Румен Радев е човекът с най-сериозен принос да се забърка тази „политическа каша“ в държавата.
Емоционалните флуктоации на „Има такъв народ“ са доста инфантилни, те разкриват безсилието, напрежението и срама, който преживяват слабо подготвените, наивните и незрелите, когато са поставени пред важно изпитание.
Трифонов е просто един обикновен „трапезен диагностик“ на маса.
Трети поред избори са абсолютен риск не само за управлението на държавата, но и за модела на държавност, за парламентарната демокрация изобщо.
Съмненията за връзките на ДПС и ИТН са повече по линия на бизнеса и прословутите „обръчи от фирми“, за които под одобрителния поглед на Слави Трифонов, ни разказа г-н Доган преди години. Разбира се и службите за сигурност и най-силното оръжие – влиянието в съдебната система!
Манолова се „преоблече в бяло“ през тези години, направи си „политическа пластична операция“ и се яви неузнаваемо „млада и енергична“ пред избирателите, за да търси тяхното доверие. Сигурен съм, че нейните контакти от едно време не са прекъснати.
Още нещо важно, а вие да сте чули „Кръстникът“ на промяната Румен Радев да атакува остро ДПС, особено напоследък? Да видяхте някой служебен министър да споменава тази партия.
Гневните – къде сдържани, къде импулсивни изблици, ескалиращият войнстващ патос в отправяне на директни и завоалирани закани, закачливото фамилиарничене с някой журналисти и обратно саркастично-вулгарните забележки към други, динамиката на настроенията им, вариращи между сърдене, гняв и възмущение, са за мен сигурни индикатори за нервност, загуба на самочувствие, неувереност и объркване.
Това са част от заключенията на известния психолог и учен Росен Йорданов в интервю за Агенция БГНЕС, което публикуваме без съкращения.
БГНЕС: На какво бяхме свидетели на вчерашната пресконференция на „Има такъв народ“ като граждани, като политици – потенциални партньори и политици – опоненти?
Росен Йорданов: Казано по най-краткия и банален начин – на още от същото, което вече видяхме при първия ултиматум на Станислав Трифонов и ИТН, но и нещо повече. Ако разглеждаме по-детайлно събитието и поведението на участниците в пресконференцията, имаме доста по-богат „материал“ за психологичен анализ. На пръв поглед нищо необичайно, но всъщност предвид контекста, имаше много несъзнателно поднесен символизъм, отразяващ както душевното състояние на участниците, така и техния начин на мислене, ролевите модели и субординация в организацията на тази партия. Веднага ни направи впечатление нетипичното, но инак познато „каменно“ изражение, което най-вече г-н Тошко Йорданов демонстрираше през почти цялото време, което явно е на „мода“ в ИТН.
В този смисъл и духът на лидера Трифонов присъстваше в залата и му придаваше характерната от телевизионния екран строгост и сериозност. Струва се да се замислим и върху въпроса, каква беше точно идеята с участието на г-н Василев и какво се произведе като впечатление!? Аз не зная какъв е бил замисълът, но той определено беше поставен в доста неловкото положение сам да обяснява какъв „страхотен кандидат“ е бил и колко много са сбъркали тези, които са го отхвърлили. Още повече постфактум, когато решението за неговото „отзоваване“ бе вече взето и обявено. Извинявайте за сравнението, но цялата сцена удивително приличаше на ситуация, в която засрамен отличник е декласиран от конкурс за прием в елитно училище, провалил се е и трябва да обяснява колко много се е готвил, колко книги е прочел, колко такива изпита е взел преди и т.н. поемайки по този начин „вината“ на „родителите“ си, че са пропуснали „датата на изпита“ или са подали „нередовни документи“ т.е. не са спазили правилата на конкурсната процедура.
Г-н Тошко Йорданов, като своеобразен настойник, със самочувствието на човек, който е свикнал да „диктува правилата“ в шоуто като сценарист зае „външнообвинителна“ позиция към „регламента на конкурса“ и ни внушаваше през повечето време, че той няма голямо значение и също, че от партията пак са готови да ги пренебрегнат при „втори конкурс“, защото не им харесва или защото не го разбират!? Третият господин (извинявам се, че не запомних името) също пригласяше като напомняше заканително, че времената не са същите и „те няма да играят по тези правила“ или че могат да „закрият учебното заведение“. Общо взето като двама много ядосани „родители“, които се карат на изпитната комисия, че са отхвърлили тяхното „добро и ученолюбиво момче“, които едва се удържат да спазват „бон-тон“.
