Световното население ще нарасне до 10,9 милиарда до 2100 г., установи нов анализ на ООН, изразявайки опасения, че увеличаването с повече от 3 милиарда души на планетата може да разруши природните ресурси и да ускори глобалното затопляне.
Увеличението в сравнение със сегашните 7,7 милиарда души се очаква, въпреки продължаващия спад на глобалния коефициент на раждаемост, който е спаднал от 3,2 раждания на една жена през 1990 г. до 2,5 раждания тази година. Експертите твърдят, че глобалният коефициент на раждаемост ще продължи да намалява, но общото население на света ще продължи да нараства, достигайки 9,7 млрд. до 2050 г., съобщава Юронюз.
Новият доклад предвижда по-бавен растеж на населението в сравнение с последната оценка на ООН, публикувана през 2017 г. Тази прогноза предвиждаше световното население да достигне зашеметяващите 11,2 милиарда до края на века. Ревизираните цифри отразяват низходяща тенденция на глобалния коефициент на раждаемост, което означава, че все повече държави се свиват.
Най-бърз растеж, според новия доклад, е най-вероятен в Африка на юг от Сахара, която се очаква да удвои населението си през следващите 30 години. Докладът също така прогнозира, че Индия ще стане най-населената страна в света до около 2027 г., надминавайки Китай, при който се очаква сегашното си население от 1,43 милиарда да спадне с 2,2% до 2050 г. През следващите 30 години се очаква в 54 страни населението да намалее. Сред тях са Литва, България, Украйна и Япония.
Очаква се Съединените щати да нараснат от 329 милиона души през 2019 г. до 434 милиона души до края на века, като по-голямата част от прогнозираното увеличение се дължи на миграцията.
Според ООН много от най-бързо разразрастващите се региони са сред най-бедните, което би могло да изостри проблемите с глада и разселването. Учените също са загрижени за ефекта от растежа на населението върху изменението на климата. С нарастването на световното население, човешкото въздействие върху планетата също ще нарасне.
„Нашето въздействие върху климата е свързано с населението по много различни начини – какви ресурси използват хората, колко промишлено производство се извършва, колко енергия е необходимо за отопление, охлаждане и транспорт„, казва Ейми Сноувър, директор на Групата за влияние на климата към университета във Вашингтон. „Всички тези неща засягат емисиите на парникови газове, така че колкото повече хора има и колкото повече ресурси използваме, толкова по-трудно ще бъде да се справим с рисковете и въздействията от изменението на климата.“
Но растежът на населението е само един от факторите, които стимулират изменението на климата. Потребителските навици също са от значение и те са много различни в различните страни.
„Има огромно разминаване между това къде е най-голямото население и къде е най-голямото потребление“, казва Кори Брадшоу, директор на Глобалната екологична лаборатория в университета Флиндерс в Австралия. С други думи, начинът на живот на обикновения човек в Съединените щати е по-пагубен за околната среда от средностатистическия жител на Африка на юг от Сахара. Това означава, че бързото нарастване на населението в Африка няма да бъде толкова вредно за околната среда, колкото подобно нарастване на населението в САЩ.
В някои региони нарастващото население означава, че повече хора ще станат уязвими към покачването на морското равнище, екстремни климатични условия и разпространението на инфекциозни болести, чийто брой може да се покачи от изменението на климата.
Едно от най-големите опасения на Сноувър е дали планетата ще има достатъчно ресурси, за да посрещне основните нужди на хората. Растежът на населението, съчетан с изменението на климата, би могъл още повече да засили проблемите със земеделието и достъпа до чиста питейна вода.
Учените твърдят, че е трудно да се разбере дали има ограничение за броя на хората, които планетата може да издържи. Все пак, според Брадшоу, 7,7-те милиарда души, които населяват Земята в момента, вече могат да избутат планетата до критичната точка.
„Дори и да запазим сегашното статукво и да не се освободи нито една друга въглеродна молекула заради човешката дейност“, каза той, „ние ще можем да бъдем свидетели на последиците от изменението на климата в продължение на поне 300 години само от емисиите, които са вече в системата.“
/БГНЕС/
Последни коментари