Троянският манастир като манастирски комплекс е трети по големина в България, забележителен паметник на културата от национално значение. Разположен е в красивата долина на река Черни Осъм, на 10 км южно от град Троян.
Според историческите документи манастирът е бил първоначално основан през 1600 година и възобновен в периода 1830 г.– 1865 г. в сегашния си вид. Като архитектурен стил на сградите се причислява към възрожденската школа.
Най-забележителен архитектурен и културен паметник е главната църква „Успение Пресвета Богородица”, която е построена в периода 1835-1837 година от майстор Константин от с. Пещера, Кюстендилско, на мястото на по-стара църква.
Църквата е кръстокуполна, масивна, строена от камък, с пояси от два реда тухли. Интериорът и екстериорът на църквата са изписани с фрески от Захари Зограф от Самоковската школа. Стенописите в църквата са една богата галерия на изкуството на Захари Зограф (1810 г. – 1853 г.), връх в неговото творчество. Наред с отразените библейски сцени, той оставя един великолепен автопортрет, портрети на дарители, образите на св. св. Кирил и Методий, образи на български патриарси и царе, светци и за първи път са изобразени български светици. Стените на храма са разделени на 360 полета, в които са изписани сцени и отделни образи. Българското изобразително изкуство не познава такова богатство и разнообразие на теми и сюжети от Възрожденската епоха (XVIII – XIX в.).
Иконостасът, разположен в наоса на църквата, е изрязан през 1839 г. и е образец на Тревненската резбарска школа.
Църквата е обявена за паметник на културата в Държавен вестник, бр.69/1927 г. и бр.100/1969 г.
По подобие и на други български манастири, този също си има своя чудотворна икона, която пристига в светата обител по времето на нейното създаване и се нарича “Св. Богородица Троеручица”. Иконата е пазена в манастира до XIII век, след което е пренесена в Сърбия. Върната е обратно в манастира през XVII век.
През 1835 г. били изградени и сегашните жилищни корпуси от изток, север и запад. През 1843 г. пред основния монашески двор били построени сградите на гостоприемницата.
През 1866 г. е изградена една уникална по своята концепция кула. Тя е пететажна. В най-долното й ниво има съдохранилище, следва параклис, посветен на „Св. св. Кирил и Методий“, одаи и завършва със звънарница. Параклисът е обнародван в Държавен вестник, бр.101/1971 г.
Подобно на други манастири, Троянският също е бил убежище на Апостола на свободата Васил Левски (1837 г. – 1873 г.), който формира революционни комитети не само в Троян, но и в самия манастир. Тайният манастирски комитет е наброявал 80 монаси и е бил оглавяван от архимандрит Макарий. И до днес е запазена в автентичния си вид килията, в която са били обсъждани революционните дела.
По време на Руско-турската война (1877 – 1878 г.) манастирският комплекс е превърнат в лазарет за руските войници и оказва всякаква помощ на руската войска.
Храмовият празник на манастира се чества на 15 август, като се прави велика вечерня и се изнася плащеницата на Света Богородица – символ на гроба на Божията майка.
Троянският манастир предлага на туристите нощувки, тъй като комплексът има и своя хотелска част.
Препоръчва се на всички желаещи да пренощуват в манастира да проверят дали това е възможно поне един ден по-рано, тъй като интересът е голям и е възможно да няма свободни места.
Наоколо има заведения за хранене, в които може да се опитат традиционни троянски храни и напитки.
В манастира с предварителна резервация на дата и час се правят кръщавки и венчавки.
В комплекса има няколко магазинчета, където се продават информационни материали и сувенири.
Последни коментари