Когато обаче тези фрустрации си „пробиваха път“ през иначе „каменния“ лицеизраз на г-н Йорданов, той осезаемо втвърдяваше тона и думите му започваха да звучат заплашително я към избиратели, я към другите уж „братски“ политически субекти се намесваше другия партиен активист в ролята на „преводач“, който трябваше да „смекчи“ грубостта на тона. Второ, гневните, къде сдържани къде импулсивни изблици, ескалиращия войнстващ патос в отправяне на директни и завоалирани закани, закачливото фамилиарничене с някой журналисти и обратно саркастично-вулгарните забележки към други, динамиката на настроенията им вариращи между сърдене, гняв и възмущение са за мен сигурни индикатори за нервност, загуба на самочувствие, неувереност и объркване. По същество тези емоционални флуктоации са доста инфантилни, особено в настоящия контекст и за мен разкриват безсилието, напрежението и срама, който преживяват слабо подготвените наивните и незрелите, когато са поставени пред важно изпитание. Това може да ни подскаже как господата от ИНТ всъщност са подходили към политическите си отговорности. Колкото и г-н Василев да се опитваше да привнася експертен авторитет и колкото и г-н Тошко Йорданов да намекваше, че в партията му „кипят неуморни интелектуални дебати“ на техния „тинг-танг“ център беше очевидно, че ИТН се държат много повече като разглезени политически малолетни лица, на които някой е отказал да изпълни моментните желания или мечти – например за полет в космоса. Това от друга страна обаче, ме навежда на мисълта за искреността в техния подход. Вярата, по детски, че техните политически въжделения, добрите им намерения са толкова ясни, чисти и неопетнени, че само „възрастните политически поколения“ и „остарелите формалности“ са пречката за осъществяването им. На това отдавам и „начумереното“ нежелание за общуване с почти всички освен с Мая Манолова (както и да се опитват да го рационализират като принципи на отговорност или форма на политическа еманципация и прочие залъгалки), „тръшването на вратата на детската стая“ с надпис „разкарай се“, „инатливите“ заявки за неподчинение при предлагането на следващ проекто-кабинет. Прочита ми от психологична гледна точка е, че поведението и думите им издаваха недвусмислено, че господата от ИТН не са очаквали такава бурна и повсеместна реакция на тяхното „отговорно“ предложение за персонален и структурен състав на кабинет, колкото и да си придаваха вид, че владеят положението.
БГНЕС. България може ли да се провали напълно и при популистки модел?
Росен Йорданов: Нека първо внесем яснота в понятието популизъм, защото не съм сигурен, че повечето избиратели, включително и на ИТН разбират в дълбочина смисъла и значението на това понятие. Думата популизъм е свързана с латинското populus, народ. В кратка дефиниция на тълковния речник пише, че думата означава „Въздействие върху мнението на населението чрез поведение, говорене и обещания за мерки, които съответстват на конюнктурните настроения“. Тук аз бих откроил две неща „съответстват“ и „конюнктурните настроения“, защото в тях се съдържа имплицитно хипотезата за напасване, нереалистичност и в крайна сметка неискреност, както и за ситуативност и липса на устойчивост, стратегия и планомерност. В тази връзка ще си позволя да направя паралел с психологията, за да отговоря на въпроса ви. В психологичните измервания, по конкретно в много тестове изследващи по-задълбочено личността като личностни качества, ценности и т.н. съществуват т.нар. скали за „социална желателност“ или „лъжа“. Това са специфичен набор от въпроси, по отговорите на които проличава и се съди, доколко искрен и автентичен е респондента, когато отговаря на въпросите за своите предпочитания, качества, възгледи и разбирания, които го описват като индивидуалност. Например, на въпрос дали винаги си мие ръцете преди хранене, респондентът отговори категорично утвърдително с да! Сами разбирате, че на практика това е невъзможно дори и при най-педантичните в хигиенно отношение хора, защото понякога може да консумираме храна на улицата, да сме забравили мокрите си кърпички и т.н. Ако човек е коректен би допуснал, че едва ли във всяка ситуация е хигиенно изряден. Разбира се даването на положителен отговор, на подобен въпрос означава, че човекът иска да ни каже че е цивилизован индивид с отлични хигиенни навици, което ще се радва на обществено одобрение. Ето защо, в случай, че на повечето въпроси той отговаря според „социално референтните“ очаквания, тогава се предполага, че и на останалите въпроси той не разкрива истински себе си, а описва персона, отговаряща на някакъв обществен „образец“.
