Черквицата „Св. Йоан Кръстител – Летни“ се намира в землището не вече несъществуващото село Пчелинци, в местността „Камико“, на 2км северозападно от с. Пицърненци. Кацнал е на скалистия и живописен южен бряг на язовир Пчелина.
Днес известната църква „Св. Йоан Летни“ вероятно е била селски храм на средновековното селище, предсшественик на с. Пчелинци. Потвърждение за това дават разкритите в близост до църквицата останки от средновековно селище и принадлежащ към него некропол.
За тази църква Константин Иречек пише: “В селото Пчелинци лежат на един връх развалини от крепост и църква; там са намерени огромни грънчарски съдове и бакърена мрежа на броня за главата на военен кон.”.От всичко описано, сега на „Пчелин камък“ е останала само църквицата.
В архитектурно отношение църквата представлява малка, еднокорабна, псевдотриконхална сграда. За градежа ѝ е използван ломен камък и бигорови блокчета.
Цялата вътршност на храма е била изписана със стенописи. днес сравнително добре запазени, но и добре надраскани (вандалски поругани) с графити през 50-те и 70-те години. Голяма част от стенописите са паднали вследствие дългото им подлагане на атмосферно влияние, прониквало през разрушения в продължение на години покрив. Хубаво е, че през 2008 г. добри люде са направили освежителен ремонт, ремонтирани са покрива и пода на параклиса.
От живописните изображения най-добре запазено е това в апсидата – на „Богородица Ширшная Небес“, но е грубо преизписан в най-ново време. В проскомидийната ниша е изображението на Св. Стефан. От двете страни на апсидата е канонично разположена сцената „Благовещение“ – архангел Гавраил (вляво), и вдясно Богородица (трудно различимо). В южния певник са изписани Св.Теодор Тирон и Св. Теодор Стратилат, а между тях над прозорчето е поместен евангелски текст. В дясно от конхата вероятно са изобразени светците – лечители Козма и Дамян. Западната стена, над вратата е заета от „Успение Богородично“. Вдясно от входа все още се личи изображението на Св. Св. цар Константин и царица Елена. От северната стена стенописен слой е запазен само в певника, в конхата на певника е поместен образа на Христос.
Спрямо стила живописна техника и застъпения канон, стенописите може да се отнесат към XV-XVI в. Те са едно от редките произведения на средновековната българска живопис, дело на местни, югозападни зографски школи.
/източник: svetimesta.com/
Последни коментари