Непознатата история на Царево

Историята на днешния град Царево започва от тракийското светилище на малкия нос при църквата „Света Богородица“

През вековете Василико е тясно свързано със съседния Ахтопол и планинските селища в Странджа, както е и днес

Нека в последните дни на лятото хвърлим поглед към любимото ни Черноморие, по-точно към Царево, древното Василико, помнено от по-старото поколение и с името „Мичурин“, рожба на прословутата „българо-съветска дружба“… На фона на богатата история на повечето от нашите черноморски градове, за Царево се знае сравнително малко – преди всичко за по-новата история, Илинденско-Преображенското въстание и т.н. Уви, за древното минало на града не се знаеше почти нищо.

Показателно за равнището на досегашните знания е, че Василико отсъства в иначе сполучливата книга „Български средновековни градове и крепости, том I (Градове и крепости по Дунав и Черно море)“, издадена през 1981 г. под редакцията на проф. Александър Кузев и акад. Васил Гюзелев. За щастие, имаме повод да споделим с читателите, че благодарение на археологията, вече не е така! Гражданите и летовниците се убедиха в това при представянето на новата книгата на д-р Милен Николов под все още лятното небе на площада в Царево на 2 септември.

Преди десет години Цоня Дражева, тогава директор на Регионалния музей – Бургас, и  проф. Божидар Димитров, шеф на Националния исторически музей в онези години, възлагат на Милен Николов да проучи т.нар. старо Василико. Младият изследовател вече е доказал способностите си при разкопките в Акве Калиде (Бургаски минерални бани) и забележителната крепост Русокастро, проучвана от него и днес. Освен това д-р Николов, днес директор на регионалния музей в Бургас, изследва загадъчната Парория с нейните манастири – свидетелство за научните му интереси към Странджа и нейния черноморски ареал. Заемайки се нелеката, донякъде не особено „благодарна“ задача, бургаският археолог „връща“ любимия на поколения морски град на картата на древната история.

Някога в една книга срещнах не особено оригиналната, но вярна метафора за „… лопатата на археолога като машина на времето…“  В нейната истинност ни убеждават и разкопките в Царево. Наистина, археологическият „прочит“ на миналото може даде интересни и дори неочаквани резултати! Когато археологическите разкопки са ограничени по обем, тогава издирването на нови данни, внимателният анализ на разпилените от времето и хората разнородни свидетелства са изключително важни. Не по-малко отговорно е и внимателното вглеждане в лаконичните, често неразбрани докрай, но особено важни сведения на писмените паметници.

С работата си Милен Николов още веднъж показва, че работата на археолога напомня онази на детектива, а защо не и на микробиолога! В случая ролята на „микроскоп“ имат натрупаните наблюдения и стъпващата върху натрупаните знания интуиция. Още повече, когато става дума за отговорен и търпелив изследовател, какъвто е Милен Николов. Защото въпросът не е да се търсят евтини сензации, а да следват правилата на науката. Прецизното проучване на хиляди артефакти, често неугледни керамични фрагменти и други „дребни“ находки, води изследователя до интересни и важни изводи. Оказва се, че историята на Царево или някогашното Василико може да бъде „отместена“ назад във времето с повече от две хилядолетия в сравнение с досегашните ни представи.

Както е известно, през VIII–VII в. пр. Хр. земите на траките по крайбрежията на Черно, Мраморно и Егейско море в обсега на т.нар. „Велика елинска колонизация“. По черноморския бряг от юг на север възникват колониите Агатополис (Ахтопол), Аполония (Созопол), Анхиало (Поморие), Месамбрия (Несебър), Одесос (Варна), Дионисополис (Балчик), Томи (Констанца) и т.н., в някои случаи на основата на съществуващи от векове тракийски селища. В случая с античното минало на днешният град Царево обаче нещата са твърде различни. Поради това оправдан интерес будят изводите на д-р Николов, че историята на селището започва не с крепост или пристанище, както е при повечето черноморски градове, а с древно тракийско светилище. То е съществувало в продължение на векове на малкия нос при църквата „Св. Богородица“, а ситуацията напомня онази с тракийското наследство, разкрито от доц. Валери Йотов и неговият екип на нос Свети Атанас в гр. Бяла, Варненско, за която разказахмев броя на „Труд“ от 31 август 2018 г.

След като църквата носи името на Света Богородица – Божията майка,– дали това не означава, че тракийското светилище е било свързано с подобен култ? И дали не е било посветено на Великата Богиня–Майка, наричана от траките с името Кибела, възприето от римляните като „Сибела“/“Сибила“? Ще припомним, че тази тракийска богиня е олицетворение на всемогъщата сила, която ражда живота, символизира възраждащата се природа и плодородието. Тя е покровителката и на планините, горите и дивите зверове, с които в онези далечни времена са били пълни вековните лесове на Странджа… Великата Богиня-Майка има и друго тракийско име или прозвище – Котито, носено в мъжката му форма „Котис“ от няколко знаменити одриски царе! Струва си да се запитаме дали „царското име“ на Василико не отразява връзката на светилището с древните владетели? Съответно, „царското име“ да е останало като памет за едно свещено място и във времето на  византийските василевси и българските царе? Да се надяваме, че бъдещите проучвания ще хвърлят светлина върху тези все пак хипотетични, а и донякъде и „фантастични“ възможности…

На основата на находките от Царево д-р Милен Николов привежда аргументи и паралели, които водят до още по-сериозно осмисляне на ролята на древните траки и тяхната култура по нашето Черноморие. Неизвестното досега светилище е съществувало в пряка връзка с близко тракийско селище от времето на късната архаика и елинистическата епоха. Както виждаме, независимо от историческите превратности, светилището е „предало щафетата“ на свещено място на християнския храм, наследил го след векове – феномен, познат от много други примери по нашите земи, а и по целия свят.

Като подлага на анализ новооткрития археологически материал, д-р Милен Николов показва, че на територията на Царево в античността и Средновековието е кипял стопански живот. Изследователят с основание поставя акцент на едно сведение на ал-Идриси, според което Василико е съществувало през първата половина на XII-то столетие. Както е известно, живелият в Палермо арабски географ, покровителстван от сицилианските нормански крале, се опира на по-стари сведения. В такъв случай израстването на Василико като търговско средище би трябвало  да бъде отнесено към предходния XI в., ако не и по-рано. Археологическите  данни свидетелстват за по-усилено развитие на Василико през ХIII в. и следващите столетия. Факт е, че в италиански документи от XIV в. се съобщава за износ на българско жито през пристанището на Василико. Градът се развива усилено през XVI-XIX в. и може би поради това крепостните му стени, ако е имал такива, не са оцелели.

Изследваните от д-р Милен Николов археологически свидетелства показват, че в историята на Василико е имало и периоди, в които мястото на града е било почти необитаемо. Кой знае защо така става например през римската епоха… Вероятно е имало и други „сривове“ и времена на подем, за които все още нямаме информация. И все пак, което е особено важно, историята потвърждава тесните връзки на Василико със съседния и прочут Ахтопол, както и с планинските селища в Странджа. Разбира се, така е и днес, но само бъдещи проучвания ще помогнат за по-пълноценното осмисляне на миналото на града и неговия район. Първата решителна крачка вече е направена.

trud.bg