Накратко казано се опитва да се представи в благоприятна светлина или просто лъже.
В подобни ситуации изследването се смята за компрометирано, защото не може да се има доверие на отговорите, а истината за реалните качества, нагласи, възгледи и поведение на човека е под сериозен въпрос. По абсолютно същия начин действа и популизмът в политиката, той винаги е далеч от реалността и истината, той рисува „красиви картини“ и дава „лъжовни отговори и решения“ съответстващи на моментни или илюзорни настроения и емоции. Той винаги банкрутира, за съжаление последствията са за всички, но най-вече за хората, които са по-близо до реалността, които се опитват да градят, да правят нещо истинско и смислено. Нашият посткомунистически преход изобилства с подобни примери.
Ако ме питате дали ИТН се държат като популисти или защо много наши и чужди анализатори, както и избиратели ги припознават като такива се замислете над техните досегашни действия през призмата на примера, който ви дадох. Ако вземем предвид лексиката, те често споменават „суверена“ и се държат така, сякаш говорят от името на народа, а това е признак за популизъм. Анти-ГЕРБ риториката също влиза донякъде в тази категория, но дотук. Защото по този въпрос повдига други въпроси например за това какво е действителното съотношение в мненията на обществото по отношение на т.нар промяна например, каква да е тя, кой да я осъществява, в каква посока, каква е истинската представителност и легитимност на т.нар. протестни партии, кои са нови и кои са стари и т.н. Тук популизмът започва да „затъва в тресавището“ на фрагментацията, защото както вече два пъти видяхме през резултатите в последните два месеца, обществото е сериозно разединено по доста от тези и други въпроси, колкото и някой да приказват публично, че отговорите са ясни. Според мен ИТН, станаха жертва на тази информационна дезориентация, ако можем да я наречем така, вярвайки, че ще получат спонтанна подкрепа, каквато им беше декларирана в 45-тото народно събрание, вярвайки на всякакви „баячи“ и „баячки“ на „новите реалности“. Така техните действия все повече започват да изглеждат на нещо, което бих определил като „сепаратистки популизъм“, защото техните послания срещат неочаквани съпротиви, а не спонтанно одобрение, каквото видяхме към почитаемата Мика Зайкова или към чаровно тревожната, но бурно аплодирана от спонтанно мнозинство, бивша парламентарна шефка – Ива Митева!
БГНЕС: Защо мълчанието на ДПС се определя като нещо мъдро, при положение, че те са посочвани от всички партии като една от основните причини за сегашната криза?
Росен Йорданов: Отговорът на този въпрос може да е кратък, а може и по-пространен. Ще избера краткия. Защото или повечето партии са неискрени, когато говорят по темата за ДПС предизборно, а следизборно разбират, че могат да разчитат на ДПС, дори за нещо дребно и незначително, което постепенно ги обвързва, за да примирят непримиримите си първоначални позиции и неудобството и срама от следизборните си действия, прилагат един познат модел на рационализация, като форма на психологична защита, изтъквайки достойнствата на първоначално отхвърленото партньорство. Или просто предварително знаят, че са длъжни или ще разчитат на ДПС в една или друга „битка“ с политическите врагове и се опитват отново да „оправдаят измамата“. Нека не забравяме, че трансферите“ на политически „трансферен прозорец“ в посока от ОДС към ДПС, от БСП към ДПС не са нещо ново. А всеки нов играч, който идва от бизнес средите знае или бързо разбира икономическите лостове, с които ДПС може да повлияе на едно или друго непримиримо мнение.
Предполагам, че съмненията за връзките на ДПС и ИТН са повече по линия на бизнеса и прословутите „обръчи от „фирми“, за които под одобрителния поглед на Слави Трифонов, ни разказа г-н Доган преди години. Разбира се и службите за сигурност и най-силното оръжие – влиянието в съдебната система! И тук може би ще изненадам много хора, не толкова в прокуратурата, колкото в съда и не толкова в наказателните съдилища, колкото в административните и търговските, където са големите пари и повечето дела.
