Велики Преслав

Представителен център на културата при управлението на цар Симеон (893-927) става новата столица Велики Преслав, строена в продължение на 28 години и превърната в истински „царски град”. Самото преместване на столицата от Плиска в Преслав показва скъсването с езическото минало и превръщането на България в християнска държава с високи културни постижения и достойнства. Тук именно през 893 г. се провежда Преславският църковно-народен събор, който утвърждава делото на Кирило-Методиевите ученици в България и старобългарския език.

В изграждането на Велики Преслав се проявява и имперското самочувствие на цар Симеон в съперничество с Византия да покаже сила, богатство, блясък и православна духовност. Затова в новата столица е поставен акцентът върху царските дворци и църковния комплекс. Така описва Преслав старобългарския писател Йоан Екзарх:

„Когато някой обикновен и беден човек и чужденец, идвайки отдалече, стигне до портите на княжеския двор, още щом го зърне, започва да се учудва и изпълнен с възхита, пристъпва и моли да го пуснат, и като влезе вътре, той вижда да се издигат къщи от двете страни, украсени с камък и дърво и целите изписани. А като влезе в самия дворец и съзре високите палати и църквите, украсени, необикновено богати с камък и дърво и с различни краски, а отвътре с мрамор и бронз, сребро и злато, той няма да знае с какво да ги сравни…” (Из „Слово за шестия ден” от „Шестоднев”).

Подобно на Плиска, Преслав е изграден от два комплекса: Външен и Вътрешен град, защитени от високи каменни стени с кули. Във Вътрешния град са разположени резиденцията на владетеля, Симеоновият дворец, Архиепископията (Патриаршията) и дворцовата катедрала, наречена Златната църква (още Новата, Кръглата църква). Тя е шедьовър на българската архитектура и строителство със своята монументалност, цветни мозайки и рисувана керамика.

По своя строителен план принадлежи към кръстокуполните храмове, заимства елементи от базиликата, като преддверието и олтарната абсида. Отличава се с лекота и хармония в пропорциите и не се повтаря с никоя друга църква. Преславската Кръгла църква съперничи по изящество на „Св. София” в Константинопол. Още по-грандиозен е Царският дворец с голямата Тронна зала.

Преславските църкви са част от манастирски комплекси във външния град или извън крепостните стени. Процъфтяването на църковната архитектура утвърждава влиянието на българската православна църква и е съчетано със строителство на манастири около Велики Преслав -Патлейна, манастирът на Мостич, манастирът в Тузлука и др. Такива манастирски комплекси са изградени в Средец, Охрид, Девол, Дръстър и др.

В Преслав процъфтява и старобългарското изкуство и занаятчийско производство на художествена и битова керамика, разноцветно стъкло, декоративна скулптура с оригинални български орнаменти. Във Външния град на столицата са били разположени такива занаятчийски работилници и търговски центрове. Оригинална е преславската рисувана керамика, монументалната и миниатюрна живопис. Преславската керамика служи и за изработка на икони. Шедьовър на това изкуство е иконата на св. Теодор Стратилат, открита край Преслав в Патлейна.

Богатството на Симеоновия златен век е показано и с Преславското златно съкровище.

Така Втората българска столица Велики Преслав става водещ административен, духовен и художествен център в Европейския Югоизток и бележи най-високите постижения на Българското средновековие.

След златния век идва и упадъкът на Велики Преслав. През 969 г. градът е превзет от киевският княз Светослав, а през 971 г. византийският император Йоан Цимисхий превзема градът и налага византийско владичество над цяла България. Градът е прекръстен на името на императора – Йоанопол.

Успешното въстание на братята Асен и Петър срещу Византия през 1185-1187 г., за кратко възвръща величието на старата столица. По-големият  брат Петър се заселва и заживява в Преслав.

През 1388 г. турците превземат и разрушават града, като го прекръщават в Ески Стамбул (стар Истанбул).

Източник: http://istoria.bg/10088/veliki-preslav