Цар Константин Тих-Асен и неговата „Странна коалиция“

Светът на дипломацията е изпълнен с безброй примери за необичайни и неочаквани съюзи, в които бивши врагове, напълно непознати един на друг хора или държави, които са разделени от десетки километри, решават да обединят силите си за постигането на някаква цел. В тези случаи фактори като религия, предишни вражди и войни остават на заден план, докато целта, за която е създаден съюзът не бъде изпълнена.

Такъв е и случаят на т. нар. „Странна коалиция“ между българския цар Константин Тих-Асен (1257 – 1277 година) и татарския хан Берке, които се съюзяват през 1264 година, за да спасят владетеля на Иконийския султанат Иззаддин Кайкаус II от ромейски плен.

До този неочакван съюз се стига във време, в което Балканите и България изживяват значителни промени. На българския трон по това време е Константин Тих – благородник, произхождащ от Скопие, който успява да спечели подкрепата на търновските боляри. Женейки се за Ирина Ласкарина, внучка на цар Иван Асен II, той придава легитимност на своята власт и започва да се назовава Константин Тих – Асен. Над България вече е надвиснала заплахата от татарите и тяхното държавно формирование, известно като „Златната орда“. Междувременно през 1261 година е унищожена Латинската империя след като никейският флот на обявилия се за съимператор Михаил VIII Палеолог овладява Константинопол. Скоро след това Михаил ослепява невръстния император Йоан IV Ласкарис и става едноличен василевс. Това довежда до война през 1262 година между възстановена Византия и България, която е в съюз с Йоан IV (чиято сестра е българската царица Ирина).

Инициативата първоначално е в български ръце, като войските на Константин достигат околностите на град Виза (дн. Турция), но това остава без сериозни последици. През пролетта на 1263 година византийците, предвождани от Михаил Дука Тарханиот Глава, успяват да обърнат баланса на силите и да овладеят редица градове по Черноморието, включително Месемврия (след споразумение с конкурента на Константин Тих за престола Мицо) и Анхиало.

Непосредствено след това е формирана и Странната коалиция. Татарско-българските войски нахлуват в Източна Тракия, като достигат до град Енос, намиращ се до устието на р. Марица, където е задържан и султан Иззаддин. Обсадата се ръководи от българския цар и след споразумение със защитниците султанът е освободен, а в замяна градът е оставен непокътнат.

Ако се поставим на мястото на татарите, походът за освобождаване на селджукския владетел намира сравнително лесно обяснение чрез въздействието, което братът на Кайкаус и египетският султан оказват върху тях, а към това следва да добавим и перфектната възможност за плячкосване на околните земи.