На 20 декември 1943 г. по обяд воят на сирените оповестява идването на американските противникови самолети, дошли, за да бомбардират столицата. Българските летци – орли отлитат, водени от своя командир , за да бранят небето над Майка България. Сред тях е и поручик Димитър Светозаров Списаревски само на 27 години.
Самолетът му не успява да стартира, затова Списаревски излита с резервна машина, със закъснение след другите. Когато достига до бомбардировачите, въздушният бой вече е започнал. Настава страшна битка. Няколко бомбардировача на противника са свалени. Списаревски сразява една крепост, другите хвърлят бомбите си над полето и обръщат назад преследвани от наши изтребители, но една група упорито следва своя път към столицата. В този миг, останал без боеприпаси,
Списаревски решава на всяка цена да обезглави противниковата група. Но няма с какво друго освен с неговия несъкрушим дух и сърце от метал. С грамадна скорост и точно насочване връхлита като истинска торпила върху крепостта водач. Двете машини се раздробяват на хиляди парчета. Така загива капитан Димитър Списаревски, чийто идеал е бил – “Да загинеш с чест за родината в стихията на въздушния бой” и се окичи за вечни времена с ореола на величието и безсмъртието. В този бой загива и друг храбър български офицер поручик Георги Кюмюрджиев.
/home/buntbgwb/public_html/wp-content/themes/foxiz/templates/popup.php on line 164
Последни коментари