителен сценарий, по време на службата Иларион не споменава името на гръцкия патриарх, което според църковните канони означава отхвърляне властта на патриарха. След акцията всички общини се отказват от гръцките си духовници и признават за свой църковен глава Иларион Макариополски. В отговор през 1861 г. Гръцката патриаршия заточва Иларион и подкрепилите го Паисий и Авксентий. Иларион остава заточен до 1864 г., след което се установява в Ортакьой.

На 27 февруари 1870 г., след 30 годишна борба, българите постигат своята църковна независимост. Учредена е Българската екзархия с пръв екзарх Антим I. Иларион Макариополски е един от кандидатите за екзарх, но бива отхвърлен от Високата порта. Макар разочарован от факта, че не получава заслужения пост, през 1872 г. Иларион е ръкоположен за Търновски митрополит. В качеството си на такъв той насърчава просветното дело в цялата област. През 1874 г. полага основите на Петропавелската духовна семинария в Лясковец. Умира на 4 юни 1875 г. в Цариград. Погребан е в двора на желязната църква „Свети Стефан“.

Постигането на църковна независимост е голям успех за възрожденските българи. Тя носи признаване на българите и техните етнически граници в рамките на Османската империя. Огромен принос това да се случи има Иларион Макариополски, който посвещава живота си на църковното движение и борбата срещу Гръцката патриаршия.

 

/източник: bulgarianhistory.org /

Може да харесате и

Кой и защо унищожи гроба на Васил Левски

Стефан Стамболов извикан на дуел

Спасяването на българските евреи – историческата истина

Най-жестокият диктатор умира в бедност и мръсотия

Следи от изчезнал човешки вид откриха в полска пещера

bunt юни 11, 2019
Споделете тази статия
Facebook TwitterЕ-мейл Печат
Сподели
Какво мислиш?
Любов0
Щастлив0
Сънлив0
Тъжен0
Ядосан0
Предишна статия Къде издъхва Хаджи Димитър?
Следваща статия Крум – владетелят, от когото Първата българска държава се нуждаеше

Търси

Последни коментари

  • Анджи за Христо Иванов: Вървим към избори и поредния ялов парламент
  • Анонимен за Контузия отказа Гришо на „Уимбълдън“
  • ПОЖАРНИКАР "БУДА“-ла ☭ за ПРЕДИ ВОТА НА НЕДОВЕРИЕ: Христо Гаджев разби опорките на Просто Киро – премиерът-пътник се хвана като удавник за сламка за парите от Брюксел, но пак излъга за…
  • ПОЖАРНИКАР "БУДА“-ла ☭ за Шокиращ разказ на Евгений Михайлов как Бойко Рашков го е разпитвал за танковата касета на Петър Младенов. Ех, демократи, развявате Рашков като знаме на морала…
  • Възмутен за Съдът в Ихтиман осъди бивш общински съветник от Костенец, гърмял с “ТТ” по местен пастир

Може да харесате и

История

Кой и защо унищожи гроба на Васил Левски

март 16, 2023
История

Стефан Стамболов извикан на дуел

март 12, 2023
История

Спасяването на българските евреи – историческата истина

март 11, 2023
История

Най-жестокият диктатор умира в бедност и мръсотия

март 11, 2023

Основни категории

  • Горещо
  • Политика
  • Крими
  • Общество
  • Спорт

Други категории

  • Здраве
  • Култура
  • История
  • Избор на редактора
  • Хороскоп
март 2023
П В С Ч П С Н
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031  
« фев.    
БунтБунт
Последвай ни

© 2022 Всички права са запазени www.bunt.bg

  • Декларация за поверителност
  • Общи условия за ползване
  • Политика за бисквитките
  • Реклама
  • Свържете се с нас
Добре дошъл отново

Влез в своя профил

Забравена парола?