Преображенски манастир „Преображение Господне”

Преображенският манастир се намира на 7 км от Велико Търново, под непристъпните отвесни скали над левия бряг на р. Янтра, близо до село Самоводене. Намира се под пещерите на Бискалския венец на Беляковското плато.

Той е най-големият от манастирите във Великотърновска област. Счита се, че е основан по времето на Втората българска държава – около 1360 г., от царица Теодора-Сара и сина й Иван Шишман (XIV в.). Затова манастирът е наричан още „Сарин“ или „Шишманов“. Той играе важна роля в духовния живот на българската столица през XIV в.

През Средновековието манастирът се намирал на около 400 – 500 м южно от сегашния. За това свидетелстват проведените през 1952 г. изследвания. Открити са фрагменти от стенописи в стила на Търновската живописна школа и от търновската трапезна керамика.

Първоначалното място на манастира е било изоставено след разрушаването му по време на завладяването на Търново в края на XIV в. от османците.

По време на османското владичество манастирът е опожаряван няколко пъти от кърджалии (разбойници, действащи на групи в Османската империя), след което е изоставен и разрушен.

През 1825 г. с разрешение от султан Махмуд хан един известен родолюбив монах – отец Зотик – се заема с възстановяването на манастира на сегашното му място.

Сградите на манастира са строени една по една и образуват правоъгълник с двор, застлан с калдъръм.

Строежът на главната църква „Преображение Господне“ е започнат през 1834 г. от майстор Димитър Софиялията и довършен от майстор Колю Фичето, един от най-известните майстори строители през XIX в. През 1837 г. той завършва югоизточното крило с малката гостна и оформя главния вход и колоната.

Интериорът и външните стени на храма са украсени със стенописи в периода 1849-1851 г. от големия български художник Захарий Зограф от Самоков.

През 1861 г. Колю Фичето изгражда камбанарията с часовника. Две години по-късно построява малката църква „Благовещение“ върху подземния параклис „Св. Андрей“, строен през 1834 г. от Димитър Софиялията.

През годините на Руско-турската освободителна война (1877 – 1878 г.) манастирът е превърнат в болница. За благодарност след Освобождението (1878 г.) руските воини подаряват на манастира камбаните, полилеите и богослужебни книги за църквата.

Понастоящем манастирът е действащ и отворен за посетители.

Храмовият празник е на 6 август.

В манастира се продават информационни материали и сувенири. Не се предлага настаняване.