Врачански Балкан

„Врачански Балкан” е обявен за народен парк през 1989 г., а със заповед № 987/13.11.2003 г. е обявен за природен парк. Обхваща обширна територия в Северозападна България и почти цялата Врачанска планина.

Територията на природния парк, простираща се на площ от 28 844 хектара, е богата на животински и растителни видове. В Червената книга на България (списък със застрашени, изчезващи и изчезнали биологични видове, живеещи на територията на страната) попадат 57 вида висши растения от установените на територията на парка. От тях 8 вида са с категория “застрашен от изчезване”, като например люспестото изтравниче (Asplenium lepidum C.Presl) и дълголистната урока (Bupleurum longifolium L.).

В природния парк преобладават дъбовите и буковите гори. Тук има над 180 вида птици, 157 от които са защитени от Закона за биологичното разнообразие. В парка гнездят черният щъркел (Ciconia nigra), скалният орел (Aquila chrysaetos), зеленият кълвач (Picus viridis) и др. От бозайниците се срещат сърна, дива котка, язовец, видра, черен пор и др.

През май и юни на територията на „Врачански Балкан” могат да бъдат видени над 170 водопада, като от тях целогодишно вода имат 17. „Скакля” е най-високият непостоянно течащ водопад в България – 141 м. Намира се на около 10 км северно от град Своге. Водопадът е обявен за природна забележителност със заповед No.3794 от 11.10.1965 г. и е включен в Регистъра на защитените територии и защитените зони в България. Друг интересен водопад е „Боров камък” – името си носи от находището от черен бор в местността. Водопадът има височина от 63 м и се намира в района на село Згориград.

На територията на парка се намира природната забележителност „Вратцата”. Това е естествено скално образувание – 400-метрови отвесни варовикови скали – най-високите на Балканския полуостров. Тук се намират и останките от средновековната крепост Вратица (или Вратцата) (Х – ХІІ век) За достъпа до скалите има ограничителен режим. През прохода Вратцата минава и шосето, водещо за пещерата Леденика. По отвесните скали на Вратцата са трасирани над 140 алпийски маршрута (за катерене) с различна трудност.

С разнообразния си релеф и близостта си до град Враца и множеството малки населени места на територията му, природен парк „Врачански Балкан” е едно от предпочитаните места за еко и планински туризъм. Срещу село Лютиброд се намира природната забележителност Ритлите. Това са четири успоредни една на друга каменни стени. Местните хора са ги оприличили на ритли (страничните прегради на волска кола), а по зъберите им личат останки от крепостни стени. В близост до Ритлите е местността Рашов дол – историческо място, свързано с Априлското въстание срещу османската власт от 1876 г. В горната част на поляната се пази автентичната кошара, край която се е водило сражението, до нея има параклис, а по-надолу е поставена мемориалната плоча в памет на загиналите въстаници.

Лакатнишките скали са друга защитена местност в парка с много алпийски маршрути за катерене. Скалите се намират на левия бряг на река Искър. В този район се намират пещерите Темната дупка и Ръжишката пещера.

На около 4 км от село Осеновлаг се намира Осеновлашкият манастир „Света Богородица”, известен още и като Седемте престола. Смята се, че манастирът е създаден по времето на Второто българско царство (1185 – 1393 г.). Според легенда манастирът е основан от седем боляри или седем братя. В църквата на манастира има седем отделни олтара, това е и единственият храм в България с подобно архитектурно решение. Манастирът предлага и настаняване.

В квартал Бистрец на Враца се намира друг манастир – „Св.Иван Пусти”, познат е още с името Бистрешки манастир.

На връх Околчица (1048 м), който също е на територията на природния парк, се издига каменен кръст в памет на подвига на Христо Ботев (1848 г. – 1876 г.) и неговата чета по време на Априлското въстание от 1876 г. Всяка година в подножието на паметника на 2 юни, датата на която загива Ботев, се провеждат национални тържества в памет на загиналите. На 2 км от връх Околчица, в местността Йолковица, на връх Камарата е лобното място на Христо Ботев.

На територията на природен парк „Врачански Балкан” са обозначени 16 туристически маршрута, преминаващи през различни територии и природни забележителности. Разработени са и 8 опознавателни маршрута – по всеки един от тях са монтирани информационни табла според темата на маршрута – „В света на екологията”, „Планинарство за начинаещи”, „Горска пътека на приказките”, „Войводинов дол – Скакля – гр. Враца”, „Карст и биологично разнообразие”, „Гората – място за живот и прием”, „По стъпките на Ботевата чета”, „Антична и Средновековна Вратица”. Във Врачански Балкан има и три обозначени веломаршрута с различна трудност.

Информация за маркирани маршрути, веломаршрути, водачи, населени места, възможности за настаняване туристите могат да получат в Природозащитен център „Натура”. Освен информация, в центъра предлагат беседи за природния парк, много често има гостуващи изложби. Центърът организира обучения и семинари, обучения по езда, въздушни разходки с мотоделтапланер и др.

/източник: bulgariantravel.org/