Преди Пакиао бе Панчо Виля – филипинският световен шампион

Едва ли днес има човек, който обича бокса и да не знае кой е Мани Пакиао. Високият 166 сантиметра филипинец е истинска легенда в бокса. Той продължава да се бие, въпреки че навърши 40 години. Освен това радва окото на любителите на този спорт с красива и технична игра.

Пакиао обаче не е първият боксьор, който записва със златни букви името на Филипините в историята на този спорт. Много, много години преди най-старият шампион в полусредна категория на WBA да се роди, един друг дребен негов сънародник впечатлява света.

Неговото име е Франсиско Гулейдо, по-известен като Панчо Виля.

Роден е на днешната дата – 1-ви август 1901 година в Илог, Негрос (Филипини). Въпреки сериозната расова дискриминация, която битува по оново време, той се превръща в първия азиатец световен шампион по бокс в категория „муха“.

Панчо Виля е висок скромните 154 сантиметра и никога не надвишава теглото от 51 килограма. 

Роден е в семейство, което се издържа с кравеферма. Баща му ги изоставя когато той е едва на 6 години и майка му е принудена да започне работа заедно с него в хасиенда на богаташко семейство, където се грижи за козите. Малкият Франсиско също помага. Когато навършва 11, отплава към Илоило, за да стане обущар. Там се запознава с местен боксьор, при когото започва да тренира. Двамата решават да се преместят във втория по големина филипински град – Манила, и се установяват в Тондо.

Франсиско Гулейдо бързо е забелязан заради боксовите си умения и едва на 18 години дебютира в първия си професионален мач. В рамките на две години успява да детронира местния шампион Терио Пандонг.

Славата му бързо расте, интереса към него – също… Запознава се с местна девойка, заради която за малко не слага край на професионалната си кариера. Разубеден е от феновете пред 1922 г. През тези години той е под опеката на две изключително влиятелни личности в бокса във Филипините – американският промоутър Франк Е. Чърчил, както и филипинският изпълнителен директор и боксов мениджър Пакито Вила. Предполага се, че един от двама му дава прякора Панчо Виля – на популярния мексикански революционер.

В рамките на година и половина – между януари 1920 г. и октомври 1921 г., Панчо Виля се изправя на ринга на филипинска земя срещу световния шампион Майк Балерони цели девет пъти. Побеждава в шест от тях. Навярно тези двубои му проправят път към САЩ.

През май 1922 г. Виля получава покана от прочутия боксов промоутър Текс Рикард да се бие на американска земя. Дребничкият боксьор не се замисля и заминава заедно със своите мениджъри Чърчил и Пакито Вила. Първото му предизвикателство в САЩ е Абе Голдщайн на 7-ми юни 1922 г. в град Джърси. Печели срещата. Два месеца по-късно надвива и Франки Дженаро. Започва да привлича вниманието на американските фенове на бокса и на 15-ти септември същата година е планирано да се бие срещу американския шампион в най-леката категория – Джони Бъф.

Панчо Виля побеждава Бъф, нокаутирайки го 11-ия рунд и става шампион на САЩ. Държи титлата едва четири месеца, като я губи с много дискусионно съдийско решение срещу Хенаро в началото на следващата година. Този мач сериозно разбунва духовете и популярността на Франсиско добива още по-мащабни размери. Планирано е Хенаро да бъде претендент за световната титла в категорията срещу шампиона Джими Уайлд. Славата на Панчо Виля обаче натежава и промоутърите решават, че той е по-подходящ избор за организиране на такъв двубой.

Така… на 18-ти юни 1923 г. двамата се изправят в сблъсък за титлата в Ню Йорк пред 20 000 зрители. Тълпата скандира едно име: „Виля, Виля“!  

Брутален удар в челюстта праща уелския боксьор на земята. Нокаут в 7-ия рунд и Франсиско Гулейдо е новият световен шампион в категория „муха“. С този двубой Джими Уайлд се оттегля от ринга. 

Шампионският двубой превръща Панчо Виля в герой на Филипините. Получава покана от президента генерал Емилио Агиналдо да организира следващия си мач на местна земя. Прибира се в родината си с луксозен лайнер. В негова чест правят официален прием в двореца Малаканан. Организиран е парад по улиците на Манила, където се стичат хиляди фенове, за да го поздравят.

Успешно защитава титлата няколко пъти и не записва загуба до смъртта си. Нелепо загива в САЩ на едва 23-годишна възраст след инфекция в зъбите и претърпяна операция по спешност на 14-ти юли 1925 г.

Франсиско Гулейдо има заслужено място в „Залата на славата“ в бокса. Има 89 победи на професионалния ринг, едва 8 загуби (нито една с нокаут) и 4 равенства.

/boec.bg/