Мемориалът на Делчевия род в църквата „Въведение Богородично“ в Благоевград

Във възрожденската църква „Въведение Богородично“ в Благоевград почиват тленните останки на родителите на големия български революционер и водач на Илинденско-Преображенското въстание /1903 г./ и ВМОРО Гоце Делчев, предаде репортер на БГНЕС.

Църквата, която в миналото е имала метох на Рилския манастир и килийно училище, а днес е катедрален храм на Неврокопска епархия, е построена през 1844 г. с доброволния труд на 200 български православни семейства.

В храма почиват костите на родителите на Гоце Делчев – Султана и Никола Делчеви. Любопитно е, че бащата на Гоце Делчев е роден в годината, когато е издигната църквата, превърнала се в негов последен дом.

Никола Делчев е роден в Кукуш през 1844 г. и се занимава с овцевъдство, лозарство и търговия. Бързо забогатява и се ползва с голям авторитет в българската община и пред османските власти. Той се жени за Султана Нурджиева /1850-1907 г./, от която има девет деца. Трима от синовете им – Гоце, Димитър и Милан – загиват като дейци на ВМОРО.

Султана Делчева умира през 1907 г., надживявайки Гоце с четири години. Той е убит в разгара на Илинденско-Преображенското въстания край село Баница. Баща му Никола е принуден да напусне родния си дом след Междусъюзническата война през 1913 г., когато Кукуш е заличен от гръцката армия. През 1914 г. с царски указ на Никола Делчев се отпуска народна пенсия заради заслугите на синовете му за свободата на Македония. Той умира през 1920 г. в Горна Джумая, днешния Благоевград.

През 1986 г. е започнат, а през 1987 г. е завършен мемориалът на рода на Гоце Делчев, който се намира в двора на църквата „Въведение Богородично“. Автори на комплекса са Богдан Томалевски, Иван Нешев и Христо Стефанов. На 4 март 1990 г. там тържествено са препогребани костите на Никола Делчев в знак на почит и признателност на Делчевия род.
Църквата „Въведение Богородично“ е паметник на културата с национално значение. Тя има богати дърворезби – иконостас, владишки трон, амвон, които са дело на майсторите от Самоковската и Дебърската художествени школи. Повечето празнични икони са дело на бански зографи – Димитър Молеров, Симеон Молеров, Михалко Голев и Димитър Сирлещов, а другите на самоковски – Димитър Зограф и Никола Вальов.

/БГНЕС /