Как се създаваха и как се обезлюдиха селата в Тревненския Балкан

След падането на България под турско робство българският народ е подложен на гонения, преследвания и жестокости. През втората половина на робството, за да избегнат турските жестокости, в търсене на по-благоприятни условия за живот, жителите на Търновския край се отправят на юг и се заселват в планината. Така били създадени десетките села в Тревненския Балкан.

Сред тях се откроява Скорци. Няколко семейства, привлечени от красивата природа и десетте извора, пристигат на това място и решават да се заселят там. Появили се първите 5 къщи. Наоколо имало много гори, пълни с птиците скорци. Затова и нарекли така селото. В района били създадени още 9 села. Скорците обаче се развива най-бързо. Още по време на робството селото става център на 9-те населени места в района. В това време Трявна пък е най-голямото село в Тревненския Балкан и се развива бързо. През 1839 г. там откриват училище. Няколко години по-късно и в с. Скорци построяват школо. Макар че било едностайно, то събира децата от района и ги учи на четмо и писмо. През 1898 г. в с. Скорци построяват ново училище. Заможен човек от селото дарява мястото и пари за построяването му с условието училището да носи името на първородния му син. Школото е с две големи и две по-малки стаи и подземна зала за вечеринки и театрални представления. През 1876 г. след султански ферман се построява и църквата „Св. Димитър“, която в празнични дни се пълни с вярващи. Определя се и празник на селото, като в този ден се устройва събор. Духовата музика свири от сутрин до вечер, извиват се двойни и тройни хора.

След Освобождението селото продължава да се развива и жителите му са около 600. Основният поминък на населението става търговията. Търгуват най-вече с восък, който изработват в двете менгими (фабрики) в района. Хората чувствително се замогват. Строят си големи и удобни жилища. Идва 9 септември 1944 г. Държавата спира частната търговия. Започва изселването на хората в околните градове. Скорци и околните села се обезлюдиха. Учениците намаляха. Аз имах щастието да учителствам две години в това хубаво училище и нещастието да го закрия през 1958 г. поради липса на деца. Въпреки че селото се обезлюди, то бе електрифицирано. На 7 септември 1962 г. светна първата електрическа крушка. Няколко улични лампи огряха цялата околност. След образуване на ТКЗС в Тревненския район от заводите в Трявна бе сформирана младежка бригада от 40 човека, която бе изпратена в с. Скорци. Отремонтираха и електрифицираха няколко необитаеми къщи и се настаниха в тях. В продължение на няколко месеца те работиха в селското стопанство и допринесоха за укрепване и развитие на новообразуваното ТКЗС.

Сега до селото има хубав асфалтов път.Постоянно живеещи почти няма. Някои къщи са ремонтирани и се посещават през почивните дни. Други са изоставени и подлежат на събаряне. Такава е съдбата на повечето села в Тревненския край.

Пенчо Георгиев Пенчев, Трявна, retro.bg