Референдум за президентска република е недопустим

Ето, за пореден път, конституционните аргументи защо не може и не трябва да има нито такъв референдум, нито президентска република в България

Може ли да има у нас референдум за президентска република? Този въпрос има безпрекословен отговор от три думи. Първата е – не. Втората е – не. И третата пак – не!

Извинявам се на уважаваната редакция на вестник “Труд” и неговата просветена аудитория, че ще започна тази статия с толкова гняв. Но ми писна! Омръзна ми вече три десетилетия едни хора – експерти, анализатори, журналисти, обществени фигури, политически лидери – да градим конституционна държава, да разясняваме, обясняваме, образоваме, тълкуваме, утвърждаваме и отстояваме принципите на демокрацията и високите идеи на конституционализма. В името на общото благо и това да бъдем свободни хора в свободна и просветена държава.

Но мине се не мине, поредната партийна откачалка, изцъклена от екзистенциален ужас, че изпада от парламента, вземе та цръцне величайшето си прозрение, че за всичко в България е виновна Конституцията и тя – партийната откачалка – ще изведе клетия българин към “обетованата земя” на охолството и добруването с нова конституция, а в краен случай – само с дълбоки поправки в действащата. И най-паче – с президентска република. Понеже, видите ли, парламентарният модел се бил изчерпал и само ако се повери цялата власт в ръцете на един президент – батюшка, бащица, въобще – прероден “Тато”, целокупният български народ ще цъфне и ще върже.

Изчерпан? Кой го казва? Казват го същите некадърни, идейно несъстоятелни и политически нефелни партийци и техните клакьори, които срамят парламентаризма. Вие сте изчерпани и ненужни, не парламентаризмът.

Има нормални партии и добри политици, а със сигурност ще има и още по-добри, просто вие не ставате. Това че някой свири фалшиво, не означава, че трябва да забраним музиката. Докога ще бъде губено времето на България и енергията на обществото с безумни и повтарящи се като в “Омагьосан ден” ненужни и безполезни полемики? Докога ще си повтаряме до втръсване едни и същи азбучни понятия, аргументи и конституционни положения? Сега и Слави Трифонов и ИТН – референдум за президентска република искали. Или за полупрезидентска. И те не знаят точно за каква. Но искат. Понеже не са кадърни да съградят нещо, искат пак да лъжат хората с поредната доза въздух под налягане. И така да ерозират демокрацията в угода на олигархията. Да стеснят политическото представителство на гражданите за сметка на едноличната власт. Да разклатят държавата в условията на каскада от кризи, инфлация, стагнация и задаващи се военновременни лишения…

Ето, за пореден път, конституционните аргументи защо не може и не трябва да има нито такъв референдум, нито президентска република в България.

Първо, конституционно недопустим е национален референдум по въпроси, които са в изключителната компетентност на Великото народно събрание (ВНС). Формата на държавно управление, до която се отнася президентската република, е именно такъв въпрос. Това, че вече в закона за референдумите (ЗПУГДВМС) не го пише изрично, е без значение, защото разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие. Съвременната конституционна цивилизация се гради върху разбирането, че суверенът, т.е., народът, националната общност, чрез конституцията ограничава властта, но в същото време подчинява и себе си на установения конституционен ред. Учредителната власт дефинира не само параметрите на учредените власти, но и реда, по който ще бъде осъществявана самата учредителна власт в демократични условия (вж. по този въпрос релевантните научни трудове от конституционната доктрина, както и Решение N 9 на КС по к.дело N 8 от 2016 г.).
VII-то ВНС беше еманация на учредителната власт на българския народ с най-широката демократична легитимност, която сме имали досега.

В изборите за VII ВНС гласуваха 90,76%. Конституцията беше приета с внушително мнозинство от 313 от общо 400 “велики депутати”. Имаме един Основен закон, приет с подкрепата на огромната част от националната общност. И в този Основен закон е предвидено, че учредителната власт ще се осъществява от специален орган с широка представителност – ВНС, а не чрез референдуми. Това е волята на суверена. Неоснователно е и твърдението, че можело да има такъв референдум, защото с него парламентът щял да бъде задължен да свика ВНС. Както изрично се посочва в мотивите на цитираното решение на конституционната юрисдикция: “Очевидно е, че след като поначало националният референдум е с решаващ характер, той не би могъл да изпълни своето предназначение и вотът на гражданите да бъде зачетен, като произведе предвидения правен ефект, ако въпросът (или въпросите), предмет на референдума, се окажат в компетенциите на друга институция или дори на друга власт.”

Второ, идеята за президентска република е – няма да се уморя да го повтарям! – мечтата на родната олигархия. Защото тогава “копчето” на управлението е в един човек и ако контролираш този човек, значи контролираш управлението. Писал съм обстойно по темата в “Труд” – “Токсичността на едноличната власт” .

При президентската република изпълнителната власт се концентрира изцяло в ръцете на президента, избран с гласовете на една част от обществото. Опозицията, а това значи и гражданите, които я подкрепят, няма механизъм да търси отговорност от него, да внася вотове на недоверие и да защитава пълноценно интересите на хората, които не са гласували за действащото управление. Защото победилият, дори само със стотна, взима цялата изпълнителна власт за цял мандат, без да е контролиран от парламента. Неслучайно в демократична Европа няма президентски републики. Полупрезидентският модел във Франция е национална специфика. Той би бил мислим у нас, само ако имахме политици, партии и демократични традиции, като френските. Но нямаме.

Безспорният успех на президентския модел в САЩ също се дължи на национална специфика. В САЩ властта на президента е ограничена първо от федералния характер на държавата – отделните щати имат суверенни права, институции и законодателства, които са недосегаеми за федералната власт и за Белия дом. Към това трябва да се прибави и силната демократична традиция, вградена в генетичния код на американската нация, независимата съдебна власт, свободните медии и високата гражданска култура на общественото мнозинство. Конституционната теория и практика са доказали, че най-ефикасният модел, който възпира едноличната власт, е парламентарното управление. Прочее, професорът от Йейлския университет Хуан Линц отдавна постулира, че в общества с дълбоко разделение, социална нестабилност и неукрепнали демократични традиции президентската република най-лесно може да напусне територията на демокрацията.

Примерите са навсякъде – в Третия свят, държавите от бившия СССР, Централна и Южна Америка. Президентска република у нас ще се изроди в повече или по-малко авторитарно управление под олигархичен контрол и с евразийска закваска. И накрая – партии с по няколко процента в избори с исторически ниска избирателна активност нямат думата за Конституцията. А референдумите не са алиби за провалени политици.

trud.bg