Най-източната точка на Стара Планина – нос Емине

В средното Черноморско крайбрежие на България нос Емине – най-източната точка на Стара Планина, е сред най-живописните природни забележителности.

Оттук правата линия на брега се пречупва  под прав ъгъл и продължава на запад. Нос Емине представлява почти отвесна 60-метрова стена. Гледана откъм морето, тя ясно разкрива геоложкия профил на носа – редуващи се ивици от белезникави варовици, сиво-ръждиви пясъчници и синкави мергели, полегнали на север, което доказва, че нос Емине е остатък от северното било на Еминската гънка (антиклинала).

Морето около носа е плитко, със стотици подводни и стърчащи над водата скали, пръснати навътре на повече от 250м в  морето. Точно затова брегът тук е изключително опасен и моряците го заобикалят отдалече. Особено страшно е при буря. Мощни вълни, високи 4-5м, сбясна сила и злокобен рев връхлитат върху отвесната стена, обливат я с различни по големина скални късове. При ясно и слънчево време обаче носът  е изумително красив и величествен.

От темето му се вижда цялото ни крайбрежие, осеяно със заливчета и скални носове, а на север се откроява нос Галата. На нос Емине има метеорологична станция и фар, изградени върху основите на средновековната крепост Емона, заради която по-късно местността била наречена Палеокастро (Стара крепост).

На северозапад от носа е закътано малкото селце Емона, край което са останките на древно тракийско светилище. Най-дългият туристически маршрут в България „Ком-Емине“ е завършващата отсечка на Евромаршрут Е-3. Когато туристите достигнат крайната точна – нос Емине, независимо от метеорологичните условия, къпането е задължително.

Любопитно: За нос Емине и днес се разказва една красива легенда. Някога пазач на фарабил стар моряк, който живеел тук с единствената си  и невероятно красива дъщеря. Тя расла на воля – плувала, карала лодка, ловяла риба. Суровото море я направило силна и смела. Веднъж, в страшна буря. тя спасила давещ се моряк-корабокрушенец. момъкът се влюбил в девойката. На раздяла обещал да се върне, но забравил дадената дума. От сутрин до вечер, застанала на носа, девойката чакала своя любим. Накрая, обезумяла от отчаяние, хвърлила се в морската бездна и вълните станали пурпурно червени. И днес, когато слънцето изгрее, морските води около носа се обагрят в червено и напомнят за излъганата любов на девойката.