Вижте както вече неведнъж казах всеки е попадал в този „капан“. Вие видяхте как в началото ГЕРБ беше „пакетиран с ДПС и как лека –полека споменаването на ДПС започна да намалява, ако сравним двете кампании за 45-то и 46-то НС, като почти изчезна. Както беше по времето на Пламен Орешарски, когато БСП, тогава и с реално и видимо основание заради коалиционните отношения с движението отнесе „боя“. Любопитно ми е как г-жа Манолова се „преоблече в бяло“ през тези години, направи си „политическа пластична операция“ и се яви неузнаваемо „млада и енергична“ пред избирателите, за да търси тяхното доверие. Сигурен съм, че нейните контакти от едно време не са прекъснати.
Още нещо важно, а вие да сте чули „Кръстникът“ на промяната Румен Радев да атакува остро ДПС, особено напоследък? Да видяхте някой служебен министър да споменава тази партия, която беше „разконспирирана“ като „коалиционен“ партньор на бившите управляващи. Ако т.нар. разкрития бяха толкова мащабни, истински и прозрачни, както претендираха сегашните служебни „рицари на промяната“, със сигурност трябваше да се натъкнат на доказателства и улики за това „партньорство“!?
БГНЕС: Може ли партия получила 7-8% от целия електорат да претендира за лидерство? Това състояние не разкрива ли липсата на адекватни политици от целия спектър?
Росен Йорданов: Ясно е, че не бива, а дали може – явно може! Зависи от това колко неадекватен си и колко политическо безрасъдство и „бабаитлък“ притежаваш. И още нещо важно! Искам да обърна внимание на уважаемите избиратели на ИТН и да ги попитам, особено ако са собственици на някакъв бизнес, експерти в някоя област? Те биха ли поверили управлението на фирмата си на кандидат, който няма един ден трудов стаж, няма никаква представа от естеството на работата и няма дори образование по специалността. Сигурен съм в отговора на този въпрос и той е не. Както нито един нормален работодател, с които ежедневно работя и които консултирам, защото това е чиста проба нон-сенс.
Сигурен съм, че и работодателят Слави Трифонов не би го направил. Аз не знам дали г-н Трифонов, или някой от неговия най-доверен екип някога се е докосвал до държавна работа или се е пробвал да се реализира професионално далеч от телевизионните студиа и концертни зали!? На какво отгоре избирателите на ИТН могат да повярват, че г-н Трифонов и компания биха се справили от раз с държавното управление самостоятелно. Ще речете, той затова избира други, знаещи езици, завършили университети, някой с опит. Добре, тогава ще ги попитам, откога и по какви причини и критерии те решиха, че г-н Трифонов е най-добрия психо-диагностик и HR на държавата, че да направи правилния подбор на министрите, а не е чисто и просто един обикновен „трапезен диагностик“ на маса. Защото един добър HR трябва да познава работата и средата, за която подбира кандидатите, за да оцени адекватно техните качества. И пак опираме за липсата на елементарен опит. И пак се прокрадва съмнението, че това са просто фикции, сценарни сюжети, хипотетични или подадени му отвън критерии за подбор! Защо тогава решиха да му поверят управлението на цяла държава? Мисля си, че те не са мислили по тези въпроси, а просто са действали на принципа „оня да го няма“ или са следили внимателно интервютата с гости на своя телевизионен гуру и са решили спонтанно, че става!?
БГНЕС: Риск или плюс са новите избори?
Росен Йорданов: Няма две мнения и нужда от задълбочени обяснения. Трети поред избори са абсолютен риск не само за управлението на държавата, но и за модела на държавност, за парламентарната демокрация изобщо, защото увеличава неимоверно шансовете за нейното компрометиране и тласкането на обществените настроения в посока на тежнения към „силната“ ръка и „референдумната демокрация“, за която ни направи анонс ИТН.
Сигурен съм, че политическото ожесточение и безпомощност силно ще нараснат, както и лицемерието, особено от страна на президентската институция, предвид очевидните ползи за кандидат-президента Радев от ново служебно правителство за неговото преизбиране. Вече виждаме как той говори за „политическа жътва“, споделя надежди и очаквания за отговорно поведение, но в същото време обикаля по села и паланки, далеч от събитията. Както се казва „далеч от очите – далеч от сърцето“, но дали наистина е така, при положение, че той е човекът с най-сериозен принос да се забърка тази „политическа каша“ в държавата. Скоро ще разберем дали това е искреното желание на Радев или е поредния перфиден опит за камуфлиране на истинските му намерения. При всички случаи подозирам, че идеята да се аташира като „Спасител на нацията“ никак не му е чужда!?
https://bgnes.bg/news/
Последни коментари