Използвайки този сайт, вие се съгласявате с Декларация за поверителност и Условия за ползване.
Приеми
БунтБунт
  • Горещо
  • Политика
  • Крими
  • Общество
  • Спорт
  • Здраве
  • Култура
  • История
  • Избор на редактора
  • Хороскоп
  • News
Tърси
  • Начало
  • Реклама
  • Свържете се с нас
© 2022 Всички права са запазени www.bunt.bg
Прочетени: Легендата за произхода на родопския химн „Бела съм, бела, юначе”
Сподели
Съобщение Покажи повече
Последни новини
Какво се знае до сега за смъртта на Оливера Валевска – мъжът й искал развод
септември 25, 2023
Tунелът под Петрохан няма да се строи заради Натура 2000
септември 25, 2023
СКАНДАЛЪТ СЕ РАЗГАРЯ! Известна съдийка: Патриарх Неофит няма право да отваря Руската църква
септември 25, 2023
Патриарх Неофит прати свещеници в Руската църква
септември 25, 2023
Идва поредното дело срещу ДФЗ – убиец на българското земеделие
септември 25, 2023
Aa
БунтБунт
Aa
Tърси
  • Горещо
  • Политика
  • Крими
  • Общество
  • Спорт
  • Здраве
  • Култура
  • История
  • Избор на редактора
  • Хороскоп
Последвай ни
  • Начало
  • Реклама
  • Свържете се с нас
© 2022 Всички права са запазени www.bunt.bg
Бунт > Blog > История > Легендата за произхода на родопския химн „Бела съм, бела, юначе”
История

Легендата за произхода на родопския химн „Бела съм, бела, юначе”

bunt
bunt юни 10, 2019
Сподели
3 мин. прочетено
Сподели

Родопа планина носи своята необяснима енергия, която се предава на всеки, посетил я. Хората са топлосърдечни, историите – завладяващи, а атмосферата те кара да се чувстваш у дома, още щом стъпиш в пределите ѝ. Песните на Родопите обаче носят в себе си една тъга, тежест, която няма как да не бъде усетена.

Безспорно песента, прославила планината, е  „Излел е Дельо хайдутин”, но онази, която е определяна за неин химн е съвсем друга.

Корените на легендата за произхода на „Бела съм, бела, юначе” откриваме в тъмните времена, когато еничарският корпус на Османската империя е в разцвета си, а българите са принудени да бъдат гурбетчии, за да изхранват семействата си. В онези времена най-страшното за родопските земи било хората да бъдат потурчени, а селата – опожарени.

Преданието разказва за едно от многото родопски села, в които на пролет мъжете тръгвали с овцете си към Беломорието на гурбет, оставяйки жените и децата си сами. Така един ден, с по-възрастните от селото поел по дългия път и млад момък, който мечтаел да събере зестра, с която да може да поиска любимата си от родителите ѝ. Те винаги били двамата на мегдана, хващали се заедно на хорото и копнеели за деня, в който любовта им щяла да прерасне в многодетно семейство.

Това, което те не подозирали обаче било, че в гората наблизо имало башибузуци, които само чакали селото да опустее от мъжете, за да го разграбят и да осквернят жените. За щастие, една възрастна и съобразителна жена ги забелязала и събрала всички моми. Завела ги високо в планината на връх Карлък (дн. Орфей), където ги скрила в една пещера. Там начернила лицата им с въглен и ги облякла в овчи кожи. Така красивите девойки заприличали на диви хора и щели да бъдат предпазени от заплахата, която била надвиснала над домовете им.

По този начин минавали дни и седмици. Възрастната жена носела в пещерата храна и се грижела за момичетата, докато дошъл денят, в който техните близки се завърнали от гурбет. Когато обаче те отишли при любимите си, били отблъснати от техните вид и мирис. Всички побегнали от дивите жени с изключение на един. Един момък стоял на входа на пещерата и се взирал в очите им с надеждата да познае своята любима, за която не спирал да мисли през времето, в което те били разделени. В един миг неговият поглед се спрял на две очи, в които се таели също толкова любов и надежда. Тогава девойката пристъпила напред, изтрила лицето си и запяла:

Бела съм, бела, юначе,
цела съм светан йогрела.
Един бе Карлък останал
и той не щеше остана, /2/
ам беше в могла потънал.
В моглона нищо немаше,
сал едно вакло овчарче. /2/
и едно бело момиче.

 

/източник: bulgarianhistory.org /

Може да харесате и

Открит е неизвестен досега надпис в Манифеста за обявяване на Независимостта на Княжество България

Провъзгласяването на Независимостта: Блестящата българска авантюра

9 септември – датата, свързана с коренна промяна

Историята на Рут Хендлър – майката на Барби

Кой е последният владетел на Първото българско царство

bunt юни 10, 2019
Споделете тази статия
Facebook TwitterЕ-мейл Печат
Сподели
Какво мислиш?
Любов0
Щастлив0
Сънлив0
Тъжен0
Ядосан0
Предишна статия Иван Богоров – живот отдаден на учение
Следваща статия Въоръжени под чужди знамена – българите в османската и руската армия

Търси

Последни коментари

  • Анджи за Христо Иванов: Вървим към избори и поредния ялов парламент
  • Анонимен за Контузия отказа Гришо на „Уимбълдън“
  • ПОЖАРНИКАР "БУДА“-ла ☭ за ПРЕДИ ВОТА НА НЕДОВЕРИЕ: Христо Гаджев разби опорките на Просто Киро – премиерът-пътник се хвана като удавник за сламка за парите от Брюксел, но пак излъга за…
  • ПОЖАРНИКАР "БУДА“-ла ☭ за Шокиращ разказ на Евгений Михайлов как Бойко Рашков го е разпитвал за танковата касета на Петър Младенов. Ех, демократи, развявате Рашков като знаме на морала…
  • Възмутен за Съдът в Ихтиман осъди бивш общински съветник от Костенец, гърмял с “ТТ” по местен пастир

Може да харесате и

История

Открит е неизвестен досега надпис в Манифеста за обявяване на Независимостта на Княжество България

септември 22, 2023
История

Провъзгласяването на Независимостта: Блестящата българска авантюра

септември 22, 2023
История

9 септември – датата, свързана с коренна промяна

септември 9, 2023
История

Историята на Рут Хендлър – майката на Барби

септември 9, 2023

Основни категории

  • Горещо
  • Политика
  • Крими
  • Общество
  • Спорт

Други категории

  • Здраве
  • Култура
  • История
  • Избор на редактора
  • Хороскоп
септември 2023
П В С Ч П С Н
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930  
« авг.    
БунтБунт
Последвай ни

© 2022 Всички права са запазени www.bunt.bg

  • Декларация за поверителност
  • Общи условия за ползване
  • Политика за бисквитките
  • Реклама
  • Свържете се с нас
Добре дошъл отново

Влез в своя профил

Забравена парола?